Ичера - старо време в Сливенския Балкан

Ичера – още едно от селцата в подножието на Сливенския Балкан, пренасящо неусетно в минали времена и кътащо много история. И при това - само на 23 км от областния център Сливен по пътя за Котел. Хубавото е, че Ичера е в близост до Жеравна, Медвен, Котел и Катунище и спокойно може да бъде включено заедно с тях в една семейна автомобилна обиколка. Но за разлика от Жервана, примерно, тук комерсът отсъства.
Най-ранните следи за появяването на Ичера водят към ранносредновековната крепост „Сикера“ от IV — V век. Смята се, че от названието Сикера произхожда и днешно име на Ичера.
Селото често е сменяло местонахождението си, за което говорят находки и различни имена на местности: Манастира, Дивеците, Селски дол, Черковенски рът, Махаленски рът. По време на Руско-турската война през 1828–29 г. голяма част от полските селяни в Сливенско били принудени да напуснат селата, поради палежите на турците, отмъщаващи си за подкрепата на българите за руската армия. Едно от тези села било село Матей. Повечето от матейци емигрирали в Русия, но четири семейства останали в Ичера (откъдето минал керванът): Драгомани, Карамани, Мокрета и Жекоолар. В селото е имало най-различни занаяти: горски работници, килимари, ковачи, колари, калайджии, собаждии, бъчвари, дърводелци, шивачи, кундурджии, сарачи, бръснари, воденичари, фурнаджии, касапи...

Днес от тях не е останало нищо - само някои стари къщи и дюкяни. Но и само с тях, както и с типично провинциалното си спокойствие, Ичера за мен е  едно малко старопланинско райче, което ме очарова не на последно място с оранжевите си макове, с прекрасния люляк, с един герест петел, с любопитните котки и с тия чудни стари къщя над калдъръмените улички...
Така че, Ичера несъмнено е подходящо място за селски туризъм, почивка и отдих както през зимата така и през лятото. Има и един доста хубав хотелски комплекс, изграден във възрожденски стил. Иначе забележителностите в самото село, освен старата църква и един поддържан дървен мост, не са много – но пък сокаците са наистина уютни и умиляващи.
Традициите в Ичера се опазват най-вече с организирането на ежегодния сбор – среща на родените тук и разселили се из страната и по света стари жители на Ичера и техните наследници. Съборът обикновено се организира през втория уикенд на август на месността  Ямата край селото.

Текст и снимки от Стоян Радулов

Завръщане в магията на Добърско / документален филм

Документален филм за колоритното и историческо село Добърско в полите на Рила планина, България.
Сценарист и режисьор Стоян Радулов. Текста чете Стефан Младенов. Оператори Георги Маринов - Гопето и Питър Костов. Монтаж Татяна Михайлова. Звук Борислав Дрянков. Продуцент Георги Крумов. Телевизия Туризъм.
________________________
Documentary about Dobarsko - colorful and historical village at the foot of the Rila Mountain, Bulgaria.
Screenwriter and director - Stoyan Radulov; narrator - Stefan Mladenov; cameraman - Georgi Marinov - Gopeto; cameraman - Pitar Kostov; producer - George Krumov. Television Tourism, Bulgaria.

Пощенски картички възкръсват Старо Панагюрище

Миналото в тях изглежда хем еднакво, хем различно, хем познато, хем непознато
Вижте уникалните стари пощенски картички от Панагюрище, издания на "Р. Белопитов и син",  книжарница "Наука" - Ст. Н. Хантов, Гр. Пасков и ДПБ "Фотография" от началото до средата на ХХ век.
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха...
Не е ли Димчовото стихотворение като портал във времето - някакъв своеобразен "Старгейт", който те пренася в едно минало, където всичко изглежда хем еднакво, хем различно, хем познато, хем непознато, но приятно и желано.

LOVE.PANAGYURISTE

This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it. 

__________________________________

Натам ни пренасят и старите пощенски картички с изгледи от Панагюрище и района, които обичм да събирам.
Ето го едно от първите заснети български хора - така е изглеждал един от мегданите на Панагюрище през 1920 г. и го дължим на издателя Т. Чипев от София. Фотографите на софийското студио на Григор Пасков също постоянно са обикаляли България, и района на Панагюрище, съответно, за да заснемат изгледите от село Баня, от Колониите, от Оборище, от Панагюрище... Но и две местни, тукашни студиа, са се постарали да ни оставят вечни спомени на целулоид от нашето минало - това на Ст. Н. Хантов и неговата книжарница "Наука", както и фотографското издателство на Р. Белопитов и син, което е било особено активно в периода на 30-те и 40-те години на ХХ век. От старите картички разбираме и че след 9-ти септември 44-та изведнъж старите студиа изчезват, заменени от Държавното предприятие "Българска фотография"...
Колко хубаво е било поречието на река Луда Яна със стотиците тополи покрай нея... През 48-ма ли се появяват първите автомобили тук?... Колко красива и спокойна е тази панагюрка, снимана за етнографска картичка, уж заради носията, но всъщност показваща ни чистене на царевица...

Текст Стоян Радулов
 

Очи към небето / Документален филм за астрономия и НАО "Рожен"

 
Очи към небето
Документален филм за Българската астрономия и в частност - Националната астрономическа обсерватория "Рожен" в България
________________________
 
Сценарист и режисьор Стоян Радулов.
Текста чете Манол Къков. Оператори Георги Михайлов, Мирослав Милев и Питър Костов. Монтаж Георги Михайлов. Музикално оформление Мариана Вълканова. Звук Борислав Дрянков. Продуцент Георги Крумов.
Телевизия Туризъм (TVT)
________________________

TVT показва България по оригинален и атрактивен начин - в стотици образователни документални и научно-популярни филми, както и в десетки информационни поредици. Повече за Телевизия ТУРИЗЪМ (TVT) и нейната пълна програма ще намерите на www.see.bg.
________________________

Еyes to Heaven
A documentary about the National Astronomical Observatory Rozhen in Bulgaria
Screenwriter and director - Stoyan Radulov; narrator - Manol Kakov; cameraman and editor - Georgi Mihailov; cameraman - Miroslav Milev, Pitar Kostov; producer - George Krumov.
Television Tourism (TVT), Bulgaria.

"Ти да видиш!": Контражурните приказки на Джон Маршал

Творецът доказва, че можем сами да бъдем господари на пейзажите си... С находчивост той изумителни композиции и често изненадващи внушения...

   

Ето как един креативен творец доказва, че можем сами да бъдем господари на пейзажите си. Името му е Джон Маршал (John Marshall). Той е също така филмов продуцент, носител на „Еми“, писател и автор на мемоара „Широко отворен свят“. Днес неговата страница Sunset Selfies (Селфита на залез) е интернет сензацията, с която Маршал ще бъде запомнен най-ясно. Идеята за проекта води началото си от едно лято, което Маршал прекарва в малка къща на остров Фрай в Мейн. 

В своя блог творецът споделя пейзажи, където главни действащи лица са... картонени фигурки, които самият той е сътворил ръчно. Похватът му с кадри в контражур (кадри срещу по-меката слънчева светлина, които подчертават силуетите) е основен именно за да направи очертанията на обектите ясно изразени и реалистични. Така Маршал може да жонглира с котки, да яхне омар, да разговаря с президента Тръмп или да предлага брак на... леопард. 

Както подсказва името на страницата, залезите са другият основен акцент, който носи цветното настроение във всеки кадър и факторът, чрез който техниката контражур може да бъде приложена безпроблемно. Снимките с нестандартни композиции оживяват и заради словесните истории, които създателят им споделя като анотация под всеки пост във Фейсбук.

Текст: Стоян Радулов. Снимки: Джон Маршал / John Marshall

Джон Маршал доказва, че можем сами да бъдем господари на пейзажите си, като използва похвата на контражура. И така постига изумителни композиции и често изненадващи внушения...

🤩💚🏠🏡🏘💛

Ти да видиш! Имало и такива неща! 🤩 Ако ти е било интересно и си научил/а нещо ново, сподели с приятели и ела да видиш още!

🤩💚🏠🏡🏘💛

В социалните мрежи:

#любопитни #идеи #факти #посоки

#curious #ideas #facts #directions

#John Marshall #USA #photography #art

#Джон Маршал #САЩ #фотография #изкуство

Одесоските терми - четвъртата по големина римска баня в Европа

Четвъртата по големина римска баня в Европа и най-голямата обществена антична сграда с площ от над 7000 квадратни метра, откривана досега в България. Това са Римските терми във Варна.
Градът е основан около 570 година преди Христа от заселници от йонийския град-държава Милет като тяхна колония. Нарекли го Одесос. Освен елини тук са живели траки, малоазийци, римляни и заселници от много други етноси. А както ни е добре известно, навсякъде, където са се заселвали римляните, те са строели бани.
Сравнително добре запазените зидове на одесоските терми днес достигат височина до 22 метра, а останките са едно от най-привлекателните места за културен градски туризъм в морската ни столица. Затова и руините са привличали вниманието на историци и археолози много преди да започнат археологическите разкопки.
Заслуга за запазването им имат братята Шкорпил - пионери на археологическата наука в България и основатели на Варненския музей. Те обаче смятали, че останките са от ранновизантийска сграда.
Основните археологически проучвания, проведени тук от 1959 до 1971 година от Варненския археологически музей под ръководството на неговия дългогодишен директор Милко Мирчев, ни разкриват истинското предназначение на термите.
При управлението на император Антонин Пий в средата на ІІ век от новата ера общината на Одесос и военният управител Тит Витрасий Полион са каптирали вода и я довели до града по водопровод. А по намерени в канализацията монети било установено, че термите са построени от римляните в края на ІІ век от новата ера и просъществували до края на следващия век, вероятно до управлението на император Тацит.
Посещаването на термите било част от всекидневието на жителите на Одесос. Те прекарвали тук много часове, най-често следобед. Освен помещения за студени, хладки и горещи бани, тук имало хирургия, салони за козметични процедури, зали за гимнастика и спортни игри – наречени палестри, зали за срещи и разговори, за почивка и пр. В тези помещения гражданите се срещали, разменяли мнения по интересуващи ги въпроси, сключвали сделки, спортували и почивали.
Голямата зала на одесоските терми е служила за такива срещи и разговори. В нейните четири ъгъла имало засводени кръгли пространства - екседри, с чешми или фонтани. В нея е била издигната и статуята на Клавдий Аквила - виден одесоски магистрат, организирал големите спортни игри, посветени на бога покровител на града - Дарзалас. При лошо време тази зала приютявала и желаещите да спортуват.
Близо до входовете на термите пък била разположена серия от магазини, малки гостилници и бордеи, следвали вестибюли, съблекални и т.н. Помещенията и залите били украсени с колони и различни фигури на римски божества, сред които Асклепий, Хигия, Херакъл, Виктория и Меркурий...
Как са изглеждали термите отвътре, ни показват тези примерни скици, направени след проучванията.
Интерес представлява отоплителната инсталация на сградата – така нареченият „хипокауст” – древногръцко изобретение от 5-4 век преди Христа, наподобяващо подово парно отопление. В термите на Одесос хипокаустът е полувкопан в терена, който имал подходящата денивелация в южна посока. Това било съобразено и с препоръките на римския архитект Витрувий топлите помещения в баните да са с южно изложение. Така хипокаустът включвал южната, обслужваща галерия, шест огнища, две котелни помещения, шест отвори за тяга и четири комина.
Сравнително краткото използуване на термите може да се обясни с настъпилата през III век социална, военна и политическа криза в Римската империя, която не пощадила и Одесос. През IV век градът очевидно не бил вече в състояние да поддържа това твърде скъпо струващо съоръжение. В настъпилите неблагоприятни години термите били изоставени. Последвало частичното им разрушаване и отнасянето на строителни материали и декоративни елементи за вторичното им използуване в строежа на други сгради, между които и малките терми на Одесос от IV век.
Днес термите на древен Одесос се намират на ъгъла на съвременните улици "Сан Стефано" и "Хан Крум" във Варна. Те са част от изнесените експозиции на Варненския археологически музей и един от 100-те национални туристически обекта. Обявени са за архитектурно-строителен паметник на културата през 1968 година.

Текст и снимки Стоян Радулов

Иван Попов - радетел за духовното израстване на Чипровския край

Около оригиналното пиано на Иван Попов, дарено от неговите наследници в Чипровския музей, е подреден малък кът със спомени и снимки от живота на този забележителен българин. И колко хубаво е, че помним личности, като Иван Попов. Мисля си, подобни примери за памет из селата и градовете на България трябва да са повече, и по-обемни. Понеже най-малкото имаме нужда от добри примери, от личности... А за да си голяма личност, не е необходимо да си герой... Достатъчно е да си отдаден на другите, на обществото, на Родината... Като Иван Попов например...

Приказните стенописи на Александровската гробница

Рисунките на стария майстор разказват приказки, в които оживяват траките и техният цар... Тракийските храмове били символ на връзката между земята-утроба и бога-слънце-небе, траките ги възприемали и като порта към безсмъртието, затова ги използвали и за гробници.

„Залмоксис научил траките да се събират в андреоните на храмовете и да пируват, като казвал, че нито той сам, нито съмишлениците му ще умрат.” ( Хезихий)

Внезапен и изключително интересен проход назад към миналото, към времена отпреди 2-3 хиляди години и живота по дясното поречие на Марица, е тракийската гробница край хасковското село Александрово. Неочакваното й откритие през 2000 г. заради строежа на близката магистрала, ни представя реални образи на тракийци и сцени от живота на местен владетел, несрещани никъде другаде до този момент.
Неслучайно до могилата, под която се намира това тракийско съкровище на гробищната архитектура и изкуство, през 2009 г. с японски средства е изграден Музеят на тракийското изкуство в Източните Родопи. В него се намира точно копие на самата гробница, подходящо за разглеждане, както и находки от разкопките в района. Достъпът до оригиналния храм под могилата е ограничен заради опазването на безценните стенописи.
Репликата на гробницата е разположена в центъра на голямата зала на музея, около нея са подредени витрините с намерените при проучванията в района находки от тракийско време. По стените са разположени многократно увеличени фотоси на уникалните стенописи, с детайлни обяснения на образите и сюжетите.
15-метровият коридор, водещ към помещенията на гробницата, е прекъснат целенасочено, за да се създаде по-добра представа за начина на строеж.
От него се влиза в правоъгълно преддверие с размери 2 на 1,5 метра. Тук са и първите стенописи. Това е  бойна сцена, в която владетелят е изобразен на кон, придружен от двама пехотинци, единият от които с тракийски шлем. Той е в битка с гол войн. А в друга сцена – с жена-войн. Така авторът ни е показал могъществото и силата му.
Още един тесен проход води от преддверието до централната кръгла камера на гробницата, където се намира и погребалното ложе. До него е изобразена сцена с погребално пиршество. Тук са владетелят, неговата съпруга и един от приближените му в управлението на държавата. От двете им страни са слугите, които поднасят известното гъсто тракийско вино в ритони.
Но погледът е привлечен от фризовете по купола на помещението. Някои от тях са с приони или с геометрични орнаменти. Трети представя бялата непрекъсната свастика, която в тракийската религия символизира дълголетието и вечно прераждащата се природа.  Но най-красив е фризът с ловните сцени. Както в повечето случаи с тракийски персонажи фигурите са обърнати наляво, с изключение на една – централната, изправена срещу  глигана. Това е владетелят на кон, върху седло от леопардова кожа и облечен с царски червен хитон.
Така добре запазените стенописи в Александровската гробница обогатяват с нови данни представите ни за тракийските религиозни обреди, култове, въоръжение, бит и облекло.
Сред най-ярките експонати в Музея на тракийското изкуство в Източните Родопи са още откритите в северната част на Сакар планина 98 златни апликации, датирани към 4500-4000 г. пр. Хр. Заедно със златните накити от Варненския некропол и огърлицата от село Хотница те са най-старото обработено злато в света. Тук са съхранени още тракийска сребърна огърлица с обеци, нагръдник, керамична лампа, златна огърлица, украса за колесница, стъклена амфора за благовония, кратери за погребения и други съдове – всичките от антични времена.

Текст и снимки Стоян Радулов