„При всеки поглед нови красоти, тук весели долини, там планини гиганти, земята пълна с цвете, небето със брилянти, Отечество любезно, как хубаво си ти!... Ти рай си, да; но кой те тебе оценява? Не те познават даже децата ти сами и твойто име свято не рядко ги срами!...Ох, аз ще те обриша от калта и в твоя чистий блясък ще те покажа, и с удара на твойта красота аз хулниците твои ще накажа...” Иван Вазов

Родопски простори

В сърцето на Родопите всеки път оставям моето сърце и всеки път се връщам да го търся и то пак остава тук - сред безбрежните вълнисти гори, сред тези простори, сред този кристално син въздух; търкаля се по калдъръмените сокаци на Широка лъка и пее от Турлата над Гела, скача от кулата на Снежанка и се хвърля под Чудните мостове, за да се скрие от мен завинаги... Родопа е завинаги.

Няма коментари:

Публикуване на коментар