„При всеки поглед нови красоти, тук весели долини, там планини гиганти, земята пълна с цвете, небето със брилянти, Отечество любезно, как хубаво си ти!... Ти рай си, да; но кой те тебе оценява? Не те познават даже децата ти сами и твойто име свято не рядко ги срами!...Ох, аз ще те обриша от калта и в твоя чистий блясък ще те покажа, и с удара на твойта красота аз хулниците твои ще накажа...” Иван Вазов

Замъкът на Агушевата фамилия в Могилица


Прочутият Агушев конак. Най-големият късносредновековен феодален замък на Балканския полуостров. Най-напред обаче нека уточним, че турската дума “конак” съвсем не означава единствено полицейско управление или затвор. “Конак” означава също така и голяма къща, дворец, палат. В случая, става дума за резиденция на богат турски местен феодал. Тя била построена през 1834 г. в родопското село Могилица, недалеч от Смолян.
Този феотдален замък (конак) бил най-големият на Балканите за времето си. Той е замислен и осъществен като солидно обиталище за Агуш Ага и неговите трима синове, строежът му продължил 20 години. Строителите били българи. Легенда разказва, че това невероятно произведение на изкуството е сътворено от неизвестен родопски майстор, чиято дясна ръка е отрязана от Агуш Ага, за да е сигурен, че никога няма да бъде създаден втори подобен шедьовър. Комплексът е разположен сред чудната родопска природа и има изглед към зелените ливади и горите над река Арда.
Конакът е толкова голям, че днес за него се говори в множествено число – Агушевите конаци. Замъкът има 221 прозореца, 86 врати и 24 комина. Агушевите конаци се състоят от три последователно свързани двора с жилищни и стопански сгради и изолирани един от друг с вътрешни зидове. Във всеки двор се е намирал по един кладенец, жилището на господаря, на домашната прислуга, помещенията за временните работници в стопанството, оборът, плевнята, хамбарът и други стопански помещения.
Агушевите конаци са обявени за художествен паметник на културата с национално значение и днес са частна собственост, но достъпни за посещение.

Текст и снимки Милена Звънчарова

Няма коментари:

Публикуване на коментар