"Eтъра" - където времето не спира своя ход

Възраждането е "най-българското време" – както го нарича Захари Стоянов. Закъснелият, но състоял се български Ренесанс. Времето, когато народът на България получава струите на своя нов живот. Време на личности като Паисий, Левски, Ботев и Бенковски. Време на стремления и надежда, основани на вглеждане в исконните човешки ценности и платени с жертва. Затова, както пише Симеон Радев в своя знаменит труд "Строителите на Съвременна България", именно във Възраждането "трябва да се търсят добродетелите на духа и на волята, чрез които българският народ възмогва над трудностите на една малка държава и над рисковете на една бурна история..."
За да се върне в миналото, освен чрез спомените, човек често разтваря книга, влиза в библиотека, разглежда отрупаните с думи рафтове. Но когато иде реч за създаване на истински впечатления за миналото на една нация, най-добре е да се посетят някои от местата, където са нейните корени...
Същото желание е и причината през 20-ти век на един от притоците на Янтра край Габрово да бъде създаден уникалния етнографски комплекс на открито – "Етъра". За километър, както обичат да казват екскурзоводите, тук се изминават няколко века. Срещата с онова вълнуващо време, когато хората денем се трудели в дюкяните и работилниците, а нощем се кълнели пред пистолета и камата в името на свободата, е наистина вълнуваща.
"Етъра" е първият по рода си музей от подобен род в България и до сега си остава най-големият. Самото му създаване е ново, своеобразно Възраждане. Неповторимата му атмосфера е постигната с реставрирани, пренесени тук паметници или с майсторски изработени копия на оригинали от епохата Възраждането. Възстановен е не само външният вид на работилници и дюкяни, но и оригиналното производство. На обща площ от около 70 декара се запознаваме с повечето от съществуващите по онова време трийсетина традиционни занаята в балканския градец. Не случайно навремето наричали Габрово "Българския Манчестър", тъй като негови произведения стигали до Виена, Марсилия, Анадола и Кайро.
Цялото миниатюрно красиво селце е плод на дългогодишния труд на самоотвержения изследовател и потомък на онова славно минало – габровеца Лазар Донков. Години наред този доблестен човек е събирал и проучвал произведенията, сечивата и майсторските рецепти на резбари, бакърджии, кавалджии, звънчари, билкари, самарджии, ножари, тъкачи, гайтанджии и тъкачи. Накрая сам е избрал мястото на музея, открит през 1964 година...
Неустоимо изкусителни са тук кафето на пясък, локумите, захарните петлета, симидите и другите специалитети на майсторите шекерджии и фурнаджии. Всичко е както някога. Има дори църква с килийно училище.
Още от входа на "Етъра" калдаръмената пътека води до задвижваните от речната вода десетина воденици, валявици, тепавици и дърводелски стругове. След Часовниковата кула и през каменния мост се стига до улицата на изкуствата и занаятите, с нейните къщи. Впрочем чаршията представя 16 образци на балканската архитектура. Оборудването, механизмите и инструментите, които се използват тук, са автентични, събрани са от околните селища. Както в миналото, занаятчиите произвеждат и сами продават изделията си. Така посетителите могат да наблюдават старинната технология, оригиналните инструменти, да разговарят с майсторите; и да отнесат със себе си ръчно изработен предмет от метал, кожа, глина, дърво, вълна и козина...
В "Етъра" може да бъде разбран примера на възрожденците, когато българският народът е успял да подреди и осъществи на практика националните си цели. Затова дори едно кратко пътуване до място като това е истински лечебен елей за душата. А поуките и мъдростта на прадедите – незагасващо послание.
Най-точно го е казал самият Лазар Донков. Думите му са изрязани върху паметна чешма в
"Етъра": "Вятър замита стъпките ни – първо страстите, после времето ни поглъща. Съгради се тази чешма, защото камъкът е по-траен от нас, а водата – вечна."