По "Сурва" в Долината на маските

Ако попитате някой перничанин за "Сурва", ще ви заяви, че всяка година в края на януари иначе миньорският град се превръща в българския Рио де Жанейро. Прeувеличено или не - народният сурвакарски обичай и съпътстващия го фестивал вече са част от нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.
В града за ежегодния Международен фестивал на маскарадните игри "Сурва" се събират стотици групи от цялата страна и от чужбина – Индия, Италия, Грузия, Русия, Сърбия, Македония, Ирландия, Черна гора, Турция...
Първият фестивал в Перник с групи от областта е бил през 1966 година, но има един интересен спомен от него. Тогава сурвакарите от село Черна гора били най-многобройни. Преди да дойдат в Перник те минали през Батановци и Бела вода. Поп на групата бил Фердинанд Крумов, ненадминат хуморист, а около него цвилели два коня на два крака. Зад тях крачел чудноват щъркел. А зимата била люта, та знае ли се. Ушите на публиката скърцали от студ. Човек от публиката се провикнал: "Бре, досега не съм знаел, че щъркелите зимуват в Черна гора!"...
Област Перник обхваща планините и високите полета на Средна Западна България и включва шест общини – Перник, Радомир, Брезник, Трън, Земен и Ковачевци. Перник отстои на на 30 км югозападно от София. Населените места в областта са 171 и в тях има над 50 сурвакарски групи. А всички селища пък по долината на река Светля имат открай време сурвакарски дружини. По тази причина я наричат Долината на маските. Участниците в групите ги именуват различно - сурвашкаре, преличници, невеста, мечкаре, ергене. Всички участници са маскирани. Най-голяма е групата на звънчарите, които носят хлопотари звънци, облечени са с кожи или дрехи с разноцветни ленти, а главите си скриват зад маски, наричани още ликове или зевала.
Макар и наричан Долината на маските, районът на Перник няма запазена марка върху кукерските игри в България. В различните райони на страната маскирани мъже играят около Нова година – през Мръсните дни (от Коледа до Йордановден), през Сирната неделя и през Тодоровата неделя (последната седмица преди и първата от Великденските пости). Играещите около новогодишните празници в Западна България са най-популярни като “сурвакари”, участниците в предпролетните игри с маски в други региони на България – като “кукери”.
Маскарадността в България е жива традиция и се променя. Адаптира към себе си нови символи и образи.
На фестивала в Перник например отслабват ограниченията за участниците по пол и възраст. От Възраждането насетне сред маскираните навлизат персонажи от нефолклорната култура. Но все пак само на фестивала в Перник могат да се видят маски от всички етнографски области на страната, да се запознам с различни регионални варианти на маскиране. Всеки зрител, докоснал се до игрите и маските на участниците, усеща живителното им влияние и се потапя в атмосферата на една вековна традиция, която с времето се променя.

Текст и снимки Стоян Радулов