Бил съм няколко пъти тук. И в най-ранна пролет, и в кичесто лято, и в ранна есен. И всеки път това инак равно място (при все, че не обичам особено равнините), е почти на път да ме омагьоса. Само дето нямам търпението на запалените орнитолози, да се затворя в наблюдателната кула и да изследвам неподражаемия и богат птичи свят. Но в Драгоманското блато аз откривам други очарования.
Всъщност, това е една от най-ценните природни територии в България и най-странното е, че се намира само на 40 км от София - неподозирано за повечето столичани. Днес блатото представлява уникално съчетание от влажна зона и карстови хълмове (имайки предвид съседния старопланински рид Чепън).
Подобно на повечето влажни зони в България, то е било почти унищожено през 30-те години на XX век и тук започнали да отглеждат, представете си... царевица. Прочее, следите от мелиоративните канали все още са запазени. Но след прекратяване на насилственото му отводняване след 1990 г. (което в последните години струвало по около 100 хил.лв. месечно) и възстановяване на горе-долу предишния му облик, Драгоманското блато постепенно отново се е превърнало в най-важното местообитание на водолюбивите птици в Софийско. Но не само.
Ако имате търпение да чакате, тук ще видите голям и малък воден бик, ръждива, сива и голяма бяла чапли, тръстиков блатар и още много видове птици, видри, тритони и жаби, но и два вида змиорки, както и змии. А сред растенията освен тръстиката, за която блатото е същински рай, ще откриете бяла водна лилия, блатен ирис, шахматовидна ведрица и само тук в България – уникалното насекомоядно растение алдрованда.
В Драгоман се намира и Центърът за опазване на влажните зони, който работи от началото на 2009 г., но последните два пъти при мои идвания (2013 и 2015) се оказва все заключен. Във всеки случай за него отговаря Сдружението за дива природа „Балкани”. Около 2008 г. сградата на бившето читалище в края на Драгоман, на изхода за блатото е обновената и оборудвана за целта. В нея има 3 помещения: просторна зала, санитарен възел и стая с информационни материали и сувенири. Даже имаше мултимедиен проектор, екран, 45 места и богата експозиция, за които в момента не мога да дам по-конкретна информация. Средствата за ремонт и оборудване на центъра тогава са осигурени по проекти на „Балкани”, подкрепени от програмата за малки проекти на Глобалния екологичен фонд, финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Посолството на Кралство Холандия в България.
Първият път, когато бях тук преди няколко години, попаднах на Марта Димитрова от СДП „Балкани”, която буквално не можеше да спре да разказва за блатото и неговите обитатели. Показа ми и един пострадал щъркел, който очакваше да бъде изпратен за лечение в клиниката на университета в Стара Загора.
Лично аз пък съм влюбен в дървените пътечки в единия край на блатото, които минават по малко мостче над един от старите напоителни канали, отвеждат до наблюдателната кула за птици, както и още малко по-навътре сред тръстиките, където да се сгушиш на някоя от площадките и да очакваш на спокойствие птиците. През май месец пък билото на Чепън се обагря в лилаво, защото по южния му скат цъфтят невъобразимо количество люлякови храсти. Изобщо - красота, птичи песни и спокойствие - на 2 км от Драгоманна след разклона за с. Големо Малово, и на 40 от София по главния път за Калотина...
Има моменти когато тук "всичко е живопис", както казва една приятелка, по професия и по душа - художница.
Текст и снимки Стоян Радулов
