В родопското село Широка Лъка например тия кукери се наричат песяци. И излизат на мегдана всяка първа неделя на месец март. А денят, по традиция и от старо време е останал да се казва Песпонеделник. Та, да те прерипне песяк за здраве, както казват родопчани, е гаранция, че цяла година лоша болест или зло няма да те пипне.
Широка лъка се е сгушило в една извивка на долината на едноименната река, откъдето и името му, а старите му и запазени възрожденски къщи са накацали по околните хълмове. Само 16 са километрите от планинския курорт Пампорово и 23 - от Смолян. Старите къщи са в типичния за Родопите архитектурен стил – двуетажни, с еркери и вътрешно дървено стълбище. Повечето стаи са широки, с дървени миндери до стените, прозорците са малки. Най-известни са Сгуровската, Учиковската, Григоровската къща. Селото е прочуто и със съхранения си фолклор. Тук са се родили едни от най-известните певци и гайдари на родопската музика. През 1972 г. в селото е създадено и Националното училище за фолклорни изкуства.
Днес да си песяк в Широка лъка е традиция, и макар в шествието да се включват представители на три поколения от местните фамилии, като че ли всяка година песяците оредяват.
Да ви поразправям и малко за дружината им. Като всяка кукерска група песяците си имат "старейшина", "нивеста" (или още "бабица") и няколко "старци". Освен "нивестата" всички други имат маски ("сурьети") от цели овчи кожи, обърнати с вълната навън. Кожите се нахлузват на лицето и имат изрязани две дупки за очите и една за уста. За подчертаване на очите и устата, около дупките има нашити кръгове от червен плат. Някои слагат на устата лукови люспи, които изглеждат като големи и страшни зъби. За да се предаде по-подчертан мъжки вид на лицето се пришиват мустаци и бради. На така направената маска, някои слагат овнешки, пърчови или волски рога. Характерни за външния вид на песяците са и големите гърбици, които се правят с подлагане на възглавници, парцали или слама под дрехата. Тези гърбици предават по-реалистичен вид на "старците". Всички песяци са "въоръжени" със саби, боядисани с червена боя и наречени "спатилки". На пояса си всеки песяк е препасал "татралки" (хлопатари за овце). Старейшината не се отличава външно от останалите песяци. Той началства, определя наказанията на заловените "похитители" на "нивестата" и се грижи особено много за нейната сигурност. "Нивестата" е съпруга на старейшината. Нейната роля се изпълнява от момче или мъж, облечен в женски дрехи от широколъшка носия: вълненик, клашник, пояс, миндил и кърпа на главата. Има забучена в пояса хурка и преде по пътя.
Така пременени, песяците тръгват още от началото на въпросната седмицата да обикалят нощем уличките на малкото селце, за да гонят зимата и болестите. Размахват червените си саби изпод гърбиците от слама, когото срещнат - закачат; всеки трябва да им даде пари за здраве. На връх Песпонеделник същите "старци", понесли своите килограми чанове, звънци, страшни маски и кожи, играят ритуалните танци из сокаците и излизат на мегдана.
И се получава, че цяла седмица в Широка лъка има концерти, изложби, а в неделя предиобед е и карнавалът на кукерските игри. Тези игри през последните години вече се превръщат във фестивал и са основно събитие в туристическия календар на Широка Лъка. На него идват групи кукери и гости от близо и далеч. И е шумно, и весело на този ден в малкото село. Празникът се провежда от незапомнени времена, но в сегашния си вид датира от 1971 година.По съдържание и характер, широколъшките песяци спадат към групата на "старците", която стига до Карлово на север и изток и до към Панагюрско и Момина Клисура на запад. Особено си приличат с обичаите южно от Пловдив - около Асеновград.
Няма коментари:
Публикуване на коментар