Кози Грамади над Старосел - българският Мачу Пикчу

 Археологът д-р Иван Христов твърди: На върха е била столицата на одрисите

Труден е пътят до най-новия и перспективен археологически обект на връх Кози грамади в Средна гора. Древната резиденция на тракийските владетели, скрита в пазвите на планината, е на 1340 м надморска височина. Но до окончателното проучване на единствения запазен надземен тракийски храм в България, от който се е откривала великолепна гледка към Старосел, та чак до Чирпан и Хасково, има още много време. Пък и това не е единственото откритие на Кози грамади. Много са.
Малцина са имали привилегията да зърнат това великолепно място, наречено от неговия проучвател д-р Иван Христов „българския Мачу Пикчу” по аналогия с прочутия древен град на инките в Перу. Тази му недостъпност го е опазила от алчните набези на иманярите през вековете. Това дава и уникалния шанс на археолозите да разкрият недокоснатата крепост на тракийските царе Аматок II (359-351 г. пр. н. е.) и Терес II (351-347 г. пр. н. е.), а за нас – да изпитаме своята издръжливост и жажда за приключения.

Приликата с Мачу Пикчу не е случайна, защото древните траки и инките са смятали планината за обиталище на боговете. Това е причината одриските царе да строят резиденции на високи и труднодостъпни места, от които са можели да контролират огромни територии, придвижвайки се със своята свита непрекъснато от една до друга резиденция, допълва още д-р Иван Христов. Тази на Кози грамади е уникална, защото е единствената изцяло запазена с реалната височина на стените от 5 метра. Тя няма аналог у нас, с изключение на храма от о. Св. Кирик край Созопол, но там строежът е гръцки и е запазен само до основите, докато на Кози грамади има самобитна тракийска архитектура.
Отдалеч градът прилича на величествена скална пирамида. Стените са изградени от огромни, безупречно издялани каменни квадрови блокове. Само в южната част на комплекса те са над 900 с общо тегло над 135 тона. Буди удивление фактът как те са били пренесени до това недостъпно място.
През 2010 г. екипът на д-р Иван Христов печели първа награда за опазване на архитектурното наследство на България от дарителската програма на „Мото-Пфое” и разкопките са възобновени, след като са били прекъснати през 2005 г.
И резултатите не закъсняват. Разкрити са югоизточната и югозападната кула на цитаделата, бастион, скално светилище и древен храм. Централната постройка е внушителна резиденция на владетел. Тя се е простирала на площ около 4,5 декара, като в основната си част има правоъгълна форма. Всички старини са градени от огромни, безупречно издялани каменни блокове, отлично запазени на голяма дълбочина. Открити са още отводнително съоръжение, костилки от гръцки маслини и дъна на амфори от о. Тасос, които говорят за търговските връзки на резиденцията с южната част на Балканския полуостров. Освен тракийски храм са открити и светилища на боговете Зевс и Хера, а находките от тях вече бяха представени в НИМ. Намерени са и много монети от тракийските царе Терес II, Котис I и Аматок, както и двойна брадва (лабрис), символ на царската власт у траките.
Христов и екипът на НАИМ проучват и жилищни сгради, свързани с храма. Открити са керамика, амфори, керемиди с лаково покритие, подобни на тези в големия тракийски обект край с. Васил Левски, Карловско, проучван от Костадин Кисьов, което доказва, че те са изработвани в една и съща работилница. Според доц. д-р Иван Христов това е доказателство, че на връх Кози грамади се е намирал най-големият политико-религиозен център в тази част на Тракийската равнина, който контролирал огромна територия – цялото Карловско поле, Хисарското поле и част от Пловдивско.
Целият архитектурен комплекс засега е на повече от 8 декара, но това не са окончателните му граници. Върхът Кози грамади се намира в Средна гора, на 20 км северно от могилите и храмовете край Старосел и до него се стига по 8-километров черен път, проходим само с джипове. Находките на върха са тясно свързани с тракийските могили край с. Старосел. По думите на Христов става въпрос за огромен археологически комплекс, свързан с пътища, на чиято територия са разположени паметници, част от един малък тракийски град.
Христов твърди, че Кози грамади е не само с национално, но и със световно значение, тъй като централният храм в резиденцията е без аналог в Югоизточна Европа.
В скалните образувания на Кози грамади гнездят и редки птици – скален орел, бухали, сови.
 
Текст Стоян Радулов

България - така се казват град и планина в Италия, които носят името още от V-ти век

Вероятно ще бъдете доста изненадани да прочете това, но за някои историци у нас то е стара истина. Според тях българите не сме тюрко-азиатски народ, а сме част от пеласгите – старото население на Балканите, Апенините и Мала Азия още преди пристигането на елините, което население античните автори (предимно елини) наричали не пеласги, а с презрителното траки. Всъщност терминът "траки" не е етноним, а е общностно название, характеризиращо над 80 сродни племенни групи, с което общностно название гръцките пришълци са наричали автохтонните неелинизирани народи на Балканите в периода на еленизма. На гръцки нарицателното "траки" е добило значение на "необразовани", "диви", "варвари", "неелини". Та, според подкрепящите тази теория, колкото и еретично да звучи – така терминът "траки" е неприложим за историографията. Т.е. все едно да обявим, че в XV-XIX век на Балканите не е имало българи , а "гяури", само защото османските дефтери наричали поробеното население по този презрителен начин.
Та в този ред на мисли, ще ви разкажа за едно особено интересно място в съвременна Италия, което чисто и просто повече от 15 века носи името България. А именно Monte Bulgheria .
Става дума за малък планински масив с името България, който се намира в провинция Салерно, област Кампания, Южна Италия.  Той се издига само на няколко километра от Средиземно море – между него и долината на река Mingardo Bussento, в Национален парк Cilento. Името Bulgheria, според самите италианци днес (виж Wikipedia, l'enciclopedia libera – италианският вариант на Уикипедия) идва от български заселници, които дошли по тези места преди 500 година след Христа. Забележете – два века преди познатото ни пристигане на Аспарух отсам Дунав...
Току в подножието на планината България се намира и градчето Celle di Bulgheria (селището на България), взело името на самата планина.  „Celle” идва от стария етруски език и е сравнимо с пеласгийската (тракийска) дума сели(с) (selis) - място за сядане (село, селище, поселение) и със старобългарската дума "сел" – седя, откъдето и съвременната българска дума село, селище. Любопитно нали!? И предизвикващо много въпроси към съвременната историческа наука, както и предизвикателство към тези, които я правят достижение на българския народ днес...
Но да се върнем на Monte Bulgheria и Celle di Bulgheria в Италия.
Планината България гледана от север, изглежда като огромен лъв сякаш легнал за почивка, с очи, обърнати на изток. Жителите на общините в подножието му и досега смятат, че лъвът е там, за да ги защитава. През 1959 г. италианският поет Ferdinando Palazzo от близкия град San Giovanni a Piro посвещава на планината България красиво стихотворение.
Най-лесният път към планината тръгва тъкмо от градчето Celle di Bulgheria. Маршрутът е достъпен пеша или с автомобил. Има и алтернативен, само пешеходен маршрут – по-кратък, но и по-труден. Двата маршрута се съединяват на платото, откъдето най-високият връх на масива, наречен Tozzo del Mojo и висок 1225 м н.в. е съвсем близо. По пътя до града от него са само 11 километра.
Самото градче пък е удивително малко – с около 2000 жители, чийто брой варира през годините, но е сравнително постоянен. В него забележителни са две неща – старият каменен площад Palazzo De Luca и църквата, посветена на Madonna della Neve или (Мадоната на снега) с олтар от 1700 г., изработен от мрамор в ярки цветове - бяло, червено, оранжево, синьо и тъмно зелено.
В историята на селото пише, че българите са обитавали тези земи, достигайки до полите на планината България. Много след тях, по време на Средновековието, тук се заселили гръцки монаси, които образувли много светилища и параклиси в карстовия масив на планина – има се предвид скални манастири... От този момент започнало и по-голямото заселване на други народи в земите, населени първо от българи.
И още нещо любопитно – в планината има пещера, известна като "Grotta della Madonna", защото местен скулптор е издялкал образа на Богородица, използвайки един от сталагмитите за основа. Другото е, че местните хора имат култ към Света София, на която има няколко оброчни светилища в планината и която е дала името и на съвременната българска столица на Балканите – София .

Автор Стоян Радулов, снимки Marino Casini

Важни събития в Celle di Bulgheria са:
14 май – празникът на Света София (Fiera di Santa Sofia Poderia)
15 юни – празникът на Сан Вито  (Fiera di San Vito)
Август – когато през целия чесец се организират художествени изложби и културни събития 
05 Август – празникът на Господарката на снега (Fiera Madonna delle Nevi)

Паметникът на Васил Левски в София / документален филм

Датата е 19 февруари 1873 г.
Февруарски студ.
В покрайнините на София е издигнато дървено бесило. На него е убит Апостолът на българската свобода Васил Иванов Кунчев, наречен от народа ни с героичното прозвище Левски. Такъв е мрачният завършек на житейския път на една от най-светлите личности в историята ни. Човекът, възприеман като истинският вдъхновител на чувството ни за национална гордост и свобода. Човекът, завещал ни чрез писмо до Панайот Хитов в ранната ролет на 1868 г. знаменитите думи: „Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само мене си.”

На него и на лобното му място е посветен късометражният документален филм „Паметникът на Васил Левски в София” на автора Стоян Радулов. Оператор е Андрей Русимов, текста чете Мариана Лечева, звукът е от Борислав Дрянков, а продуцент е Георги Крумов. 

Филмът може да бъде проследен и в програмата на Телевизия Туризъм. Всичко актуално за нея ще откриете на www.see.bg - сайтът на Телевизия Туризъм - TVT / Виж България!

По "Сурва" в Долината на маските

Ако попитате някой перничанин за "Сурва", ще ви заяви, че всяка година в края на януари иначе миньорският град се превръща в българския Рио де Жанейро. Прeувеличено или не - народният сурвакарски обичай и съпътстващия го фестивал вече са част от нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.
В града за ежегодния Международен фестивал на маскарадните игри "Сурва" се събират стотици групи от цялата страна и от чужбина – Индия, Италия, Грузия, Русия, Сърбия, Македония, Ирландия, Черна гора, Турция...
Първият фестивал в Перник с групи от областта е бил през 1966 година, но има един интересен спомен от него. Тогава сурвакарите от село Черна гора били най-многобройни. Преди да дойдат в Перник те минали през Батановци и Бела вода. Поп на групата бил Фердинанд Крумов, ненадминат хуморист, а около него цвилели два коня на два крака. Зад тях крачел чудноват щъркел. А зимата била люта, та знае ли се. Ушите на публиката скърцали от студ. Човек от публиката се провикнал: "Бре, досега не съм знаел, че щъркелите зимуват в Черна гора!"...
Област Перник обхваща планините и високите полета на Средна Западна България и включва шест общини – Перник, Радомир, Брезник, Трън, Земен и Ковачевци. Перник отстои на на 30 км югозападно от София. Населените места в областта са 171 и в тях има над 50 сурвакарски групи. А всички селища пък по долината на река Светля имат открай време сурвакарски дружини. По тази причина я наричат Долината на маските. Участниците в групите ги именуват различно - сурвашкаре, преличници, невеста, мечкаре, ергене. Всички участници са маскирани. Най-голяма е групата на звънчарите, които носят хлопотари звънци, облечени са с кожи или дрехи с разноцветни ленти, а главите си скриват зад маски, наричани още ликове или зевала.
Макар и наричан Долината на маските, районът на Перник няма запазена марка върху кукерските игри в България. В различните райони на страната маскирани мъже играят около Нова година – през Мръсните дни (от Коледа до Йордановден), през Сирната неделя и през Тодоровата неделя (последната седмица преди и първата от Великденските пости). Играещите около новогодишните празници в Западна България са най-популярни като “сурвакари”, участниците в предпролетните игри с маски в други региони на България – като “кукери”.
Маскарадността в България е жива традиция и се променя. Адаптира към себе си нови символи и образи.
На фестивала в Перник например отслабват ограниченията за участниците по пол и възраст. От Възраждането насетне сред маскираните навлизат персонажи от нефолклорната култура. Но все пак само на фестивала в Перник могат да се видят маски от всички етнографски области на страната, да се запознам с различни регионални варианти на маскиране. Всеки зрител, докоснал се до игрите и маските на участниците, усеща живителното им влияние и се потапя в атмосферата на една вековна традиция, която с времето се променя.

Текст и снимки Стоян Радулов 

Монтана - исторически щрихи

На различни снимки можете да видите град Монтана, когато се е казвал Фердинанд - на името на царя. Или пък старата градска градина. На друг фотос - езерото някога. На четвърти - античната крепост. На пети - панаирът.
Още - няколко музиканти около избухването на Септемврийското въстание.
Поизоставеният днес паметник на септемврийци.
После - когато вече носи името Михайловград.
Началото на строителството на язовир "Огоста".
Язовирът - днес. И съвременен изглед от Монтана...

Град Монтана от времето, когато се е казвал Фердинанд

Старата градска градина

Езерото, както е изглеждало някога

Панаирът в миналото

По време на строителството на яз. "Огоста"

Монтана днес

Изоставеният паметник на септемврийци

За богатото минало на този северозападен български град разказват експозициите на местния музей.
"Регионалният музей в Монтана е възникнал като музей на Септемврийското въстание - разказва Мирослав Марков, археолог, уредник в Регионален исторически музей - град Монтана. - Тук са събрани множество документи, оръжие, които са преки свидетелства за Септемврийското въстание като най-богат музей и фонд от този период. Разбира се, през 1991 година музеят става регионален исторически. В него се развиват пет отдела - отдел Археология, Етнография, Нова, Най-нова история, Възраждане и отдел на Септемврийското въстание."
От 1953 г. в музея се извършва значителна по обем  събирателска, научно-изследователска и популяризаторска дейност. Организират се не само системни археологически разкопки, но и проучване на материалната и духовната култура, която придава уникалния облик на региона.
Животът тук започал на местността "Градището" на една височина край Монтана. В най-долните културни пластове са разкрити жилища от каменно-медната епоха, а върху тях по-късно била разположена римската антична крепост Кастра ад Монтанезиум.
"Античната крепост се намира непосредствено в югоизточната част на съвременния град Монтана - допълва още Мирослав Марков. - Тя е проучена в период на 7-8 години на различни етапи, като първият етап е проучена голямата кула, която е разположена в западната част на крепостта. Също така - и казармените помещения в западната половина на крепостта. В последствие от тази крепост е проучена и портата, както и една вътрешна базилика, разположена в източната част на крепостта. В последствие при подхода към крепостта са проучени и основите на една ранно-хирстиянска базилика, която все още се проучва. И 2009-2010 продължихме проучванията на крепостта и базиликата в източната й част. Тази антична крепост е имала функция на охрана на метала, който е добиван по горното поречие на реките Златица и Огоста. Разбира се, тя не е единствена в района, но е една от най-големите. В нея са били разположени поетапно военни части от Първи италийски и Единадесети Клавдиев легион, които са отговаряли за територията на Монтана. А Монтана като град през 161 година получава муниципалното си право и град, който е имал собствена територия - президиум Монтанезиум."Около карстов извор до крепостта е открито светилище, посветено на боговете Аполон и Диана. Преди това обаче то било тракийски оброк.

Регионалният исторически музей отвън (горе) и експозициите му (долу)

Античната крепост Кастра ад Монтанезиум над Монтана

"В северното подножие на крепостта се намира големият карстов извор. Около него са проучени останките на светилище, посветено на Аполон и на Диана, и на други божества, но, разбира се, практиката на преунаследяване на свещенните места и тук също е застъпена. (Показва) Можем да видим един мраморен тракийски конник, който ловува глиган - така нареченият тракийски херос, който е открит също в подножието на крепостта при това светилище. Впоследствие при системните археологически проучвания на светилището са открити множество мраморни архитектурни детайли, както и мраморни бюстове и цели статуи на посветените божества - Аполон и Диана. Разбира се, до светилището са открити и множество ари, които са с посветителни надписи, които са на тези божесктва, а също и на Ескулап, които са били почитан ив района на Мжонтана през периода ІІ - средата на ІІІ-ти век след Христа. Ще цитирам доц. д-р Гергана Кабакчиева, с която продължаваме проучванията на ранно-християнската базилика. Тя се удиви при подновяването на разкопките в Монтана и конкретно на ранно-християнската базилика. Каза, че за 30-годишната си работа на терен запърви път масовия й материал не е керамика, а масовия й материал е мрамор."
Днес музеят притежава над 50 000 експонати. Сред тях са голяма колекция от епиграфски паметници – „ каменната книга” за историята на Античната Монтана, копие на Якимовското съкровище, средновековно сребърно съкровище, златни накити, колекции от икони, старопечатни книги, чипровски килими, историческо оръжие... Всички те са показани в изложбата „Монтана в шест хилядолетия – културни акценти” в Експозиционната зала, в Лапидариума на музея, в Михайловата къща и в Античната крепост.
През 2003 г. музеят е удостоен с Почетния знак на община Монтана.

Текст Стоян Радулов
Използвани са архивни изображения на Монтана от местния исторически музей