Историческа местност Оборище

Оборище.

„Пътнико! Свали шапка, макар отдалеч, поклони се, преди да отминеш!”. Каменна плоча с този надпис на пътя между Панагюрище и село Оборище отвежда към мястото на Първото Велико българско народно събрание в местността Оборище. Там на 14 април 1876 г. се събират 80 свободолюбиви българи от цялата страна, за да вземат последните решения за избухването на Освободителното въстание, известно днес като Априлското. Паролата е „Да живей България!”, клетвата е „Смърт или свобода”.

Никола Станев описва това събитие в книгата си „Народни въстания през 1876 година“. Част от нея е публикувана на страниците на „Вестник на вестниците“ през май 1926 г.:
"...Поп Грую, облечен във въстаническа форма, въоръжен със сабя и два хубави пищова на пояс, закле присъстващите, като ги караше подред да целуват кръста и сабята му. Въодушевлението беше голямо.
Събранието заседава три дни между вековните букови дървета. Обсъжданията ставаха бурно и възбудено. Всички бяха добри българи, добри родолюбци и всеки загрижено мислеше за успеха на делото. Големи препирни станаха за това дали подготовката на въстанието е достатъчна и кога да се вдигне народът..."

Днес един скромен паметник символизира това изключително единство на българите, решимостта им за мечтаната свобода, но и примера им за демократизъм, и напомня защо на българския парламент стои надписът „Съединението прави силата”.

Тясна асфалтирана пътечка и няколко дървени моста водят между средногорските буки до това „чудно място”, както го нарича Захари Стоянов. А завети на революционери и възрожденци, върху гранитни плочи (на снимките вдясно) припомнят смисъла от родолюбивото дело. Така че, пътнико, ако се заслушаш внимателно, може и да чуеш в ромола на р. Панова гласове и песни от онова време, пренасяни от бука на бука и „ от век на век”, както е възкликнал Вазов...
Паметникът в местността Оборище е издигнат през 1928 г. и пази имената на участниците в събранието, напомняйки за чистотата, героизма и саможертвата на революционерите. Изчегъртано от поколенията е името на предателя...

Оборище.

За честването на 100-годишнината от избухването на въстанието в един малък саркофаг до основния паметник е съхранено послание към идните поколения.
Панагюрище става център на ІV Революционен окръг (Пловдивски), след като през септември 1875 г. въстанието, избухнало в България, е потушено „без никакви резултати”, както пише Никола Обретенов, и след оттеглянето на Христо Ботев. Тогава революционерите решават да се „използва общото въодушевление на народа и да се предизвика по-голямо въстание”.

Гюргевският Революционен комитет, в чийто заседания участват Георги Бенковски, Панайот Волов и Георги Икономов, разделя страната на четири такива окръга.
„Панагюрци са едни от най-здравите стълбове на общото дело”, пише първият историк на Априлското въстание Димитър Страшимиров. Дори векилите (старейшини) на града са членове на революционния комитет. На 7 февруари 1876 г.  комитетът,  създаден от Левски, се възражда и попълва с нови членове. За председател е избран Павел Бобеков, който по-късно става председател и на Привременното правителство по време на въстанието.

Въстанието избухва на 20 април. След героична и упорита 10-дневна борба Панагюрище пада на 30 април под ударите на турската войска. Започва погромът. Главното знаме – символът на българската свобода, е пленено от турците и по-късно вероятно изгаря в конака в Хасково.

Въстанието доказва на Европа и света, че България трябва да бъде свободна и предизвиква Освободителната война. На 30 декември 1877 г. руските войски, начело с ген. Дендевил и кап. Галперт, освобождават Панагюрище. Подкрепят ги четите на Ильо Стоянов и Крайчо Самоходов.

Текст и снимки Стоян Радулов

LOVE.PANAGYURISTE

This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it. 

__________________________________ 

Страницата LOVE.PANAGYURISTE популяризира българския град Панагюрище в Европа и по света във Фейсбук. Това е градче с богата и дълга история, уникална култура и гостоприемни хора. Научете повече за него, посетете го и го обикнете.

Другите за нас, българите

"Една от историческите заслуги на българите е тази, че задържаха успешно няколко века турците далече от сърцето на Европа. Те платиха прескъпо с кръвта си, с вярата си, свободата си и упадъка на брилянтната им култура по онова време."
Проф. Санте Грачоти, историк от Италия

"Нима не е чудо смелостта на въстаналите срещу Империята (Османската) завладени български хора?"
Ханс-Кристиан Андерсен в своя "Дневник"

"...И чуждите завоеватели не можаха да победят тази ДЪРЖАВА НА ДУХА, защото в защита на българския народ в плътен строй стояха българският език, писменост и култура!... Българската държава на Духа се простира от Балтийско море до Тихия океан и от Северния ледовит океан до Индийския".
"...вие сте най-древната от съществуващите днес културни нации и то не само в Европа, но и в света. Миналото погълна античността, древния Рим, Гърция и т.н., но България остана като жива отломка от древната европейска култура, най-древната ...отломка.
И затова трябва да я съхраним, та днешна България да не бъде само последна отломка от миналото, но и първата от бъдещето – първата култура, която ще прекрачи в третото хилядолетие и ще понесе културата към бъдещето..."
Академик Дмитрий Лихачов, историк от Русия

„Българската държава е люлка на европейската култура и цивилизация.”
Президентът на Франция Шарл де Гол през 1962 г.

"Богомилите създават Европейското възраждане"
Франсоа Митеран, президент на Франция

"Старобългарският език е станал културен език на всички православни славяни. Той е първият държавен литературен език в Средновековна Европа дълго преди възникването на европейските литературни езици - немски, френски, италиански, английски, руски."
Проф. д-р Ото Кронщайнер

"България, съхранявайки делото на светите братя Кирил и Методий, е заслужила не само уважението на останалите славянски народи, но и на цялото човечество, изтъквайки на преден план истинския смисъл на думите напредък, човечност и култура.  Българите не просто съхраняват делото им от унищожение, но го развиват старателно и превръщат в световно културно наследство."
Роже Бернар

„Цар Симеон бе Карл Велики за България, но по-образован от нашия Карл Велики и много по-щастлив от него, защото положи основите на една национална литература."
Проф. Алфред Рамбо, историк от Франция

"Българите бяха оня народ, който допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа. Прабългарите са организирали българо-славянските племена в една нация, в която българският дух и култура са останали подкваса за вечни времена".
Проф. Геза Фехер - византолог от Унгария, изследвал също историята на древните българи и маджари, както и историческите връзки между тях. Негово дело са трудовете "Военното дело на прабългарите” и „Облеклото и оръжието на старата българска войска".

"Те, българите, някога бяха най-справедливия от всички народи и от всичко на света почитаха най-много тези добродетели и сами достигаха голяма слава, а градовете и народите се присъединяваха към тях доброволно."
Из византииски тропар от 999 година

"Украинците, а също така и белорусите, и руснаците, всички си спомняме, че писмеността, културата ни и православната християнска вяра произхождат от България. Искам да припомня и факта, че двамата първи украински патриарси са етнически българи – Григорий Цамблак и Киприан".
Вячеслав Похвалски, посланик на Украйна в България

"Българската средновековна култура е сред седемте цивилизации в световната история, които играят ключова роля в обмена на ценности и идеи между Изтока и Запада"
Шигиоши Матсуяма, японски историк

"Само в Рая женската красота надминава тази на българските жени."
Адалудин Мухаммад Балхи, персийски (ирански) поет от XII век

"Българите са в ядрото на европейската цивилизация."
Проф. Норман Дейвис, историк от Англия. С много факти, той доказва, че България е най-старата нация на Стария континент

"Трябва да се признае, че съществува дълбока връзка между Източна и Западна Европа в областта на културата и заедно с това да се подчертаят изключителните заслуги на българите в прехвърлянето на нови културно-цивилизационни импулси към Запада от дълбока древност."
Проф. Хари Салман, Нидерландия. Преподавател по Културна история на Европа в университетите в Лайден, Хага и Карловия (Прага), полиглот