Арт къща в село Дъждовница привлича стотици творци

Село Дъждовница в Източните Родопи, над яз. "Кърджали" е малко, мюсюлманско селище, но интересно за много хора. Наоколо е пълно с тракийски оброчища и светилища - изсичания като ниши или по-големи олтари във вулканичните скали, мистични символи и пр., недалеч е пещарата "Утробата", както и старинното село Ненково, има стари мостове и пр. Но през последните 12 години предизвиква вниманието на стотици творци, заради създадената в бившето медресе тук Арт къща за съвременно изкуство. От 29 юни до 2 юли 2017 г. в Дъждовница се събраха група творци от Панагюрище - от Литературен клуб "Виделина", от кръга "Чат-пат" и техни приятели... Снимките показват част от творбите им, създадени в Арт къщата в Дъждовница и обстановката в нея. Ако се интересувате от още - следвайте линковете по-долу.

Снимки Стоян Радулов

За моята Дъждовница - между псалма Давидов и сурата на Фатима - тук.

ОЩЕ СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ:
Емоции в стихове от срещата на два от световете в Дъждовница  
Тотка Лунгарска след Дъждовница: "...Ще продължа нататък"
Приказни сюжети в рисунките на Стайо Гарноев от пленера в Дъждовница
"Чат-пат" порасна с таланта на голямата-малка Соня Георгиева
Пепа Маркова: "Не си и мислех, че е толкоз сладко да се откриеш след години на познаване!"
Панагюрското арт гостуване в Дъждовница като медийно събитие 

Койчово кале - още средновековие край Панагюрище

Крепостта "Койчово кале" е една от най-новите археологически находка в Пазарджишка област. Открита е при случайни изкопни работи в края на 2009 г. в близост до панагюрския рудник "Асарел" в полите на Същинска Средна гора. Отстои на около 8 километра от Панагюрище в северозапдна посока. Намира се на около 930 метра надморска височина, на самия връх Койчов камък, откъдето и съвременното й име. Достъпът до нея е обаче е затруднен, не невъзможен - просто рудникът, обяснимо, е със специален пропусквателен режим.
Първите проучвания на крепостта бяха ръководени от панагюрския археолог Георги Абдулов - тогава директор на местния исторически музей, и финансирани от местната минна компания. Те показват, че крепостта е изградена в края на IV и началото на V век - по времето на ранно византийската империя, като част от Средногорския отбранителен лимес (линия). Това били размирни времена за ранната Византийска империя, което и наложило изграждането на система от крепости, укрепени валове и важни военни пътища. Така военните отряди, които са обитавали крепостта, са охранявали пътя, минаващ през долината на р. Луда Яна, Вран камък и Смолския проход и свързвал Сердика (Триадица, София) с Филипопол (Пълдин, Пловдив) и Тракия - по това време областта спадала към крайстоличната зона (хитерланд) на столицата Константинопол. Това билвторият по важност път в тези посоки, след трасето между  Пазарджик, Ихтиман, Вакарел и София. Той осигурявал още чрез Етрополския проход и връзката на Северна България с Тракия. Това го правилж изключително важен, не само през Средновековието, но и по-късно, по време на турското робство. И двата пътя са еднакви по дължина и за това били и еднакво използвани, като всеки имал своите предимства.

От V до VII век крепостта е била в пределите на Византия, а през VIII, IX и X век - в пределите на българската държава. Вероятно когато България пада под византийско робство, крепостта е превзета. Няма следи от пожар - което показва, че или е напусната от обитателите си, или те са се предали с бяло знаме - доброволно. След това е ликвидирана. За пояснение - това е времето на Самуиловите войни с Византийската империя по времето на императорите Йоан Цимисхи и впоследствие - Василий ІІ Българоубиец.
През ноември 2009 г. бяха заключителните работи по извършените първи археологически разкопки и осъществената първична консервация на крепостта "Койчово кале".
Минавайки през мястото, където се предполага, че е била изградена кръгла отбранителна кула, е крепостната стена. Разкрита е цялата северна стена, която е с дължина приблизително 45 метра и височина до 30 метра. Укреплението е с много издължена форма - 135 х 45 метра. Стената е с дебелина 1,50 метра, със запазен градеж на височина 2,30 метра. Към крепостната стена е открита потерна - малка тайна порта на укрепление. Тя е служила за военни комуникации и е с ширина 1,10 метра. След нея по продължение на градежа се намира основната входна врата на крепостта. На фуга са долепени зидовете на сграда, ползвана от бранителите на крепостта - това са жилищни помещения или кула. Изследвани са шест сгради, както и една пещ за керамика със строително приложение. Върху помещенията до стената е била изградена палисада - отбранително съоръжение във вид на дървена платформа от дебели греди, заострени на върха. До наши дни е оцеляла част от пода, който е глинен, със запазени фрагменти от питоси - големи глинени съдове. Предполага се, че подът е бил с по-голяма площ.
Вероятното българско име на крепостта е "Асар", от което произлиза и наименованието „Асарел”. То идва от арабско-турската дума "хисар", "хисарлък" - крепост, укрепление, каменна грамада. С подобни имена в Панагюрско са кръстени още хълмиста местност с ниви и гори, малка бара, приток на Панова река, както и Асарелското бърдо - източните борови ридове край река Асарел в западните ридове на местността Локвите.

Текст Нина и Стоян Радулови

Снимки Нина Радулова

Моята България / снимки

Снимки Стоян Радулов

Панагюрище – земята на Април `1876

От Оборище до Маньово бърдо над Панагюрище – по стъпките на априлци

Оборище. Останали живи участници от събранието (1907, горе) и рисунка на самото събрание (долу)

Ако месеците си имаха градове, то април несъмнено принадлежи на Панагюрище. Най-важното и досега най-тачено събитие тук е Априлското въстание срещу османските поробители от 1876 година. Всяка година през април Панагюрище става неофициалната столица на България, а кулминацията на честванията на на 1 и 2 май с тържествен митинг-заря и народен събор на местността Оборище.

Оборище и по пътеката към него

„Пътнико! Свали шапка, макар отдалеч, поклони се, преди да отминеш!”. Каменна плоча с този надпис на пътя между Панагюрище и село Оборище отвежда към мястото на Първото Велико българско народно събрание в местността Оборище. Там на 14 април 1876 г. се събират 80 свободолюбиви българи от цялата страна, за да вземат последните решения за избухването на Освободителното въстание, известно днес като Априлското. Паролата е „Да живей България!”, клетвата е „Смърт или свобода”.
Днес един скромен паметник символизира това изключително единство на българите, решимостта им за мечтаната свобода, но и примера им за демократизъм, ни напомня защо на българския парламент стои надписът „Съединението прави силата”.
Тясна асфалтирана пътечка и няколко дървени моста водят между средногорските буки до това „чудно място”, както го нарича Захари Стоянов. А завети на революционери и възрожденци, върху гранитни плочи припомнят смисъла от родолюбивото дело. Така че, пътнико, ако се заслушаш внимателно, може и да чуеш в ромола на р. Панова гласове и песни от онова време, пренасяни от бука на бука и „ от век на век”, както е възкликнал Вазов...
Паметникът в местността Оборище е издигнат през 1928 г. и пази имената на участниците в събранието, напомняйки за чистотата, героизма и саможертвата на революционерите. Изчегъртано от поколенията е името на предателя...
За честването на 100-годишнината от избухването на въстанието в един малък саркофаг до основния паметник е съхранено послание към идните поколения.

Панагюрище става център на ІV Революционен окръг (Пловдивски), след като през септември 1875 г. въстанието, избухнало в България, е потушено „без никакви резултати”, както пише Никола Обретенов, и след оттеглянето на Христо Ботев. Тогава революционерите решават да се „използва общото въодушевление на народа и да се предизвика по-голямо въстание”.
Гюргевският Революционен комитет, в чийто заседания участват Георги Бенковски, Панайот Волов и Георги Икономов, разделя страната на четири такива окръга.
„Панагюрци са едни от най-здравите стълбове на общото дело”, пише първият историк на Априлското въстание Димитър Страшимиров. Дори векилите (старейшини) на града са членове на революционния комитет. На 7 февруари 1876 г.  комитетът в Панагюрище,  създаден от Левски, се възражда и попълва с нови членове. За председател е избран Павел Бобеков, който по-късно става председател и на Привременното правителство по време на въстанието.

Мемориален комплекс "Априлци" в Панагюрище

На героите от въстанието и на хилядите жертви, дало Панагюрище в него, е посветен и мемориален комплекс „Априлци” в самия град, който се вижда от всяка негова точка. Издигнат е на историческия хълм Маньово бърдо над Панагюрище, където са водени едни от последните боеве преди потушаването на бунта. Внушителният паметник е построен по проект на видните български архитекти Иван Николов и Богдан Томалевски и изтъкнатите скулптури Секул Крумов, Величко Минеков и Димитър Даскалов. Разгърнат на няколко декара площ, неговите 500 стъпала символизират годините на робството, а различните суклпутрни композиции пресъздават моменти от национално-освободителните борби и техния апогей –  Априлското въстание. Комплексът е пример за народната признателност и е открит на 1 май 1976 г. за честването на 100-годишнината на Априлското въстание, заедно с централния площад на Панагюрище, кръстен „20 април”.

Разхождайки се из града пък ще видите и паметници на всички апостоли на въстанието – на Георги Бенковски и Георги Икономов, на Павел Бобеков и на Захари Стоянов, на байрактаря на Хвърковатата чета Крайчо Самоходов, на знаменития Орчо Войвода, на Райна Княгиня...

Текст и снимки Стоян Радулов
из фотоалбума "Панагюрище. Земята на Април 1876-та" 

LOVE.PANAGYURISTE

This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it. 

__________________________________ 

Страницата LOVE.PANAGYURISTE популяризира българския град Панагюрище в Европа и по света във Фейсбук. Това е градче с богата и дълга история, уникална култура и гостоприемни хора. Научете повече за него, посетете го и го обикнете.

Тутевата и Лековата къщи в Панагюрище

Тутевата къща
В къщата на Иван Тутев на 20 април 1876 г. с възгласите на Бенковски „Бунт! На оръжие!” преждевременно е обявено началото на въстанието в Панагюрище, насрочено иначе за 1 май. Присъстват Захари Стоянов панагюрците Тодор Белопитов и Тома Георгиев. Причината е в „кървавото писмо”, проводено по куриер от Тодор Каблешков от Копривщица. Заради предателството на Ненко Балдовеца (делегат на Оборище, чието име днес е изчегъртано от паметника там. В Копривщица Каблешков обявява началото на въстанието и пише писмо с кървав отпечатък до Революционния комитет в Панагюрище. Апостолите развяват знамето, ушито от сестрата на Левски – Мара, за хвърковатата чета на Бенковски, тъй като знамето на Райна още не е готово. А за знаменосец е определен Крайчо Самоходов.

В тази къща е написано възванието към народа за обявяване на Априлското въстание: „Братя българе! Дойде вече краят на зверските злодеяния... От днес в името на българский народ ние обявяваме или свобода, или смърт... Напред, братя! Бог е с нас!”

Тутевата къща е строена през 1873-1874 г. и изографисана година по-късно от панагюреца Иван Мърков Гълъбов. На предната фасада е стенописана желязната църква „Св. Стефан” в Истанбул. Иван Тутев е бил търговец от стар войнугански род. Къщата е реставрирана през 1990-1993г. Експозицията пресъздава обстановката на онзи съдбовен ден – гостната стая, в която отсядат апостолите, стаята на писарите, които преписват възванието към българския народ. Изложено е и копие на Карловското знаме.

Лековата къща

Иван Леков строи тази къща до основната за своите гости,най-скъп от които е Васил Левски, преспивал тук по времена обиколките си, подготвяйки бъдещата революция за„чиста и свята” българска република.

След събранието на Оборищетук се събира комисията, която трябва да разработи общияплан на въстанието.  „В продължение на пет дена, при буйни и сериозни разисквания под председателството на Бенковски,  Волов и Иконовом, планът бе изработен и подписан от всички комисари, при все, че някои от тях не бяха напълно съгласни с него”, пише по-късно един от свидетелите Тома Георгиев.

Лековата къща е построена след Кримската война и е изографисана през 1873 г., а собственикът й, Иван Леков, богат търговец, е революционен деец и участник в Априлското въстание. Изключителната стенописна украса отвътре и отвън на сградата е изпълнена от местния майстор Иван Зографов. В салона впечатлява “Ко елото на живота”,отразяващо харак терната за епохата житейска философия.

Впечатляващ е и фигуралният стенопис над вратата за мазето, показващ самочувствието на

българина и говорещ за неговата самооценка и нуждата от истинска свобода.

Къщата е открита за посещения наново през 2005 г. след основна реставрация.

Текст и снимки Стоян Радулов, из фотоалбума "Панагюрище. Земята на Април 1876-та" 
Повече за възрожденските къщи на Панагюрище научете тук.

LOVE.PANAGYURISTE

This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it. 

__________________________________ 

Страницата LOVE.PANAGYURISTE популяризира българския град Панагюрище в Европа и по света във Фейсбук. Това е градче с богата и дълга история, уникална култура и гостоприемни хора. Научете повече за него, посетете го и го обикнете.

Песните на Панагюрище / за слушане

Някои от песните, които ви предлагам тук, са от двойния албум "Музикално съкровище от Панагюрище". Повече за него може да научите тук.

Песента на българските камбани

Посвещавам на годишнината от избухването на Априлското въстание от 1876 г., която се чества ежегодно в Панагюрище на 1 и 2 май

"От Балканите долита лирична песен, всяка дума
от която е богородична перла."
Ян Неруда, 22 юли 1877-ма.*

Десет дни през април 1876-та в България, тогава най-голямата и най-богата европейска провинция на Османската империя, са били достатъчни, за да бъде поставен т.нар "източен въпрос" на международната обществено-политическа сцена. Оскъдните сведения за избухването и кървавото потушаване на дълго подготвяното народно въстание на християнския славянски народ предизвикват буря от реакции. И дочули възгласа на румънския поет Николае Скутеску в поемата "Въздишките на България" - "Просветена Европа! Европа, пробуди се!", от Рим до Стокхолм, от Осло до Сидни, от Лондон до Санкт Петербург, будните умове на света осъзнават какво става на бурните Балкани и разказват за кървавите мъки на нашия поробен народ, осмелил се да вдигне ръка срещу черния башибозук. "Това са герои, които със свещен пламък в сърцата си, но с гол юмрук и почти гладни се борят за златната свобода."** Такива са отзивите в чешката преса през 1876-та и не само там.

Но по-важен е въпросът какви са отзивите за Априлското въстание днес, в България. И имайки за пример Ян Неруда, да си кажем, че трябва да възприемем историята, така сякаш възприемаме изкуство, сякаш се заслушваме в музика, която изпълва душата с възторзи. Защото тя е дело все на свещени знайни и безименни герои, които винаги ще преподават великото знание, че нашият днешен ден е утрешната история и ние сме нейни творци, доколкото сме верни частици на своя народ. Че трябва да сме в битката за нашето сегашно и за нашето бъдно време, като сме в преображенията на онази цивилизация, която създаваше и възрждаше нашия народ - с толкова смелост и с толкова неописуемо себеотрицание. Да не губим вярата в своето бъдеще, защото вярата е Бог, а Бог е "пътят, истината и животът". Да имаме смелостта да търсим и да преоткриваме, за да даваме духовни дарове на себе си и на другите, така, както са го правили предците ни. За да оставим спомена за едно българско духовно величие, което е продължавало и ще продължава да се отразява в умовете и в душите, на всички, които са били след тях и ще идват след нас...

АПРИЛ 1876:

Момент от възстановка на въстанието на Маньово бърдо

Не ви ли се просълзиха очите през тези дни, когато четяхте за българските камбани?
Когато рухнало българското царство и българският народ паднал под властта на поганците, които му отнели и бога, а молитвата прогонили в планинските пещери и шумолящите гори, българинът презрял църковните въжета, свалил свещените камбани и ги закопал дълбоко под повърхността на земята, опръскана с кръв. Четиристотин години лежали там. Мълвата за тях се предавала от поколение на поколение, мълва-тайна, непроницаема, пазена с най-вярна любов. И ние също чувахме и четяхме за тази мълва, но я считахме за поетично предание, от кръга на онези предания, които навсякъде витаят около гробовете и са единствената, подобна на балсам приспивна песен на измъчвания народ. Но ето, че идва освободителят - тайнственото покривало неочаквано се смъква от четиристотингодишната мълва, духовете-хранители се отдръпват от съкровището, треперещите ръце на българина грабват свещените камбани, вдигат ги на върха на храма - и за първи път българските камбани отново запяват, запяват химна на идващия спасител! Какво ли му е било на сърцето на тези камбани, когато отново е забило за първи път? А какво ли е било при това на сърцето на българина?

ДНЕС:

Дали обаче в Панагюрище, "чието име нито старата, нито българската средновековна история помни и което все пак влезе в основите на България само за десет дни"***, днес ни се просълзяват очите, когато четем за българските камбани? Дали това се случва навсякъде в изстрадалата ни страна - в Батак, Копривщица, Клисура, Перущица, Търнов?...
Днес камбаните са си на мястото. Но дали чуваме златният им звън? И църквите са си на мястото, но повече празни са... 

Тези млади хора сами се грижат за паметника на геройски загиналите, но незнайни априлци от 1876 г.

И ето, че все пак рядко, на големи годишнини, се обръщаме бавно към духа, към вярата си, към най-българското в себе си. От уста на уста се носи, от страница в страница прелива, мълвата за онова героично време. И дано знаем, че дори днес това поетично предание все още е балсам за измъчения ни народ.
Но има и друго. Днес петстотингодишната мъгла на робията се е вдигнала, но галопиращото време неумолимо напластява друга, също толкова страшна мъгла. Българските камбани пеят, но малко българи ги дочуват. Редеят редиците българи, за които онези събития са поезия. Какво ли е днес на сърцето на българина? На българина тук, и на българина, разпилян по света...
Днес българинът е на гребена на друг поврат в историята си, сгъстена или объркана от поврати. На гребена на поврат, който може да бъде наречен всичко друго, но не и героичен и в който не се знае дали просветлява или затъва все повече. Едно е сигурно - днес българската идея все по-рядко го сродява. Днес той поругава паметниците й и бяга, за да търси спасение по други земи. А неговата пустее - свободна.
Навремето Макгахан е написал: "Жътвата гние в полето, а жътварите гният тук, в църквата-гробище... Навред ужаси, ужаси, ужаси!"****
Дали днес се вълнуваме от българските камбани така, както навремето Константин Иречек, който е написал: "Турските събития не ми дават мира ден и нощ. Аз дори не мисля вече за нищо друго."?****
Някакво безвремие вършее по тази прекрасна, свободна земя, бранена с кръвта на кърмачета и кърмачки, на старци и мъже в разцвета на силите си, платена с векове сълзи. И ако Виктор Юго е казал, че "има минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва правителствата да я слушат"****, то днес България живее така, сякаш не знае какво да каже. И говори глупости - отчайваща е днешната й преса, ялови са книжните напъни на умовете й, хората сякаш не искат да чуят, в мислите им е само хладилникът.
А камбаните пеят, българските камбани...

АПРИЛ 1876:

Възрожденският дух е още жив в Панагюрище

Ей, че къде има по-голяма поезия от тая?! Откакто свят светува, ни съпровожда светата поезия, никога не е угасвала напълно, никога не се е отдалечавала за дълго от нас, и днес както преди хилядолетия бучат Ганг и Ефрат, сияе слънцето и блести като бисер човешката кръв - но подобен изумително поетичен момент не ни е известен. Изведнъж над българските саркофази се издигат облаци от рози, ароматът на рози се носи над студения свят и целият свят отведнъж е позлатен от сиянието на тази изумителна поезия. На славянския народ се е паднало щастието да подари на света тази хубава, приказно хубава "Песен за камбаните". Има право поетът, че "поезията е злато" и че съвсем мъничко късче от този благороден метал "е достатъчно, за да се позлатят цели светове", а българинът има отведнъж огромна планина от чисто злато.
Твърди се, че поезията не вирее сред замайващия светски шум. Че се заселва само там, където може да се рее по тихото синьо небе, да се къпе в бяла светлина и да мечтае в нежно спокойствие. Там, под Балкана, обаче въздухът е потъмнял от войнствени облаци и се разтърсва от гръмогласен рев - и все пак сега българинът гледа нагоре с усмихнати очи, пълни с детинска любов, "небето му се струва синьо, палмите на душата му се извисяват към него, цветята на сърцето му се вият нагоре към него, а ясният етер е изпълнен с вълшебна музика."

ДНЕС:

Тогава българинът е имал цел. Всестранен, мощен разцвет на духа български е била тази цел. Желаел е на децата си свободно и осигурено бъдеще, душевното им развитие да не бъде спъвано от нищо, прекъсвано от нищо, унищожавано от нищо.
А над нас днес отекват българските камбани и питат дали успяхме в безсъницата на сляпата си страст да не го осуетим, да не го спрем.

"Горска майко, да си прибереш плача, да си прибереш плача, да иде на деветото дърво, белким сън да ни доде, у-у-у!
Сън да ни доде, плач да иде в гората и ти, горска майко, с него, у-у-у!
Да спим като пиле петровско, като агне гергьовско, а-а-а!"***** 

Текст и снимки Стоян Радулов

__________________________

* Цитатът и текстовете "АПРИЛ 1876" са от: Неруда, Я. Какво е поезия. Народни листи. Прага, 22 юли 1877. Източник: Божилов, Б. и др. Епопея славна. Антология. Народна култура. С., 1976. Заглавията в текста са на автора Стоян Радулов.
** Цитатът е от: Косев, К. и др. История на Априлското въстание 1876. Партиздат. С., 1976.
*** Цитатът е от: Янев, С. Корени. Народна младеж. С., 1976.
**** Цитатите са от: Косев, К. и др. История на Априлското въстание 1876. Партиздат. С., 1976.
***** Молитва на народната лечителка, докато опушва болният от безсъница със сламки от гнездо на авлига и му вари биле от чесън, пелин и росен. По: Българска митология (Енциклопедичен речник), Издателска група "7М + Логис", С., 1994 г.
__________________________

Българските камбани" е публикуван във в. "Време 2001" (2001 г.) и в. "Аз, Буки" (2006 г.)

LOVE.PANAGYURISTE

This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it. 

__________________________________ 

Страницата LOVE.PANAGYURISTE популяризира българския град Панагюрище в Европа и по света във Фейсбук. Това е градче с богата и дълга история, уникална култура и гостоприемни хора. Научете повече за него, посетете го и го обикнете.

Из храмовете на Панагюрище

Църквата "Св. Георги Победоносец"

Двата храма на Панагюрище днес са сред най-големите му забележителности и често са включвани не само в градските туристически маршрути като възрожденски обекти, но и като истински места за поклонение. Посещението в тях всеки път води по светлия път на българския дух.

Поради особения статут на Панагюрище по време на робството – град, снабдяващ турската армия с шаяци и кожи, и охраняващ средногорските проходи, селището и неговите жители са се ползвали с благоволението на турската власт. Затова още в тъмните години на робството тук е станало възможно да се издигнат внушителни, а не вкопани в земята църкви.

Църквата “Свети Георги Победоносец” на съвременния площад „Райна Княгиня” се счита за катедралния храм на Панагюрище. Строена е в периода 1856-1860 г. с дарения от богатия панагюрец Пенчо Хаджилуков и с доброволния труд на жителите на града. Храмът наистина е импозантна възрожденска постройка с колонада на западната фасада и две високи камбанарии. Това е една от малкото църкви в България с такава големина и архитектура. По време на Априлското въстание е изгоряла и са оцелели само зидовете. Възстановена е през 1878-1880 г., като е изработен и нов иконостас.
Твърди се, че от нейния амвон при едно от посещенията си в Панагюрище, на местна сватба, е пял и Васил Левски. При посещенията си в Панагюрище Левски е отсядал в хана на Найден Дринов, в Лековата къща (с колелото на живота), в къщата на Иванчо Духовников и др.
Църквите на града са известни и със своите камбани - доставени от Русия, а едната е подарена от проф. Марин Дринов след Освобождението. Марин Дринов също е роден в Панагюрище – той основава Българското книжовно дружество в Браила (днес - Българската академия на науките) и е първият министър на народното просвещение в освободена вече България. Той е и човекът, посочил София за столица на обединена България.

Църквата "Св. Въведение Богородично"

Храмът "Свето Въведение Богородично" зад читалище „Виделина” на площад „20 април и току под Мемориала „Априци”, е построен през 1818 г. За времето си е бил доста величествен с мащабите си. Проектът за построяването му е взет от Атонските манастири. „Хора, които са ходили на поклонение там, местни, по-заможни, са харесали една от църквите и са я пренесли в Панагюрище, за да се направи нещо хубаво, истинско и българско”, разказва протойерей Атанас Манолов – архиерейският наместник на Панагюрище.
Храмът е построен в съседство със старата църква на града "Св. Тодор Тирон", която е от 1762 г. Църквата "Свето Въведение Богородично" е богато изписана - веднъж преди Априлското въстание, но след опожаряването на храма стенописите са  загубени. И втори път през 1893 година, когато църковното настоятелство е поканило Никола Иванов Образописов и братя Доспевски. Те нарисували иконите и стенописите, които виждаме и до ден днешен.
В стенописите на църквата е намерил място почти целият живот на Исус Христос, както и житието на Света Богородица.  Най-интересният стенопис в храма е Символът на Вярата, който се намира само на още едно място в България - в Рилския манастир. Тук той е в централната част на църквата, точно преди иконостаса.
В тази църква, в специален саркофаг се пазят и костите на загиналите във въстанието панагюрци.
Днес храмът е с позлатени кубета, реставриран изцяло и обгрижван, особено в последните години – един наистина красив и достолепен, почти двувековен пази тел на духа ни... А трънният венец върху главата на Христос в олтара цъфти ежегодно и някои го смятат за чудо.

Текст и снимки Стоян Радулов
из фотоалбума "Панагюрище. Земята на Април 1876-та" 

LOVE.PANAGYURISTE

This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it. 

__________________________________ 

Страницата LOVE.PANAGYURISTE популяризира българския град Панагюрище в Европа и по света във Фейсбук. Това е градче с богата и дълга история, уникална култура и гостоприемни хора. Научете повече за него, посетете го и го обикнете.

Къщата на Райна Княгиня в Панагюрище

Родната къща на Райна Княгиня в Панагюрище е представител на средногорския тип асиметрична къща. Старинен надпис върху една от гредите на голямата дворна врата сочи годината на построяване – 1673. Като музей къщата разтваря врати за първите си посетители на 3 май 1950 г., а е основно реставрирана през 1979-1981 г.
На първия етаж е представена документална експозиция, посветена на живота и ролята на Райна Княгиня. Етнографската експозиция на втория етаж, дава представа за обстановката,  в която се ражда и израства бележитата българка.
С подготовката на Априлското въстание, революционният комитет възлага на учителката Райна Попгеоргиева да извезе главното въстаническо знаме на изстраданата и жадувана свобода. „Голямото знаме, - пише Захари Стоянов, - беше от чисто копринено кадифе, от едната страна червено, а от другата зелено, с български лев по средата, ушито със сърма и огнените слова „Свобода или смърт”.

Къщата на Футекови в Панагюрище - роден дом на Райна Княгиня

Днес къщата е музей, дарен на общината  от нейните наследници през 1992 г.
Заради предателство, въстанието е обявено предварително.
На 20 април времето вече е свършило, Райна закъснява с ушиването и й помагат Цвета Зографска, Мария Нейчева, Милка Узунова, Мария Джуджева и Стоянка Койчева. На 22 април знамето тържествено е осветено в Хаджилуковата къща (от която днес са останали само дуварите), превърната  в щаб на Привременното правителство.
Оригиналното знаме на въстанието Райна Княгиня възпроизвежда отново през 1901 г. по случай първото официално честване на Априлското въстание в Панагюрище. Именно то се съхранява днес в родната й къща. Под мраморната скулптура на знаменоската в двора пък се намират нейните тленни останки.

Текст и снимка Стоян Радулов, из фотоалбума "Панагюрище. Земята на Април 1876-та" 
Повече за къщата на Райна Княгиня в сайта на Историческия музей научете тук. 

LOVE.PANAGYURISTE

This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it. 

__________________________________ 

Страницата LOVE.PANAGYURISTE популяризира българския град Панагюрище в Европа и по света във Фейсбук. Това е градче с богата и дълга история, уникална култура и гостоприемни хора. Научете повече за него, посетете го и го обикнете.

Възрожденските сгради на Панагюрище

Дудекова, Хаджидимитрова синя и Лекова къщи в Панагюрище / Общ изглед към града от Маньово бърдо

„Възрожденските сгради на Панагюрище” е пуледневен градски, познавателен, семеен туристически маршурт. Той включва посещение на родната къща на Райна Княгиня, на Тутевата, Лековата, Дудековата и Дриновата къщи, както и храмовете на града – „Св. Георги Победоносец” и „Св. Въведение Богородично” – с акцент върху архитектурните им достойнства, начина на построяване и ролята им в историята на Панагюрище.

Ако не сте го правили досега, съм сигурен, че ще се заредите с българщина.

В края на ХІХ в. България се сдобила със свободата си. По това време редица планински градчета се издигат като занаятчийски и търговски центрове. Едно от тях е Панагюрище.
Големият разцвет на занаятите и търговията през епохата на Възраждането довежда до появата и на нов архитектурен стил - архитектурата на Българското Възраждане. Строят се забележителни архитектурни паметници - църкви, манастирски комплекси, улични ансамбли, жилищни сгради и пр.
По време на Възраждането в Панагюрище на основата на традиционния скотовъден поминък се развиват редица занаяти. Процъфтявало джелепството – търговия с добитък, развива се абаджийството – производство на аби от домашен шаяк, в мутафчийниците се произвеждали прежди и тъкани от вълна. Процъфтявали още табачество – обработка на кожи, папукчийство - производство на обувки и кожени изделия, ковачеството, а също така и златарство. В различните занаяти работели над 550 майстори, а общо с калфите и чираците – надхвълряли 2500. Панагюрските търговци кръстосвали пазарите на Мала Азия, Сърбия, Гърция, пътували до Виена, Дубровник, Кайро...
Икономическият подем по онова време довел и до внушително строителство. Ниските, прихлупени къщички на занаятчийте и търговците се преустройвали на двуетажни и триетажни къщи. Родил се уникалният архитектурен стил на средногорската асиметрична къща. Появили се сградите на мъжкото и девическото училища. До малката църквица от ХVІІ век. "Св. Тодор Тирон" панагюрци вдигнали в началото на ХІХ век внушителната трикорабна сграда на църквата "Свето Въведение Богородично". А няколко десетилетия по-късно се появила и просторната сграда на катедралната църква "Св. Георги Победоносец" с две камбанарии.

Най-старите запазени сгради от Възраждането в Панагюрище са няколко така наречени „талпени жилища”. Такива са Дриновата къща, възстановената Духовникова и първият етаж на Тутевата къща.
Помещенията на тези къщи били изграждани изцяло от дървени трупи, нанизани в жлебове на стълбове, за които често били използвани дървета мястото на построяване. В началото се ползвали дървени чивии вместо гвоздеи. А измазването на стените било за по-голяма изолация.
Впечатляват с архитектурата си и с богата си история къщата на Райна Княгиня – паметник с национално значение и един от 100-те национални туристически обекта, както и Лековата, Тутевата, Дудековата къщи....
Дриновата къща също е паметник с национално значение. В нея се намира музейна експозиция, посветена на Дриновия род. Това е родният дом на проф. Марин Дринов – основоположник на българската историческа наука, един от основателите и първи председател на българското книжовно дружество в Браила от  1869 г. През 1876 г. тук отсяда апостолът Георги Бенковски при пристигането си в Панагюрище .
Но Панагюрище дава скъпа дан за свободата на България . По време на Априлското въстание градът е опожарен до основи, стотици загиват, изгаря цялата чаршия с повече от 100 дюкяна, 400 сгради - най-представителните - са опожарени, заедно с църквите и училищата. Остават само няколко от къщите и то по практични причини. В къщата на Райна Княгиня по онова време е бил събран десятъка от населението. А Дудековата къща е избрана за квартира на турския командир.
За всяка една от тези сгради и любопитни исторически и туристически обекти тук ще намерите отделна публикация.

Текст и снимки Стоян Радулов
Проектът "Панагюрище - столица на свободата" се изпълнява от Община Панагюрище

За възрожденските къщи на Панагюрище в сайта на Историческия музей - тук.

LOVE.PANAGYURISTE

This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it. 

__________________________________ 

Страницата LOVE.PANAGYURISTE популяризира българския град Панагюрище в Европа и по света във Фейсбук. Това е градче с богата и дълга история, уникална култура и гостоприемни хора. Научете повече за него, посетете го и го обикнете.