Гласове: Надка Караджова или българският славй от Триводици (С ВИДЕО)

Има село, дето бликат три чудни извора. Носи се легенда, че овчари лятно време водили своите овце на паша в Рила. Един от тях хвърлил своята гега, за да завърне стадото, но тя попаднала в едно от Рилските езера. През есента, когато прибрал стадото в селото, го завел на водопой на изворите, а там видял своята гега. Така, според легендата, водата в изворите идва от планината. Много хора се къпят в нея, защото я смятат за лековита. Та заради това кръстили и селото Триводици.
Колко в легендата е истина и колко - не, само народното предание знае. Но надали има българин, който да не е чувал за бисера на Триводици - Надка Караджова. Една от най-обичаните български народни певици. Тя е и любимата изпълнителка на моят баща, така че и моята слабост към нея е обяснима.

Надка Караджова

Гласът й десетилетия наред гали и лекува душевни рани. И като славей разнася по света красотата на тракийската музика. Ами да, Триводици е в сърцето на Тракийската низина - току между Пазарджик и Стамболийски. Наблизо са Говедаре, Огняново, Хаджиево. Само дето селото рядко виждало прижеве своя славей. Но такава е съдбата на певците, не можеш да ги накараш само за тебе да пеят, все им е тесен светът, все за хоризонта бленуват. А гласът на Надка Караджова по цялата земя го знаят - от Япония до Америка, от Англия до Африка, само в Австралия не са го чували, май... Но най-много го обичат в Тракия. Само тук различават трептенето на всяка трела на гласа й, настроението й. Само тук, когато пееше, усещаха чувството с тръпки в корема си.
Надка Караджова е родена на 14 март 1937 година. Расте, заобиколена от блестящи певци и музиканти, които изпълват нейното крехко съзнание с обаянието и неповторимата красота на песните и свирните от този, изключително богат на фолклор край. "В рода ни има една традиция, която се предава във всички поколения. Не само песните. Това е музиката. Все тя ни свързва в семейства. И при дядо ми и баба ми е било така, и при родителите ми, и при мен, и при щерка ми", обяснява веднъж даровитата българка. Певица била и нейната леля - сестра на баща й. "От нея съм научила повече от 200 песни. Филип Кутев ни казваше - ето давам ви ваканция - лятна или зимна, първото нещо - обогатявайте си репертоара, това е вашият капитал. И наистина тези песни станаха голям капитал. Но тогава беше трудно, тъй като нямаше никаква техника. Всичко трябваше да се запаметява в момента. А аз от 15 песни по-долу не падах на ваканция."
Най-големият певец в рода й бил дядо й Кръстьо. Той отивал рано сутрин на нивата с песен и с песен се връщал. "Всички така го помнят. И докато бяха живи наборите му, разказваха за него и за песните му. Дори ми дадоха една негова песен, която записах - "Майка на Вела думаше", припомня си Надка Караджова. Тя е наследила и доста песни от своята майка. Точно от нея е прочутата "Сама ли си, Петрунке ли, ден жънала". Хубаво пеел и бащата на Надка. "Той е виновникът да стана певица", категорична е тя. Освен това в семейството й всички спазили традицията да се оженят за музиканти. "Големият ми брат взе баш певицата на селото. Това е - трябва да пееш, за да дойдеш в нашия род", отсича Надка Караджова. Пак музиката е "виновна" и в нейния случай. Точно песен е събрала Надка Караджова с нейния съпруг Стефан. "Той беше толкова настоятелен. Направи ми серенада в 3 часа през нощта. Бяхме 3 момичета в стая. Като го чухме, веднага се разсънихме, седнахме в леглата си и се разплакахме от умиление. И си казах - той ще бъде!".
Майсторство от най-висока класа – само така може да се говори за изпълненията на Надка Караджова. Някои от тях са върхови постижения в българското народно певческо изкуство. Гласът й е звънлив и чист като бистра река, а стилът й - смес от мелодичните модели на два фолклорни района – Тракия и Шоплука. “В певческата дарба на Надка Караджова има особен блясък, артистичност, която не търси външен жест, а вътрешна връзка със слушателя.” – пише за нея писателят Борислав Геронтиев. Музикалната критика у нас и в чужбина също е единодушна – голяма певица! И не само у нас, а на различни езици, в различни страни я наричат “славей”.
Песента “Заблеяло ми агънце” в нейно изпълнение е първата българска народна песен, участвала в чуждестранна класация. През 1979 г. BBC-2 я излъчва във фолклорния си подбор, за да остане там три месеца. Отзвукът е толкова голям, че предизвиква издаването на плоча в Лондон с две песни на Надка Караджова.
Певицата има зад гърба си блестяща кариера. Професионален шанс е срещата й с композитора Филип Кутев, в чийто ансамбъл пее в продължение на 40 години. Нейни песни като “Драгана и славей”, “Планино, Стара планино” в аранжимент за солист и хор станаха шедьоври и са неизменна част от репертоара на българските ансамбли. Кариерата на Надка Караджова е свързана и с хоровете “Космическите гласове на България”, “Ангелите”, “Големите гласове на България”, с квартет “Славей”, в който пееше заедно с дъщеря си Светла Караджова. С този състав успехът е още по-ярък. Сопрановият й глас се извисява на сцени в Испания, Франция, Израел, многократно в Япония, където “Планино, Стара планино" има феноменален успех.
Големия си път през световните сцени и сърцата на българите Надка Караджова дължи на най-известният български фолклорист и незабравим композитор и диригент - маестро Филип Кутев. Благодарение на него тя се докосва до своята детска и моминска мечта, стаена дълбоко в кътчетата на нейната душа. Тя става част от древното народно изкуство – еманация на духовната същност на един народ беден, но талантлив и емоционален, събрал мъдростта на времето и изпитанието. За наградите й няма да говорим - абсолютно безсмислено е, след като завинаги е останала в сърцата на българите.
В с. Левски, Панагюрско, през месец юни се провежда единственият у нас фестивал "С песните на Надка Караджова", на който тя винаги присъстваше, докато беше сред нас. Както присъства в сърцата и умовете на всички, които поне веднъж са я чували да извие глас.
"Заблеяло ми агънце, в Тодорови кушари,
като му агне заблея, цяло му стадо разблея.
Тодур на агне продума, агънце байно рогато,
защо си жално заблея, та ми стадото разблея?..."

Текст Стоян Радулов