„При всеки поглед нови красоти, тук весели долини, там планини гиганти, земята пълна с цвете, небето със брилянти, Отечество любезно, как хубаво си ти!... Ти рай си, да; но кой те тебе оценява? Не те познават даже децата ти сами и твойто име свято не рядко ги срами!...Ох, аз ще те обриша от калта и в твоя чистий блясък ще те покажа, и с удара на твойта красота аз хулниците твои ще накажа...” Иван Вазов

По билото на Централна Стара планина

 

Хубава е много Стара планина:
лете стада, буки нея веселят,
зиме сняг облича нейни рамена,
пролет при крака й шипъци цъфтят.
Иван Вазов

Снимките са от района на хижите "Незабравка" и "Добрила" над Сопот, през Костенурката в посока хижа "Левски", водопад Карловското пръскало и хижа "Хубавец".

Приказният декор на Белоградчишките скали


Белоградчишките скали - най-впечатляващата скална формация в България. Намират се в Западна Стара планина, на около 180 километра от столицата София и обхващат район, дълъг 30 и широк 15 километра.
"Смятам, че ничия човешка душа не би могла да се приближи до изненадващия белоградчишки декор без да бъде поразена от мощта на дълбоко и завладяващо впечатление." Това пише за тях още във втората половина на ХІХ-ти век известният пътешественик и етнограф Феликс Каниц.
Скалите са изградени от конгломерати, пясъчници и варовикови натрупвания. Образуването им започнало преди 230 милиона години, когато районът бил дъно на море. По-късно, в следствие действието на естествените природни сили – дъжд, вятър и слънце, скалите се изветряли, като така се образували причудливите им форми, оприличавани на митични същества и хора, животни и птици, с които са свързани много легенди.
Според разположението си, скалите образуват няколко групи. Започват още при село Белотинци. Могат да бъдат видяни и около селата Фалковец и Боровица. А в подножието на връх Венеца са набраздени от дълбоки долове и каньони. Около самия Белоградчик скалите имат имена, например Ученичката, Монасите, Конникът, Дервишът, Мадоната и Мечката.
Сред най-високата група скали до града пък е изградена Белоградчишката крепост. През І-ви век тя била малка и служела за укритие, използвана е и от римляните, за което говорят намерените там при проучвания монети. В края на ХІV-ти век, по време на Втората българска държава, стратегическото разположение на крепостта е оценено от владетеля Иван Срацимир. Тогава тя е доукрепена и разширена. Днешният си внушителен вид крепостта придобива в началото на ХІХ-ти век, когато е цялостно преустроена от френски и италиански инженери по поръчка на турския султан.

Текст и снимки Стоян Радулов

Из екопътеката в Ландшафтен парк "Златна Панега"

Ландшафтен парк "Златна панега" се намира по течението на река Златна Панега и е оформен около каньона й малко преди Луковит. Там реката се е врязала на места до 100-150 метра в иначе равнинното и скучно плато на Карлокувско-Луковитския карстов район. В разстояние на няколко километра е оформена екопътека с мостчета и места за почивка, която следва реката. Снимки Стоян Радулов