Ретро Панагюрище възкръсва в стари снимки и картички във Фейсбук

"Здравейте, искам да споделя с Вас тази картичка (снимка) на читалище "Виделина", която намерих вкъщи случайно. Поздрави!" Това написа до Ретро Панагюрище Петя Шишкова (Petya Shishkova). Периодът на заснемане е някъде около 50-те г. на ХХ век.

Това са ВАШИТЕ СНИМКИ от СТАРО ПАНАГЮРИЩЕ.

Споделете с нас фотографии от старите си албуми, изгледи и сюжети от Панагюрище и околията. Тук ги разглеждаме подробно и коментираме.

Из рубриката "Вашите снимки" в албум / Ретро Панагюрище

________________

Пътешественици,
Ред е да ви представя моята нова и оригинална страница, посветена на Панагюрище, която развивам във Фейсбук. Тя е посветена на оживялото минало от старите пощенски картички, архивните документи и важните дати. Затова й дадох и името РЕТРО ПАНАГЮРИЩЕ.
Страницата е посветена на визуалната история на града, съхранена в старите пощенски картички, архивните снимки и документи и разказана чрез тях. Отдавна събирам изображения на Панагюрище от различни епохи. Миналото на града ме вълнува. То е показателно и поучително. Освен това е безкрайно интересно. Така че - Поздравъ отъ Панагюрище! - както биха казали и написали едно време!
Реших, че като във всеки медиен проект и в РЕТРО ПАНАГЮРИЩЕ трябва да има няколко интересни инициативи. Едната от тях назовах "Панагюрище преди и сега" и в нея проследявам едни и същи места, заснети през различни периоди от време. Например войнишкият паметник в снимки от 1925 и от 2015 г., площада, сградата на старата банката, читалището по време на електрификацията и днес, гимназията, Панагюрище от въздуха и пр... Албумът ще бъде допълван в бъдеще. Мотото й е забавното "Открийте 10-те разлики", макар в някои фотографии те да са драстично повече.
Друга пък е посветена на "Вашите снимки от старо Панагюрище". В нея панагюрци и читатели на страницата изпращат архивни снимки от града и от своите албуми.
По този повод специално благодаря на Анна Лещарова, Стоян Маслев, Донка Костадинова, Павел Цветанков, Велина Костова, Мария Кършева, Пепа Филина и Генка Чардакова - задето бяха първите, които споделиха стари снимки от някогашно Панагюрище с мен и с всички в страницата. Това общуване е чудесно и ще се радвам да продължи дълго.
Наскоро пуснах и специален пост по темата:
"Благодаря сърдечно на първите 300 от всички читатели и потребители във Фейсбук, които още в първите две седмици харесаха страницата РЕТРО ПАНАГЮРИЩЕ. Надявам се в страницата да ви е интересно, уютно и родно. Радвам се, че моето усилие да ви правя съпричастни към миналото на любимото родно градче, пречупено през образи и сюжети от архивните снимки, ви допада. Усмихвам се като дете на първите ви коментари и чакам с нетърпение следващите.
Повярвайте ми, ще става все по-интересно, защото това е богатото, оживяло минало от старите пощенски картички, архивните документи и важните дати на Панагюрище, с неговите паметни места и лица. Или, както още казвам - Нашето Панагюрище, Моите панагюрци. 
Бих искал да ви приканя да споделяте и вие архивни снимки от старите си албуми с останалите от всички нас и да ни поразказвате нещо за тях. Това е нашата обща памет на съграждани.
Посвещавам тази страница на визуалната история на Панагюрище и на панагюрци. Очаквайте още изненади. :)
Поздравъ отъ Панагюрище!"
А междувременно и само две седмици по-късно почитателите вече станаха 600...

________________

Открийте страницата РЕТРО ПАНАГЮРИЩЕ във Фейсбук! :)

Харесайте я и споделяйте снимки на места и хора от града някога! :)

Слайдшоу "Споменъ отъ Панагюрище" / Ретро Панагюрище

 Рубриката "Преди и сега" в албум / Ретро Панагюрище

 

Арт къща в село Дъждовница привлича стотици творци

Село Дъждовница в Източните Родопи, над яз. "Кърджали" е малко, мюсюлманско селище, но интересно за много хора. Наоколо е пълно с тракийски оброчища и светилища - изсичания като ниши или по-големи олтари във вулканичните скали, мистични символи и пр., недалеч е пещарата "Утробата", както и старинното село Ненково, има стари мостове и пр. Но през последните 12 години предизвиква вниманието на стотици творци, заради създадената в бившето медресе тук Арт къща за съвременно изкуство. От 29 юни до 2 юли 2017 г. в Дъждовница се събраха група творци от Панагюрище - от Литературен клуб "Виделина", от кръга "Чат-пат" и техни приятели... Снимките показват част от творбите им, създадени в Арт къщата в Дъждовница и обстановката в нея. Ако се интересувате от още - следвайте линковете по-долу.

Снимки Стоян Радулов

За моята Дъждовница - между псалма Давидов и сурата на Фатима - тук.

ОЩЕ СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ:
Емоции в стихове от срещата на два от световете в Дъждовница  
Тотка Лунгарска след Дъждовница: "...Ще продължа нататък"
Приказни сюжети в рисунките на Стайо Гарноев от пленера в Дъждовница
"Чат-пат" порасна с таланта на голямата-малка Соня Георгиева
Пепа Маркова: "Не си и мислех, че е толкоз сладко да се откриеш след години на познаване!"
Панагюрското арт гостуване в Дъждовница като медийно събитие 

Койчово кале - още средновековие край Панагюрище

Крепостта "Койчово кале" е една от най-новите археологически находка в Пазарджишка област. Открита е при случайни изкопни работи в края на 2009 г. в близост до панагюрския рудник "Асарел" в полите на Същинска Средна гора. Отстои на около 8 километра от Панагюрище в северозапдна посока. Намира се на около 930 метра надморска височина, на самия връх Койчов камък, откъдето и съвременното й име. Достъпът до нея е обаче е затруднен, не невъзможен - просто рудникът, обяснимо, е със специален пропусквателен режим.
Първите проучвания на крепостта бяха ръководени от панагюрския археолог Георги Абдулов - тогава директор на местния исторически музей, и финансирани от местната минна компания. Те показват, че крепостта е изградена в края на IV и началото на V век - по времето на ранно византийската империя, като част от Средногорския отбранителен лимес (линия). Това били размирни времена за ранната Византийска империя, което и наложило изграждането на система от крепости, укрепени валове и важни военни пътища. Така военните отряди, които са обитавали крепостта, са охранявали пътя, минаващ през долината на р. Луда Яна, Вран камък и Смолския проход и свързвал Сердика (Триадица, София) с Филипопол (Пълдин, Пловдив) и Тракия - по това време областта спадала към крайстоличната зона (хитерланд) на столицата Константинопол. Това билвторият по важност път в тези посоки, след трасето между  Пазарджик, Ихтиман, Вакарел и София. Той осигурявал още чрез Етрополския проход и връзката на Северна България с Тракия. Това го правилж изключително важен, не само през Средновековието, но и по-късно, по време на турското робство. И двата пътя са еднакви по дължина и за това били и еднакво използвани, като всеки имал своите предимства.

От V до VII век крепостта е била в пределите на Византия, а през VIII, IX и X век - в пределите на българската държава. Вероятно когато България пада под византийско робство, крепостта е превзета. Няма следи от пожар - което показва, че или е напусната от обитателите си, или те са се предали с бяло знаме - доброволно. След това е ликвидирана. За пояснение - това е времето на Самуиловите войни с Византийската империя по времето на императорите Йоан Цимисхи и впоследствие - Василий ІІ Българоубиец.
През ноември 2009 г. бяха заключителните работи по извършените първи археологически разкопки и осъществената първична консервация на крепостта "Койчово кале".
Минавайки през мястото, където се предполага, че е била изградена кръгла отбранителна кула, е крепостната стена. Разкрита е цялата северна стена, която е с дължина приблизително 45 метра и височина до 30 метра. Укреплението е с много издължена форма - 135 х 45 метра. Стената е с дебелина 1,50 метра, със запазен градеж на височина 2,30 метра. Към крепостната стена е открита потерна - малка тайна порта на укрепление. Тя е служила за военни комуникации и е с ширина 1,10 метра. След нея по продължение на градежа се намира основната входна врата на крепостта. На фуга са долепени зидовете на сграда, ползвана от бранителите на крепостта - това са жилищни помещения или кула. Изследвани са шест сгради, както и една пещ за керамика със строително приложение. Върху помещенията до стената е била изградена палисада - отбранително съоръжение във вид на дървена платформа от дебели греди, заострени на върха. До наши дни е оцеляла част от пода, който е глинен, със запазени фрагменти от питоси - големи глинени съдове. Предполага се, че подът е бил с по-голяма площ.
Вероятното българско име на крепостта е "Асар", от което произлиза и наименованието „Асарел”. То идва от арабско-турската дума "хисар", "хисарлък" - крепост, укрепление, каменна грамада. С подобни имена в Панагюрско са кръстени още хълмиста местност с ниви и гори, малка бара, приток на Панова река, както и Асарелското бърдо - източните борови ридове край река Асарел в западните ридове на местността Локвите.

Текст Нина и Стоян Радулови

Снимки Нина Радулова

Моята България / снимки

Снимки Стоян Радулов