„При всеки поглед нови красоти, тук весели долини, там планини гиганти, земята пълна с цвете, небето със брилянти, Отечество любезно, как хубаво си ти!... Ти рай си, да; но кой те тебе оценява? Не те познават даже децата ти сами и твойто име свято не рядко ги срами!...Ох, аз ще те обриша от калта и в твоя чистий блясък ще те покажа, и с удара на твойта красота аз хулниците твои ще накажа...” Иван Вазов

Панагюрец е първят български пилот в Чикаго

Той е и сред пионерите в колоезденето у нас, през 1889 г. основава Софийското бициклетно дружество

Стоян Юруков. Не, това не е онзи прословут Стоян войвода - Стоян Юруков, известният революционер и един от ръководителите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Този, за когото ще стане дума сега, е друг Стоян Юруков и е роден в Панагюрище малко преди избухването на Априлското въстание.
Той е и поредното доказателство, че това малко градче в Централна България ражда повече от обикновено особени хора. Духовити чудаци, чешити и първенци. Сякаш въздухът му е зареден с някаква магия.
В края на ХІХ век Стоян Юруков вече живее в София и започва работа като млад чиновник - деловодител в Министерство на правосъдието. Омагьосан от големия град, той също така е и страстен почитател на новата европейска мода – колоезденето, макар на велосипедите тогава все още да са казвали бициклети (от английската дума байсикъл). Даже става един от основателите на Софийското бициклетно (колоездачно) дружество през 1889 г. Примерът на ентусиастите в столицата е последван в Русе, Пловдив, Пазарджик, Плевен, Кюстендил, Сливен, Варна. Любопитно е, че в Пловдив основната маса поддръжници на „машинките с колела" са арменци и двамата пловдивски делегати на учредителния конгрес на колоездачния съюз през 1902 г. в Русе (от всичко осем) са арменци – някои си Кличиян и Гарабедян.
През 1908 г. Стоян Юруков става известен и сред модерните градски жители на няколко европейски страни. Тогава той предприема най-голямата за времето си обиколка на две колела - 6 180 километра по пътищата на Европа. Пресата, особено жълтите вестници пускат удивителни репортажи за него. Легендите носят, че в Стария континент даже били написани песни за него... Година по-късно е и сред участниците в първата обиколка с велосипеди на Витоша – най-старото състезание у нас. Така че той е сред виновниците много млади българи да се запалят по този спорт, за да се гордеем по-късно със знаменития факт, че когато през 1924 г. тръгва Обиколката с велосипеди на България, преди нас са само фамозният Тур дьо Франс (1903), белгийската обиколка (190В) и Джиро д'Италия (1909). За сведение, Швейцария пристъпва към своето състезание 9 години след България, а прочутата испанска Вуелта - 11 години по-късно. Да не говорим за колоездачни днес нации като холандци и датчани, които поставят началото на своите обиколки чак след Втората световна война (съответно през 1948 и 1950).
Но, шило в торба не стои, както казваме в Панагюрище, и през 1911 г. Стоян Юруков напуска уютната си чиновническа служба в правосъдното министерство, стяга куфарите и поема по дългия път през Атлантика към „Страната на неограничените възможности”, където иска да учи и да се усъвършенства. Вратите в Новия свят не се отварят трудно пред него, понеже той е вече популярен млад мъж в Стария. Така открива и новата си страст – тази към летенето. В Чикаго, Илиноис, авантюристът от Панагюрище завършва прословутата летателна школа на Макс Лили. И в небето на Чикаго през 1912 г. вече лети първият български пилот. Така се получава, че Стоян Юруков е предтеча на толкова много български пилоти от началото на третото хилядолетие, които пристигат, живеят и работят в Чикаго. А те са почти цяла ескадрила, начело с ас като Иван Парапунов, както и "Пилот № 1 на България" преди малко повече от десетилетие - Русен Русев, но с една малка разлика - тези наши съвременници днес не летят в небето на Америка, а имат здраво приземени професии, за разлика от предшественика си.
Така Стоян Юруков с няколко месеца изпреварва 13-те български офицери, които през същата 1912 г. са изпратени в чужбина, за да се обучават на френски, британски и германски самолети. През юни 1912 лейтенант Симеон Петров за първи път успява да приземи самолет във Франция с напълно изключен двигател. Това събитие получава широк отзвук във френските вестници. Офицерите, изпратени на учение във Франция, се завръщат през юли 1912. Същата година България получава и своя първи самолет - "Bleriot XXI", с който на 13 август 1912 Симеон Петров извършва първия български полет в небето над България.
През 1915 г. в Америка Стоян Юруков обаче се отказва от авиацията и се отдава на друго поприще – печеленето на пари с търговия. Но развива и поредна друга своя страст - изобретенията. Изобщо, трескав ум е бил той. Сред най-големите открития на талантливия панагюрец е автоматична помпа, предназначена за почистване на затлачените водопроводни тръби на Чикаго. За това му изобретение управата на мегаполиса прави Стоян Юруков почетен гражданин.
Във всеки случай ентусиазмът му е заразителен. Примера на панагюреца, станал уважаван гражданин на Чикаго, 25 години по-късно ще последва и „г-ца Габриел, бивша Ханджиева”, както пише излизалият по онова време вестник на българите в САЩ "Народен глас". Родената в София дама се преселила да живее в Толидо, Охайо. Успяла да завърши авиаторство в Детройт и получила диплома за пилот. Нейното желание било да прелети Атлантическия океан и да се приземи в София. Тази й идея обаче не се осъществила. Тя прелетяла над океана, но до София така и не стигнала с аероплана си.
Междувременно делото на Стоян Юруков и компания с бициклетите в София вече е дало плодове. През 1928 г.    Българския колоездачен съюз става член на Международния колоездачен съюз, през 1931 г.в София е построен първият циментов колодрум на Балканския полуостров, на който се провежда и първата Балканиада по колоездене, а през 1934 г.се прави и първият пробег София – Варна...
Колко странно – а днес в Панагюрище да няма и една велоалея!... Която да носи името на Стоян Юруков, разбира се.
Текст Стоян Радулов

П.п: Важното е, че авторът на този текст е верен почитател и последовател на своя съгражданин и съименник, ако не друго, то поне в колоезденето – 100 години по-късно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар