„При всеки поглед нови красоти, тук весели долини, там планини гиганти, земята пълна с цвете, небето със брилянти, Отечество любезно, как хубаво си ти!... Ти рай си, да; но кой те тебе оценява? Не те познават даже децата ти сами и твойто име свято не рядко ги срами!...Ох, аз ще те обриша от калта и в твоя чистий блясък ще те покажа, и с удара на твойта красота аз хулниците твои ще накажа...” Иван Вазов

Ичера - старо време в Сливенския Балкан



Ичера – още едно от селцата в подножието на Сливенския Балкан, пренасящо неусетно в минали времена и кътащо много история. И при това - само на 23 км от областния център Сливен по пътя за Котел. Хубавото е, че Ичера е в близост до Жеравна, Медвен, Котел и Катунище и спокойно може да бъде включено заедно с тях в една семейна автомобилна обиколка. Но за разлика от Жервана, примерно, тук комерсът отсъства.
Най-ранните следи за появяването на Ичера водят към ранносредновековната крепост „Сикера“ от IV — V век. Смята се, че от названието Сикера произхожда и днешно име на Ичера.
Селото често е сменяло местонахождението си, за което говорят находки и различни имена на местности: Манастира, Дивеците, Селски дол, Черковенски рът, Махаленски рът. По време на Руско-турската война през 1828–29 г. голяма част от полските селяни в Сливенско били принудени да напуснат селата, поради палежите на турците, отмъщаващи си за подкрепата на българите за руската армия. Едно от тези села било село Матей. Повечето от матейци емигрирали в Русия, но четири семейства останали в Ичера (откъдето минал керванът): Драгомани, Карамани, Мокрета и Жекоолар. В селото е имало най-различни занаяти: горски работници, килимари, ковачи, колари, калайджии, собаждии, бъчвари, дърводелци, шивачи, кундурджии, сарачи, бръснари, воденичари, фурнаджии, касапи...


Днес от тях не е останало нищо - само някои стари къщи и дюкяни. Но и само с тях, както и с типично провинциалното си спокойствие, Ичера за мен е  едно малко старопланинско райче, което ме очарова не на последно място с оранжевите си макове, с прекрасния люляк, с един герест петел, с любопитните котки и с тия чудни стари къщя над калдъръмените улички...
Така че, Ичера несъмнено е подходящо място за селски туризъм, почивка и отдих както през зимата така и през лятото. Има и един доста хубав хотелски комплекс, изграден във възрожденски стил. Иначе забележителностите в самото село, освен старата църква и един поддържан дървен мост, не са много – но пък сокаците са наистина уютни и умиляващи.
Традициите в Ичера се опазват най-вече с организирането на ежегодния сбор – среща на родените тук и разселили се из страната и по света стари жители на Ичера и техните наследници. Съборът обикновено се организира през втория уикенд на август на месността  Ямата край селото.

Текст и снимки от Стоян Радулов

Завръщане в магията на Добърско / документален филм



Документален филм за колоритното и историческо село Добърско в полите на Рила планина, България.
Сценарист и режисьор Стоян Радулов. Текста чете Стефан Младенов. Оператори Георги Маринов - Гопето и Питър Костов. Монтаж Татяна Михайлова. Звук Борислав Дрянков. Продуцент Георги Крумов. Телевизия Туризъм.
________________________
Documentary about Dobarsko - colorful and historical village at the foot of the Rila Mountain, Bulgaria.
Screenwriter and director - Stoyan Radulov; narrator - Stefan Mladenov; cameraman - Georgi Marinov - Gopeto; cameraman - Pitar Kostov; producer - George Krumov. Television Tourism, Bulgaria.

Пощенски картички възкръсват Старо Панагюрище


Миналото в тях изглежда хем еднакво, хем различно, хем познато, хем непознато
Вижте уникалните стари пощенски картички от Панагюрище, издания на "Р. Белопитов и син",  книжарница "Наука" - Ст. Н. Хантов, Гр. Пасков и ДПБ "Фотография" от началото до средата на ХХ век.
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха...

Не е ли Димчовото стихотворение като портал във времето - някакъв своеобразен "Старгейт", който те пренася в едно минало, където всичко изглежда хем еднакво, хем различно, хем познато, хем непознато, но приятно и желано.


This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it. 
__________________________________

Натам ни пренасят и старите пощенски картички с изгледи от Панагюрище и района, които обичм да събирам.
Ето го едно от първите заснети български хора - така е изглеждал един от мегданите на Панагюрище през 1920 г. и го дължим на издателя Т. Чипев от София. Фотографите на софийското студио на Григор Пасков също постоянно са обикаляли България, и района на Панагюрище, съответно, за да заснемат изгледите от село Баня, от Колониите, от Оборище, от Панагюрище... Но и две местни, тукашни студиа, са се постарали да ни оставят вечни спомени на целулоид от нашето минало - това на Ст. Н. Хантов и неговата книжарница "Наука", както и фотографското издателство на Р. Белопитов и син, което е било особено активно в периода на 30-те и 40-те години на ХХ век. От старите картички разбираме и че след 9-ти септември 44-та изведнъж старите студиа изчезват, заменени от Държавното предприятие "Българска фотография"...
Колко хубаво е било поречието на река Луда Яна със стотиците тополи покрай нея... През 48-ма ли се появяват първите автомобили тук?... Колко красива и спокойна е тази панагюрка, снимана за етнографска картичка, уж заради носията, но всъщност показваща ни чистене на царевица...

Текст Стоян Радулов