Картините на Владимир Димитров-Майстора: Това е Моята България

Наричаме го най-българският художник. В неговите моми, в жътварките и мадоните, в маковете и ябълките търсим „миниатюрния“ портрет на България. Винаги ще онемяваме пред скромността на този изключителен талант, подписвал се с едва ли не подигравателното прозвище „рисувач“, което навярно никой съвременен художник не би добавил към името си.
"И досега си спомням летните ваканции, които винаги прекарвах при вуйчо си в Шишковци – пише неговата племенница Емилия Паскалева. – Всеки ден още в тъмно той тръгваше към полето с триножника, с дървените кутии с бои и няколко четки. Облечен беше в най-обикновена престилка, изпоцапана с боя... Трудно е да се каже какво най-много го привличаше в природата. Но винаги търсеше в нея нежността... Откриваше я на неочаквани места, но много често в цветята и преди всичко в маковете. Цял живот не престана да ги рисува и дори казваше, че е научил всички начини, по които цветовете се нареждат около тичинките... Разбира се, не по-малко интересни му бяха и хората. Дълго търсеше моделите си и често ги откриваше на съборите, на които много обичаше да ходи. Там се събираха много хора, но никак не беше лесно да склони да нарисува някого. Съществуваше поверие, че изобразеният е като вградената жертва и смъртта му е неизбежна, защото душата и силата му са взети.
Известно е, че в живота на Майстора не е имало по-голяма страст от рисуването. Това осмисля цялото му съществуване, но... той имаше и още едно силно увлечение. Свиреше на тамбура. И много обичаше да пее – особено народни песни. Това като че ли беше втората му наслада след рисуването."
На преклонна възраст Майстора споделя: "Едва стигнах до скиците, и животът си отиде... Трябват два живота, за да се дойде до истинското овладяване на занаята..."
Васил Стоилов - друг наш голям майстор на четката, близък приятел и почитател на Майстора, е записал в ръкописите си следното: "За Майстора живописната творба непременно трябва да отразява вечния живот: това беше лайтмотивът на всяка негова мисъл и заключителен акорд на философските му размисли за изкуството..." Важно е да отбележим тогава, че силно влияние за формиране на художника са оказали философските възгледи на Толстой, особено след като Майстора се връща от фронта (също като Толстой).
От неговите съвременници може би най-точно изразената оценката излиза от критика Чавдар Мутафов: "Ето живописецът! Истинският живописец, най-големият, който има нашето изкуство... Владимир Димитров-Майстора носи в себе си душата на някогашните ни майстори, на цяло едно минало и сигурно на цяло едно бъдеще."

На Владимир Димитров - Майстора. И на България. С преклонение!