Цъфтящите зокуми - големи като дървета, винаги са ме изумявали и са карали очите ми да се ококорят от възхита; а в лазурната Далмация те са в комбинация с палми и цял куп още средиземноморски видове - нали все пак това тук е Адриатика. В град Шибеник се сблъсквам с първата от дълга поредица за мен малки Венеции - с венецианския замък над крайморската алея и скритата зад него мрежа от тесни улички, някои от които минаващи и под сградите. А катедрала "Св. Якоб" (произведение на изкуството и обект на ЮНЕСКО) и околните обсипани със статуи площадчета даже са приютили (като за подарък) три сватби, на едната от които пеят т.нар. "капи" - група мъже, изпълняващи акапелно далматински песнопения. За мен това е симпатичен и изумително красив, приказен свят, скрит зад зелените капаци на някакъв малък прозорец. Зад който започва голямата приказка... В която си пожелавам да се върна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар