Възрожденските сгради на Панагюрище

Дудекова, Хаджидимитрова синя и Лекова къщи в Панагюрище / Общ изглед към града от Маньово бърдо

„Възрожденските сгради на Панагюрище” е пуледневен градски, познавателен, семеен туристически маршурт. Той включва посещение на родната къща на Райна Княгиня, на Тутевата, Лековата, Дудековата и Дриновата къщи, както и храмовете на града – „Св. Георги Победоносец” и „Св. Въведение Богородично” – с акцент върху архитектурните им достойнства, начина на построяване и ролята им в историята на Панагюрище.

Ако не сте го правили досега, съм сигурен, че ще се заредите с българщина.

В края на ХІХ в. България се сдобила със свободата си. По това време редица планински градчета се издигат като занаятчийски и търговски центрове. Едно от тях е Панагюрище.
Големият разцвет на занаятите и търговията през епохата на Възраждането довежда до появата и на нов архитектурен стил - архитектурата на Българското Възраждане. Строят се забележителни архитектурни паметници - църкви, манастирски комплекси, улични ансамбли, жилищни сгради и пр.
По време на Възраждането в Панагюрище на основата на традиционния скотовъден поминък се развиват редица занаяти. Процъфтявало джелепството – търговия с добитък, развива се абаджийството – производство на аби от домашен шаяк, в мутафчийниците се произвеждали прежди и тъкани от вълна. Процъфтявали още табачество – обработка на кожи, папукчийство - производство на обувки и кожени изделия, ковачеството, а също така и златарство. В различните занаяти работели над 550 майстори, а общо с калфите и чираците – надхвълряли 2500. Панагюрските търговци кръстосвали пазарите на Мала Азия, Сърбия, Гърция, пътували до Виена, Дубровник, Кайро...
Икономическият подем по онова време довел и до внушително строителство. Ниските, прихлупени къщички на занаятчийте и търговците се преустройвали на двуетажни и триетажни къщи. Родил се уникалният архитектурен стил на средногорската асиметрична къща. Появили се сградите на мъжкото и девическото училища. До малката църквица от ХVІІ век. "Св. Тодор Тирон" панагюрци вдигнали в началото на ХІХ век внушителната трикорабна сграда на църквата "Свето Въведение Богородично". А няколко десетилетия по-късно се появила и просторната сграда на катедралната църква "Св. Георги Победоносец" с две камбанарии.

Най-старите запазени сгради от Възраждането в Панагюрище са няколко така наречени „талпени жилища”. Такива са Дриновата къща, възстановената Духовникова и първият етаж на Тутевата къща.
Помещенията на тези къщи били изграждани изцяло от дървени трупи, нанизани в жлебове на стълбове, за които често били използвани дървета мястото на построяване. В началото се ползвали дървени чивии вместо гвоздеи. А измазването на стените било за по-голяма изолация.
Впечатляват с архитектурата си и с богата си история къщата на Райна Княгиня – паметник с национално значение и един от 100-те национални туристически обекта, както и Лековата, Тутевата, Дудековата къщи....
Дриновата къща също е паметник с национално значение. В нея се намира музейна експозиция, посветена на Дриновия род. Това е родният дом на проф. Марин Дринов – основоположник на българската историческа наука, един от основателите и първи председател на българското книжовно дружество в Браила от  1869 г. През 1876 г. тук отсяда апостолът Георги Бенковски при пристигането си в Панагюрище .
Но Панагюрище дава скъпа дан за свободата на България . По време на Априлското въстание градът е опожарен до основи, стотици загиват, изгаря цялата чаршия с повече от 100 дюкяна, 400 сгради - най-представителните - са опожарени, заедно с църквите и училищата. Остават само няколко от къщите и то по практични причини. В къщата на Райна Княгиня по онова време е бил събран десятъка от населението. А Дудековата къща е избрана за квартира на турския командир.
За всяка една от тези сгради и любопитни исторически и туристически обекти тук ще намерите отделна публикация.

Текст и снимки Стоян Радулов
Проектът "Панагюрище - столица на свободата" се изпълнява от Община Панагюрище

За възрожденските къщи на Панагюрище в сайта на Историческия музей - тук.

LOVE.PANAGYURISTE

This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it. 

__________________________________ 

Страницата LOVE.PANAGYURISTE популяризира българския град Панагюрище в Европа и по света във Фейсбук. Това е градче с богата и дълга история, уникална култура и гостоприемни хора. Научете повече за него, посетете го и го обикнете.

България - така се казват град и планина в Италия, които носят името още от V-ти век

Вероятно ще бъдете доста изненадани да прочете това, но за някои историци у нас то е стара истина. Според тях българите не сме тюрко-азиатски народ, а сме част от пеласгите – старото население на Балканите, Апенините и Мала Азия още преди пристигането на елините, което население античните автори (предимно елини) наричали не пеласги, а с презрителното траки. Всъщност терминът "траки" не е етноним, а е общностно название, характеризиращо над 80 сродни племенни групи, с което общностно название гръцките пришълци са наричали автохтонните неелинизирани народи на Балканите в периода на еленизма. На гръцки нарицателното "траки" е добило значение на "необразовани", "диви", "варвари", "неелини". Та, според подкрепящите тази теория, колкото и еретично да звучи – така терминът "траки" е неприложим за историографията. Т.е. все едно да обявим, че в XV-XIX век на Балканите не е имало българи , а "гяури", само защото османските дефтери наричали поробеното население по този презрителен начин.
Та в този ред на мисли, ще ви разкажа за едно особено интересно място в съвременна Италия, което чисто и просто повече от 15 века носи името България. А именно Monte Bulgheria .
Става дума за малък планински масив с името България, който се намира в провинция Салерно, област Кампания, Южна Италия.  Той се издига само на няколко километра от Средиземно море – между него и долината на река Mingardo Bussento, в Национален парк Cilento. Името Bulgheria, според самите италианци днес (виж Wikipedia, l'enciclopedia libera – италианският вариант на Уикипедия) идва от български заселници, които дошли по тези места преди 500 година след Христа. Забележете – два века преди познатото ни пристигане на Аспарух отсам Дунав...
Току в подножието на планината България се намира и градчето Celle di Bulgheria (селището на България), взело името на самата планина.  „Celle” идва от стария етруски език и е сравнимо с пеласгийската (тракийска) дума сели(с) (selis) - място за сядане (село, селище, поселение) и със старобългарската дума "сел" – седя, откъдето и съвременната българска дума село, селище. Любопитно нали!? И предизвикващо много въпроси към съвременната историческа наука, както и предизвикателство към тези, които я правят достижение на българския народ днес...
Но да се върнем на Monte Bulgheria и Celle di Bulgheria в Италия.
Планината България гледана от север, изглежда като огромен лъв сякаш легнал за почивка, с очи, обърнати на изток. Жителите на общините в подножието му и досега смятат, че лъвът е там, за да ги защитава. През 1959 г. италианският поет Ferdinando Palazzo от близкия град San Giovanni a Piro посвещава на планината България красиво стихотворение.
Най-лесният път към планината тръгва тъкмо от градчето Celle di Bulgheria. Маршрутът е достъпен пеша или с автомобил. Има и алтернативен, само пешеходен маршрут – по-кратък, но и по-труден. Двата маршрута се съединяват на платото, откъдето най-високият връх на масива, наречен Tozzo del Mojo и висок 1225 м н.в. е съвсем близо. По пътя до града от него са само 11 километра.
Самото градче пък е удивително малко – с около 2000 жители, чийто брой варира през годините, но е сравнително постоянен. В него забележителни са две неща – старият каменен площад Palazzo De Luca и църквата, посветена на Madonna della Neve или (Мадоната на снега) с олтар от 1700 г., изработен от мрамор в ярки цветове - бяло, червено, оранжево, синьо и тъмно зелено.
В историята на селото пише, че българите са обитавали тези земи, достигайки до полите на планината България. Много след тях, по време на Средновековието, тук се заселили гръцки монаси, които образувли много светилища и параклиси в карстовия масив на планина – има се предвид скални манастири... От този момент започнало и по-голямото заселване на други народи в земите, населени първо от българи.
И още нещо любопитно – в планината има пещера, известна като "Grotta della Madonna", защото местен скулптор е издялкал образа на Богородица, използвайки един от сталагмитите за основа. Другото е, че местните хора имат култ към Света София, на която има няколко оброчни светилища в планината и която е дала името и на съвременната българска столица на Балканите – София .

Автор Стоян Радулов, снимки Marino Casini

Важни събития в Celle di Bulgheria са:
14 май – празникът на Света София (Fiera di Santa Sofia Poderia)
15 юни – празникът на Сан Вито  (Fiera di San Vito)
Август – когато през целия чесец се организират художествени изложби и културни събития 
05 Август – празникът на Господарката на снега (Fiera Madonna delle Nevi)

Монтана - исторически щрихи

На различни снимки можете да видите град Монтана, когато се е казвал Фердинанд - на името на царя. Или пък старата градска градина. На друг фотос - езерото някога. На четвърти - античната крепост. На пети - панаирът.
Още - няколко музиканти около избухването на Септемврийското въстание.
Поизоставеният днес паметник на септемврийци.
После - когато вече носи името Михайловград.
Началото на строителството на язовир "Огоста".
Язовирът - днес. И съвременен изглед от Монтана...

Град Монтана от времето, когато се е казвал Фердинанд

Старата градска градина

Езерото, както е изглеждало някога

Панаирът в миналото

По време на строителството на яз. "Огоста"

Монтана днес

Изоставеният паметник на септемврийци

За богатото минало на този северозападен български град разказват експозициите на местния музей.
"Регионалният музей в Монтана е възникнал като музей на Септемврийското въстание - разказва Мирослав Марков, археолог, уредник в Регионален исторически музей - град Монтана. - Тук са събрани множество документи, оръжие, които са преки свидетелства за Септемврийското въстание като най-богат музей и фонд от този период. Разбира се, през 1991 година музеят става регионален исторически. В него се развиват пет отдела - отдел Археология, Етнография, Нова, Най-нова история, Възраждане и отдел на Септемврийското въстание."
От 1953 г. в музея се извършва значителна по обем  събирателска, научно-изследователска и популяризаторска дейност. Организират се не само системни археологически разкопки, но и проучване на материалната и духовната култура, която придава уникалния облик на региона.
Животът тук започал на местността "Градището" на една височина край Монтана. В най-долните културни пластове са разкрити жилища от каменно-медната епоха, а върху тях по-късно била разположена римската антична крепост Кастра ад Монтанезиум.
"Античната крепост се намира непосредствено в югоизточната част на съвременния град Монтана - допълва още Мирослав Марков. - Тя е проучена в период на 7-8 години на различни етапи, като първият етап е проучена голямата кула, която е разположена в западната част на крепостта. Също така - и казармените помещения в западната половина на крепостта. В последствие от тази крепост е проучена и портата, както и една вътрешна базилика, разположена в източната част на крепостта. В последствие при подхода към крепостта са проучени и основите на една ранно-хирстиянска базилика, която все още се проучва. И 2009-2010 продължихме проучванията на крепостта и базиликата в източната й част. Тази антична крепост е имала функция на охрана на метала, който е добиван по горното поречие на реките Златица и Огоста. Разбира се, тя не е единствена в района, но е една от най-големите. В нея са били разположени поетапно военни части от Първи италийски и Единадесети Клавдиев легион, които са отговаряли за територията на Монтана. А Монтана като град през 161 година получава муниципалното си право и град, който е имал собствена територия - президиум Монтанезиум."Около карстов извор до крепостта е открито светилище, посветено на боговете Аполон и Диана. Преди това обаче то било тракийски оброк.

Регионалният исторически музей отвън (горе) и експозициите му (долу)

Античната крепост Кастра ад Монтанезиум над Монтана

"В северното подножие на крепостта се намира големият карстов извор. Около него са проучени останките на светилище, посветено на Аполон и на Диана, и на други божества, но, разбира се, практиката на преунаследяване на свещенните места и тук също е застъпена. (Показва) Можем да видим един мраморен тракийски конник, който ловува глиган - така нареченият тракийски херос, който е открит също в подножието на крепостта при това светилище. Впоследствие при системните археологически проучвания на светилището са открити множество мраморни архитектурни детайли, както и мраморни бюстове и цели статуи на посветените божества - Аполон и Диана. Разбира се, до светилището са открити и множество ари, които са с посветителни надписи, които са на тези божесктва, а също и на Ескулап, които са били почитан ив района на Мжонтана през периода ІІ - средата на ІІІ-ти век след Христа. Ще цитирам доц. д-р Гергана Кабакчиева, с която продължаваме проучванията на ранно-християнската базилика. Тя се удиви при подновяването на разкопките в Монтана и конкретно на ранно-християнската базилика. Каза, че за 30-годишната си работа на терен запърви път масовия й материал не е керамика, а масовия й материал е мрамор."
Днес музеят притежава над 50 000 експонати. Сред тях са голяма колекция от епиграфски паметници – „ каменната книга” за историята на Античната Монтана, копие на Якимовското съкровище, средновековно сребърно съкровище, златни накити, колекции от икони, старопечатни книги, чипровски килими, историческо оръжие... Всички те са показани в изложбата „Монтана в шест хилядолетия – културни акценти” в Експозиционната зала, в Лапидариума на музея, в Михайловата къща и в Античната крепост.
През 2003 г. музеят е удостоен с Почетния знак на община Монтана.

Текст Стоян Радулов
Използвани са архивни изображения на Монтана от местния исторически музей

Кромлехът при Долни Главанак - българският Стоунхендж. Банално, но вярно

Тракийският кромлех при село Долни Главанак в Източните Родопи, недалеч от Маджарово, е уникално по своя характер и предназначение култово мегалитно съоръжение. Самото му название – кромлех – идва от бретонски език, където „кром” означава кръг, а „лех” — камък. Най-известният в света кромлех е Стоунхендж в Англия. А този тук е смятан за единственият в България.
Въпреки, че учените у нас не могат да посочат преки паралели с други подобни, не буди съмнение неговата принадлежност към тракийската култура. Той представлява чудесен пример за творческо прилагане на местна почва на принципите на мегалитното строителство при изграждане на култови съоръжения, типично за траките от I хилядолетие преди Христа.
Кромлехът при село Долни Главанак се състои от вертикално побити каменни блокове, поставени направо върху скалата. Заграденото свещено пространство образува всъщност няколко каменни кръга, където са се провеждали ритуалите от тракийските мистерии. На юг от кромлеха се намират две по-малки съоръжения с останки от детски погребения, извършени чрез трупоизгаряне. Това показва, че със сигурност мястото е имало ритуално-мистично предназначение.
Силата на камъка, като магичеки предмет, е привличала вниманието на хората от най-стари времена. Траките и населението преди тях гледали на него като на връзка между двата свята – долния и горния, зримия и невидимия. Затова се говори за така наречената мегалитна култура. Името идва от старогръцките думи „мегас“ – голям и „литос“ – камък.
Кромлехът край Долни Главанак е открит през 1998 г. от археолога д-р Георги Нехризов. Диаметърът на неговата основна окръжност е около 10 метра. Запазени по нея в изправено положение са 9 вертикални блока, а останалите са паднали близо до мястото си. Блоковете са със средна ширина 1 метър и височина 1,20 - 1,50 метра. Поставени директно върху скалната основа, без да са правени специални вдлъбнатини за тях. Стабилни са поради подходящата си форма, а някои са укрепени с по-малки камъни. Отстоят един от друг на приблизително равни разстояния от около 90 см.
Археологическото проучване на кромлеха, направено от Нехризов, показва, че той е изграден през втората фаза на ранно-желязната епоха и е функционирал дълъг период от време. Религиозни обреди тук са били извършвани и през късно-желязната епоха, а има находки и от Средновековието.
Установеното предпочитание към върховете у родопските траки, което личи и тук, се потвърждава от сведението на Херодот за тракийското прорицалище на Дионис, което се намирало на “най-високата планина”. Планината в древните религиозни вярвания олицетворявала центъра на космоса и се възприемала като връзка между земята и небето, а планинският връх било мястото, обитавано от боговете. Затова и по-късните могилни натрупвания, които крият в себе си гробници, наподобяват малки планини.
Впрочем, разположените на връх култови места не са изолирано явление в културните традиции на Източното Средиземноморие и Балканите. Подобни планински светилища са засвидетелствани от ІІ хил. пр. Хр. в целия Егейски свят и тяхното функциониране не прекъсва през следващите хилядолетия.

Клисурският манастир „Св. св. Кирил и Методий” край село Бързия възкръсна като феникс

Храмът „Св. св. Кирил и Методий” в Клисурския манастир край село Бързия

Архимандирт Антим, протосингел на Видинската митрополия на БПЦ

"Манастирите не са места, на които да се възхищаваме само на тяхната физическа красота. Преди всичко това са места на подчертано божие присъствие, което е твърде осезателно за всяка една чиста душа", разказва ми архимандрит Антим, протосингел на Видинската света митрополия на Българската православна църква. Откривам го в Клисурския манастир, където преди това бе игумен. "Всеки по свой начин усеща присъствието на Бога, на божият мир и благодат - продължава архимандритът. - Манастирите са места, които свързват Земята с Небето. Места, които сам Бог по някакъв начин е избрал и е посочил на благочестиви люде, че точно това място е избрано от Бога и може тук да се възнасят молитви към Господа на небесата и да се прославя Божието име."
Такова едно място е и Клисурският манастир край село Бързия в Берковския Балкан, посветен на светите братя Кирил и Методий. Съдбата не винаги е била добра към него - възникнал през 1240 г., в годините на робството той неколкократно бил разрушаван. Затова и бил познат сред местните хора дълго време като "Пустият манастир". Природата обаче била щедра - и сред вековните букови и кестенови гори, църковният живот се завърнал под хълбоците на планината.
"Малко преди края на робството - в 1867 година, един духовник на име архимандрид Антим Дамянов, родом от град Берковица, който наследява от своите родители голямо състояние - те са били берковски занаятчии... И всичко, което наследява, го влага за възкресяването на светата обител... Като построява малка манастирска църква, впоследствие и манастирски сгради. За кратко време събира около себе си монашеско братство и полага основите на духовен живот, който не е секвал и до днес", казва още архимандрит Антим. "По времето на първия игумен - Антим Дамянов, се отварят и вратите на първото килийно училище за региона... Оттам насетне цяла плеяда игумени със своите братства са вложили духовния си устрем, сили, за да просъществува тази света обител, която в наши дни се радва на своето благосъстояние, на множеството поклонници и посетители, които идват тук.
В древността светата обител е била посветена на Свети Николай Мириклийски Чудотворец и нейното прозвище е била Врешнички манастир, по името на реката, коят оминава зад манастира - река Врещница. Но в последствие, когато е почнало възставовяването на манастира през 19-ти век, в съседство е село Клисура, което сега носи името Бързия, но повечето дарители и спомоществователи са били от това село Клисура, и затова те са добили правото вече манастирът да се титулува Клисурски манастир. Тогава манастирът е посветен и на българските равноапостоли - братята Кирил и Методий."
В сегашния си вид църквата на манастира е реставрирана след Освобождението, когато самоковски майстор изработва забележителен иконостас. Стенописана е отвътре.
Към обителта наскоро бе учреден и музей, в който се съхраняват уникални реликви, значими не само за историята на българската църква, но и за българската държава. В него могат да се видят например одеждите и атрибутите на първия български екзарх Антим Първи - значима личност за държавата ни след 1878 година.
Днес Клисурският манастир е четвъртият по големина и посещение в България.

Архимандрит Антим разказва още: "От 2008 година с благословението на негово високопреосвещенство видинският митрополит Дометиан Клисурският манастир функцоинори като девическа света обител. В него се поселиха шест монахини - българки от Македония, които продължиха достойно развитието и духовното обновление на Клисурската света обител, наследено от предишното ръководство. И днес в светата обител има много такива дейности, които изразяват и показват древните монашески занаяти. Като е организирано иконописно ателие, в което самите монахини изработват по каноничен начин светите икони, одежди, богослужебна утвар, одеяния, които се употребяват при богослужение в православната църква.
Можем да дадем заключение, че Клисурският манастир е една пълноценно функционираща света обител, с пълноценен духовен живот. И всеки, който търси Бога, който иска духовно да се усъвършенства, той може да посети едно такова място като Клисурската света обител, да се потопи в тази божествена хармония, защото много често и аз самият съм чувал оценката на хората, които казват, че Бог е бил твърде щедър, когато е творил това място, този кът на божествената природа. И ние, хората, когато черпим сили от божествената природа, нека да ги употребяваме за нещо градивно, нещо добро. Нека да ги употребяваме за духовно усъвършенстване. Нека да ги употребяваме в полза на нашите ближни, за да живеем в мир, радости и всяко благополучие."

Текст и снимки Стоян Радулов

По билото на Централна Стара планина

 

 

Хубава е много Стара планина:
лете стада, буки нея веселят,
зиме сняг облича нейни рамена,
пролет при крака й шипъци цъфтят.
Иван Вазов

Снимките са от района на хижите "Незабравка" и "Добрила" над Сопот, през Костенурката в посока хижа "Левски", водопад Карловското пръскало и хижа "Хубавец".