В сърцето на Родопите всеки път оставям моето сърце и всеки път се връщам да го търся и то пак остава тук - сред безбрежните вълнисти гори, сред тези простори, сред този кристално син въздух; търкаля се по калдъръмените сокаци на Широка лъка и пее от Турлата над Гела, скача от кулата на Снежанка и се хвърля под Чудните мостове, за да се скрие от мен завинаги... Родопа е завинаги.
Няма коментари:
Публикуване на коментар