Късно вечер плочите на площада са покрити с всевъзможни отпадъци, сякаш наскоро е имало битка. Останали са само няколко скитника, пияници и местните кучета. Както и двойка заблудени като че ли полицаи. После минават святкащите коли на фирмата за чистота, след които не остава почти нищо. През нощта, когато от тишината стъпките кънтят до най-горните етажи, не личи, че цял ден тук е бушувал един различен свят, изпълнен със страсти и разочарования, с желание за успех и неочаквано падение, с деликатност и възпитаност, и наглост, и простащина. Улицата – това е място на контраста. Площадът – сърцето на града.
Отдавна площад „Славейков” в София се е превърнал в митология. Той е забележимо място дори за онези, които не се интересуват от четенето на книги. Но докато в обикновената книжарница книгата стои някак успокоено и тържествено, тук тя буквално е изложена на превратностите на съдбата.
Това е едно от най-популярните места в София и е невъзможно да намерите столичанин, който да не го знае или да не е купувал поне една книга от него. Защото площад „Славейков” е най-известният столичен книжен пазар на открито – истински рай на букинистите. И като че ли в този факт има нещо дълбоко и исторически закономерно.
От ХVІ до ХІХ век площадът бил известен с името Кафене баши заради голямото кафене, което се намирало там, но било разрушено след 1878 г. то било сборно място за турските градски първенци. Но тук се намирали още Едрилез джамия, Синият конак и Конакът. Площадът бил важно кръстопътище още от ХVІІ в. Простирал се до днешния пл. “Света Неделя” и бул. “Витоша”. Бил украсен с водоскок, имало и “една чешма с изобилна вода”. Още тогава мястото е наситено с важни и разнообразни градски функции.
На един от ъглите на площада е била и къщата на известното днес литературно семейство Славейкови, която бащата Петко Славейков купува, когато се премества да живее в София през 1879 г. Затова и през 1998 г. при една от последните реконструкции на пространството се появява и изключително удачната статуя на Петко Славейков и сина му Пенчо Славейков, които стоят спокойно и сякаш разговарят на пейка сред съвременния площад, носещ тяхната фамилия. Тя е дело на българския скулптор Георги Чапкънов, автор още на статуята на София срещу Ларгото в столицата, както и на държавния български герб.
Площадът е бил оживен и любимо място на столичани и в началото на ХХ век, а повечето от сградите около него се появяват някъде през 30-те и 40-те години на века. Романтичната атмосфера около него никога не престава и дори е подхранвана от различни градски издания, като например „Софийски кръстопътища” през 70-те години на столетието.
Днес площадът е обграден от улиците "Георги Раковски" (улицата на театрите), "Граф Игнатиев" и „Солунска”. След многобройни промени в околните сгради, там все още се намира монументалната сграда на Софийската градска библиотека. Тя обаче първо била построена за Министерство на обществените сгради и благоустройството. Днес в нея се изнасят и представленията на един от общинските театри - „Възраждане”. Много сгради са изчезнали от площада или са сменяли неколкократно предназначението си през годините – джамията, Кафене баши, старата Учителска каса, кината „Славейков” и „Народна култура”... Но магията на мястото си остава.
Щандовете и стелажите на букинистите са сред целия площад. Напрактика хиляди заглавия от българската и чужда полиграфическа индустрия, сред които и доста антикварни издания могат да бъдат намерени тук. Само в общинския бюджет на София годишно от тази търговия постъпват между 700 хил. и 1 млн. лева., но въпреки това колкото чиновници и управници да попитате, толкова и мнения за вида и значението на площад „Славейков” ще чуете. Сред по-разумните идеи са площадът да стане място за изложби на млади художници, открита сцена за млади актьори, да има арт кафе и малко открито кино. Предлага се също „Славейков” да остане празен само с един работещ и неосветен от електричество фонтан (заради фаталният инцидент тук от 2005 г.), какъвто е бил през 20-те години на ХХ век.
Наоколо има и много магазини, и заведения за хранене. Изобщо – независимо кой какво си мисли – според мен това е едно от най-приятните места в столицата за разходка, кафене или среща. И най-вече – място с история. А това е секси.
Текст Стоян Радулов, съвременни снимки от автора, архивни снимки от блог Стара София и от Музей за история на София
