„При всеки поглед нови красоти, тук весели долини, там планини гиганти, земята пълна с цвете, небето със брилянти, Отечество любезно, как хубаво си ти!... Ти рай си, да; но кой те тебе оценява? Не те познават даже децата ти сами и твойто име свято не рядко ги срами!...Ох, аз ще те обриша от калта и в твоя чистий блясък ще те покажа, и с удара на твойта красота аз хулниците твои ще накажа...” Иван Вазов

С аромата и вкуса на родопски клин - рецепта и начин да си го приготвите сами



Когато става дума за традиционна българска кухня, Родопите са уникална територия. Само там се правят особени видове баници - като такива с листа от цвекло например.  Научих тези неща, понеже наскоро работихме с мои колеги върху "Особености на родопската кухня" - кратък филм от цяла поредица за Родопите и района на Батак. "Апраци", "фльонги", "пищель с капички", "върлак чорба", "фасул с кочани", "брашеник"... Не, това не е речник на чуждите думи в българския език. Това е само началото на един предълъг и вкусен списък от ястия, приготвяни само в Родопите.
Но като че ли над всички тях в небцето на повечето българи, когато кажеш Родопи, остава неповторимият вкус на прословутия пататник (родопска баница с картофи) или на родопския клин. В Кръстатица опитах оригинален пататник от района на Борино, показа ми как да го приготвя шеф-готвачът Eрдинч Милев, който е от този край, нищо, че като повечето от нас живее в София. Обещах си в скоро време да го приготвя, но за целта трябват доста гладни гърла. Затова днес се завъртях в любимото пространство на кухнята и приготвих специално за всички вас традиционен родопски клин. Той се получава в по-малко количество и по-късно ще му се насладим заедно с ограничен брой приятели. 
Та, родопският клин може да бъде с разнообразни съставки, което го отличава от обичайната баница със сирене. В различни комбинации той може да е с ориз, мляко, сирене, извара, масло, коприва, лапад, цвекло, спанак, тиква... В отделни населени места в Родопите, както и пататника, впрочем, можете да го вкусите в различни разновидности. Най-разпространен е обаче този с ориз, яйца и сирене, който си е и типичният родопски клин.
Днес ще ви покажа как се прави традиционен клин с плънка от ориз, извара, сирене, спанак и яйца.
Истинският клин се прави с домашно-точени кори, но ако точенето не ви се отдава, пък и отнема доста време, ще използваме готови кори. Готовите кори обаче не трябва да са от типа "фини". За целта съм избрал "одрински кръгли", може и с "къпани кръгли кори" също.

Ето ви начина и процеса на приготвяне на клина в снимки:


За разлика от другите баници, но както при пататника, плънката на клина е в средата, между слоеве кори отгоре и отдолу. Но за разлика от пататника, който се приготвя във фурна, клинът се прави в широк тиган, върху печка.
Важната при клина е плънката.

Необходими продукти за плънката на клина, които съм приготвил:
- ориз - около 200 гр. бланширан, но зависи от големината на тигана ви;
- извара - 200 гр. кашкавалена - тя е по-сочна и малко по-мазна от обикновената;
- сирене - 50 гр. бяло саламурено - слагам го само за дообогатяване на вкуса;
- спанак - 200 гр. вече бланширан и нарязан на едро;
- яйца - на това количество от останалите продукти, сложете поне 4 бр.;
- краве масло / олио -с маслото подмазвам тигана и запечатвам корите отгоре, олиото 3 супени лъжици, използвам в плънката. Но може изцяло и само с масло;
- сол на вкус.

Трябват ви и две "одрински кръгли" точени кори, в които да завиете плънката.

Описание на начина на приготвяне: 
Сварявате ориза със сол до почти готово състояние. Почиствате и бланширате спанака. Смесвате в голяма купа сварения вече ориз със спанака и добавяте мазнината за плънката (малсо или олио). Добавяте цялата извара и натрошеното сирене, като разбърквате добре. След това добавяте и яйцата и отново разбърквате. Когато всичко е готово, опитайте сместта за количеството сол и ако е необходимо - добавете още малко.
Когато плънката е готова, подмазвате голям тиган с масло и върху него поставяте две от кръглите одрински кори, така, че да образувате кошничка - краищата им трябва да са извън тигана. Между тях може да сложите малко олио или масло. След това изсипвате в образувалата се кошница цялата плънка и я разпределяте равномерно до крайщита на тигана, но без да я натискате силно. Трябва да се получи около сантиметър и половина - два дебелина на баницата. След това загръщате корите отгоре и отново ги запечатвате с малко мазнина.
Клинът се пече в тигана върху умерен, предварително загрят котлон (например 2 от 4 степен, или 3 от 5 степен), като при печенето внимателно разпределяте топлината от котлона върху дъното на тигана, като периодично го завъртате и размествате, така че да опечете клина горе-долу равномерно навсякъде.
Когато клинът е готов от едната страна, го обръщате с помощта на капака на тигана и от другата, като повтаряте вече познатия процес на печене. Да ви призная, при мен изпичането на втората страна се получи много по-добре от изпичането на първата - защото при нея установих тази тънкост при печенето и равномерното разпределение на топлината по дъното на тигана. Едно време бабите ни са го приготвяли върху широките плотове на печките с дърва и тогава не са имали подобен проблем. Но за всяко нещо в кухнята си има "чалъм", както казват по-старите и опитни от мен.
Когато клинът е готов и от двете страни, го извадете върху промазана хартия за печене и го загърнете внимателно с "месалче" или някаква памучна кърпа, и го оставете да се "поотвърне" малко, да подиша. След около половин час вече ще е готов за ядене.
Важно е да уточня, че целият процес на приготвяне - от сваряването на ориза и бланширането на спанака, до изпичането и завиването под кърпата, не отнема повече от час. Да ви кажа още и че клинът най-много върви с кисело мляко или с айрян, особено ако е леко подсолен. Ако сте си го подквасили сами, още по-добре. Както се казва, приятно хапване! :)

Тексти снимки Стоян Радулов

Няма коментари:

Публикуване на коментар