Ретро Панагюрище възкръсва в стари снимки и картички във Фейсбук

"Здравейте, искам да споделя с Вас тази картичка (снимка) на читалище "Виделина", която намерих вкъщи случайно. Поздрави!" Това написа до Ретро Панагюрище Петя Шишкова (Petya Shishkova). Периодът на заснемане е някъде около 50-те г. на ХХ век.

Това са ВАШИТЕ СНИМКИ от СТАРО ПАНАГЮРИЩЕ.

Споделете с нас фотографии от старите си албуми, изгледи и сюжети от Панагюрище и околията. Тук ги разглеждаме подробно и коментираме.

Из рубриката "Вашите снимки" в албум / Ретро Панагюрище

________________

Пътешественици,
Ред е да ви представя моята оригинална страница, посветена на Панагюрище, която развивам във Фейсбук. Тя е посветена на оживялото минало от старите пощенски картички, архивните документи и важните дати. Затова й дадох и името РЕТРО ПАНАГЮРИЩЕ.
Страницата е посветена на визуалната история на града, съхранена в старите пощенски картички, архивните снимки и документи и разказана чрез тях. Отдавна събирам изображения на Панагюрище от различни епохи. Миналото на града ме вълнува. То е показателно и поучително. Освен това е безкрайно интересно. Така че - Поздравъ отъ Панагюрище! - както биха казали и написали едно време!
Реших, че като във всеки медиен проект и в РЕТРО ПАНАГЮРИЩЕ трябва да има няколко интересни инициативи. Едната от тях назовах "Панагюрище преди и сега" и в нея проследявам едни и същи места, заснети през различни периоди от време. Например войнишкият паметник в снимки от 1925 и от 2015 г., площада, сградата на старата банката, читалището по време на електрификацията и днес, гимназията, Панагюрище от въздуха и пр... Албумът ще бъде допълван в бъдеще. Мотото й е забавното "Открийте 10-те разлики", макар в някои фотографии те да са драстично повече.
Друга пък е посветена на "Вашите снимки от старо Панагюрище". В нея панагюрци и читатели на страницата изпращат архивни снимки от града и от своите албуми.
По този повод специално благодаря на Анна Лещарова, Стоян Маслев, Донка Костадинова, Павел Цветанков, Велина Костова, Мария Кършева, Пепа Филина и Генка Чардакова - задето бяха първите, които споделиха стари снимки от някогашно Панагюрище с мен и с всички в страницата. Това общуване е чудесно и ще се радвам да продължи дълго.
Наскоро пуснах и специален пост по темата:
"Благодаря сърдечно на първите 300 от всички читатели и потребители във Фейсбук, които още в първите две седмици харесаха страницата РЕТРО ПАНАГЮРИЩЕ. Надявам се в страницата да ви е интересно, уютно и родно. Радвам се, че моето усилие да ви правя съпричастни към миналото на любимото родно градче, пречупено през образи и сюжети от архивните снимки, ви допада. Усмихвам се като дете на първите ви коментари и чакам с нетърпение следващите.
Повярвайте ми, ще става все по-интересно, защото това е богатото, оживяло минало от старите пощенски картички, архивните документи и важните дати на Панагюрище, с неговите паметни места и лица. Или, както още казвам - Нашето Панагюрище, Моите панагюрци. 
Бих искал да ви приканя да споделяте и вие архивни снимки от старите си албуми с останалите от всички нас и да ни поразказвате нещо за тях. Това е нашата обща памет на съграждани.
Посвещавам тази страница на визуалната история на Панагюрище и на панагюрци. Очаквайте още изненади. :)
Поздравъ отъ Панагюрище!"
А междувременно и само две седмици по-късно почитателите вече станаха 600...

Две години по-късно те са няколко хиляди...

Повече за РЕТРО ПАНАГЮРИЩЕ и КНИГИТЕ МИ - научете от интервюто ми в НОЩЕН ХОРИЗОНТ по БНР, където гостувах на водещата АНИ КОСТОВА тук.

________________

Открийте страницата РЕТРО ПАНАГЮРИЩЕ във Фейсбук! :)

Харесайте я и споделяйте снимки на места и хора от града някога! :)

Слайдшоу "Поздравъ отъ Панагюрище" / Ретро Панагюрище / Reel

 Рубриката "Преди и сега" в албум / Ретро Панагюрище

 

Арт къща в село Дъждовница привлича стотици творци

Село Дъждовница в Източните Родопи, над яз. "Кърджали" е малко, мюсюлманско селище, но интересно за много хора. Наоколо е пълно с тракийски оброчища и светилища - изсичания като ниши или по-големи олтари във вулканичните скали, мистични символи и пр., недалеч е пещарата "Утробата", както и старинното село Ненково, има стари мостове и пр. Но през последните 12 години предизвиква вниманието на стотици творци, заради създадената в бившето медресе тук Арт къща за съвременно изкуство. От 29 юни до 2 юли 2017 г. в Дъждовница се събраха група творци от Панагюрище - от Литературен клуб "Виделина", от кръга "Чат-пат" и техни приятели... Снимките показват част от творбите им, създадени в Арт къщата в Дъждовница и обстановката в нея. Ако се интересувате от още - следвайте линковете по-долу.

Снимки Стоян Радулов

За моята Дъждовница - между псалма Давидов и сурата на Фатима - тук.

ОЩЕ СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ:
Емоции в стихове от срещата на два от световете в Дъждовница  
Тотка Лунгарска след Дъждовница: "...Ще продължа нататък"
Приказни сюжети в рисунките на Стайо Гарноев от пленера в Дъждовница
"Чат-пат" порасна с таланта на голямата-малка Соня Георгиева
Пепа Маркова: "Не си и мислех, че е толкоз сладко да се откриеш след години на познаване!"
Панагюрското арт гостуване в Дъждовница като медийно събитие 

Моята България / снимки

Снимки Стоян Радулов

"Ти да видиш!": Органичната архитектура на Хавиер Сеносяйн

Изумителните му сгради са вдъхновени от и сливащи се с природата

 

За мексиканския архитект сливането между природата и човека е в основата на неговата работа. Дори само цветът на плочките в някоя негова сграда събужда всякакви емоции за тези, които ги обитават или посещават.

"Органичната архитектура се основава на адаптирането на една конструкция към заобикалящата я среда - смята Сеносяйн, - както и на формирането на пространства, които осигуряват хармония между човека и природата и които освен това покриват техните физически и психологически нужди."

Така че - хармонията е един от основните мотивите за архитектурното дело на Хавиер Сеносяйн, роден в Мексико през 1943 г. Някои от шедьоврите му изглеждат като излезнали от декорите на приказен филм. Но едно от най-големите предизвикателства за него в съвременната архитектура е да постигне приятни пространства, които не са агресивни към природата и които в същото време изразяват емоции.

"Човекът не трябва да се откъсва от първоначалните си импулси, от биологичното си същество. Той трябва да помни, че самият той произлиза от естеството и че мястото и вида на дома му не може да бъде отделено от корените му; тоест трябва да избягва, че местообитанието му е неестествено", казва веднъж архитектът.

За органичните къщи, които създава, той използва материали като черупки, камъни, дърво, целулоза, минерални влакна, хартия, рециклиран вестник, съставен от ниско токсични смоли.

Насладете се на някои от неговите най-забележителни проекти, реализирани в Мексико. Някои от тях, въпреки че са частна собственост, могат да бъдат посетени по предварителна заявка.

🤩💚🏠🏡🏘💛

Ти да видиш! Имало и такива неща! 🤩 Ако ти е било интересно и си научил/а нещо ново, сподели с приятели и ела да видиш още!

🤩💚🏠🏡🏘💛

Текст: Стоян Радулов / В социалните мрежи:

#любопитни #идеи #факти #посоки

#curious #ideas #facts #directions

#JavierSenosiain #Mexico #architecture #ecology

#ХавиерСеносяйн #Мексико #архитектура #екология

Замъкът на Агушевата фамилия в Могилица

Прочутият Агушев конак. Най-големият късносредновековен феодален замък на Балканския полуостров. Най-напред обаче нека уточним, че турската дума “конак” съвсем не означава единствено полицейско управление или затвор. “Конак” означава също така и голяма къща, дворец, палат. В случая, става дума за резиденция на богат турски местен феодал. Тя била построена през 1834 г. в родопското село Могилица, недалеч от Смолян.
Този феотдален замък (конак) бил най-големият на Балканите за времето си. Той е замислен и осъществен като солидно обиталище за Агуш Ага и неговите трима синове, строежът му продължил 20 години. Строителите били българи. Легенда разказва, че това невероятно произведение на изкуството е сътворено от неизвестен родопски майстор, чиято дясна ръка е отрязана от Агуш Ага, за да е сигурен, че никога няма да бъде създаден втори подобен шедьовър. Комплексът е разположен сред чудната родопска природа и има изглед към зелените ливади и горите над река Арда.
Конакът е толкова голям, че днес за него се говори в множествено число – Агушевите конаци. Замъкът има 221 прозореца, 86 врати и 24 комина. Агушевите конаци се състоят от три последователно свързани двора с жилищни и стопански сгради и изолирани един от друг с вътрешни зидове. Във всеки двор се е намирал по един кладенец, жилището на господаря, на домашната прислуга, помещенията за временните работници в стопанството, оборът, плевнята, хамбарът и други стопански помещения.
Агушевите конаци са обявени за художествен паметник на културата с национално значение и днес са частна собственост, но достъпни за посещение.

Текст и снимки Милена Звънчарова

Незабравими моменти в Панагюрище. Истории от старите снимки

Винаги съм обичал вехтите, пожълтелите фотографии. Толкова много могат да разкажат те - и неща весели, и неща тъжни; тук случка, там - мил спомен...
Какви незабравими моменти от живота в Панагюрище крият старите снимки, запазени в архивите и подбрани лично от мен... (Събирам стари снимки, особено от родното градче, така че ако откриете такива - пращайте ми, моля - във фесбук ще ви е най-лено.) Я да видим всяка от тези тук каква история или случка ще ни разкаже...

Кой българин не е чувал за Райна Попгергьова, кой не знае историята за нея!... Това е нашата Жана д`Арак - панагюрската, народната Райна Княгиня. Тук е показана като млада и със съученичките си (третата от дясно на ляво, горе) от Панагюрското девическо училище. По време на тия снимки ушиването на главното въстанническо знаме за Априлската епопея тепърва й предстои...

А това е типична панагюрска седянка в архивна снимка от 1902 г., чиито оригинал се пази в Националната библиотека в София. По това време новите граждани още обичали да си уреждат вечеринки, наричани „седенки“, на които се пеели народни песни от по-добрите певци, разказвали се весели историйки, а накрая обикновено „седянката“ завършвала с представяне на "едноактна комедия" или на "жива картина с бенгалски огън" :) Били изнасяни също и "импровизации" из недалечното минало на Панагюрище... Такива ми ти работи....

Това е прекрасна снимка от професионалния фотограф на Народния театър в София, който показва съставът на оперетата "Сватба в Малиновка" от Борис Александров, поставена в НЧ "Виделина" в Панагюрище през 1955 г. Диригент, естествено, е панагюрецът Делчо Радивчев, а постановчик - Яко Милков. Участват талантливите наши съграждани Цонка Манева - Сугарева, Лука Милков, Делчо Карайлев, Иван Господинов, Петър Шопов, Лазар Джунов, Мария Хантова и мн. др. 
Ако се интересувате от културата на Панагюрище, от творците и творбите им, от чешитите и хумора на панагюрци и искате да научите повече за тях - мястото е ЧАТ-ПАТ - гарантирано много и интересно за четене, разглеждане, споделяне и пр.

Това е мил изглед към Панагюрище от Маньово бърдо. Както виждате, монументалният комплекс "Априлци" още не се е появил, липсват и днешните сгради-мастодонти в центъра на града, а читалището е в оригиналния си вид от фасадни тухли... Само дето винаги съм се чудел кои са тези двама симпатични мои предци, дето гледат така стреснато към фооапарата. Снимката е поръчана и издадена като поздравителна пощенска картичка от студиото на Григор Пасков в София през 1938 г.

Тази фотография пък представя панагюрка в типична местна народна носия от началото на ХХ век, използвана като пощенска картичка. Уловен е момент, когато тя чисти царевица. За панагюрските носии ще ви разкажа допълнително и много по-подробно в друга публикация. Обещавам...

На старата чешма в Панагюрище. Освен да си налеят вода - за готвене, миене или пране, панагюрките са дошли и на "орталък". (За местния диалект има речници, откриваеми в музея и в библиотеката на Панагюрище.) Снимката е от архива на Историческия музей в града и може да бъде видяна с други архивни кадри на www.museumpan.com.

Колаж с три архивни снимки от Панагюрище, на които са показани съответно църквата "Св. Георги Победоносец" (фотото е издадено от Ив. Д. Баджаров в София през 1909 г.) и българско хоро (заснето наистина в града и издадено на картичка от Тодор Чипев в София през 1920 г.). На третата снимка е показано старото корито на р. Луда Яна в центъра на Панагюрище с красивите тополи, които отдавна са изсечени до една - снимката е заснета и издадена от Райко Белопитов и син през 1935 г.

В серията "Изгубената България" съм си избрал и един изглед от местността Кладенчето край Панагюрище, заснето от Райко Белопитов и син и издадено като картичка през 1927 г. Ако някой помни къде е било това кладенче, да ми се обади. И да не пита Георги Керкеняков в музея - вече съм си говорил с него по въпроса :)

А това са тримата братя Дейкови - Павел, Петко и Михо, които на 8. ХII. 1949 г. в местността Мерул край Панагюрище докато копаят глина, случайно се натъкват на златно съкровище, което днес е световно известно като Панагюрското... Паметната снимка е правена малко след откриването; преди да заминат за музея в Пловдив, където съкровището първоначално е заведено, златните съдове остават в Панагюрище за няколко дни. Поставени в малка витринка насред улицата, целият град се изрежда да им се диви... 
Оригинален разказ за намирането на съкровището четете и слушейте тук.

Мила семейна фотография от фамилните архиви на Радивчевия род в Панагюрище. Заснета е през 1943 г. на Панагюрски колонии. И изглед към учителската почивна станция (на малката снимка) и някои от частните вили малко след построяването им в първата половина на ХХ век; най-хубавото е, че тя е заснета и тиражирана от местната книжарница "Наука" и нейният собственик Ст. Г. Хантов.

През сезон 1968-69 театралният живот в панагюрското читалище е във вихъра си. Тук виждаме Маргарита Търкаланова и Лука Милков в сцена от пиесата "Таня" от Алексей Арбузов, поставена от Лука Карайлев. Кадърът е от личния архив на Маргарита Търкаланова... А сценичният живот на Панагюрище (от 1865 до 2015) е описан в самостоятелен и луксозно издаден книжен том, включващ освен подробна информация, и стотици снимки, първите сред които от 1902-ра... Мдам.

Прочутата ТПК “Персийски килими” в Панагюрище е създадена през далечната 1938 г. Оттогава стотици женски ръце са създали хиляди километри от тези колоритни настилки, но не само. За съжаление днес този занаят е на път да изчезне - не съм чул да се предава на млади момичета, а последните талантливи тъкачки са вече на преклонна възраст... Та, тази снимка е от 1951 г. Фонът на колажа показва тържествената завеса с птицата феникс на Народния театър "Иван Вазов" в София (символ на възкръсвнето му и оцеляването след пожара през 1929 и войната в периода 1939-1945). Тя е изтъкана тъкмо от панагюрските майсторки и е по идея на художника Иван Кирков, прочее - тежи 350 кг.

__________________

А ако се чудите на логото LOVE.PANAGYURISHTE върху всички кадри, това е така, защото те са от проекта LOVE.PANAGYURISHTE / СТРАНИЦА ЗА ПАНАГЮРИЩЕ, който се развива във Фейсбук и цели да популяризира сред неговите потребители чрез споделяне на изображения историята на Панагюрище, културата му, туристическите възможности, интересните места и хора с техните истории, забележителностите, различните събития и активности, които се случват в града и пр.

Издирването и подборът на снимките, колажирането им, текстовете, и целият проект
LOVE.PANAGYURISHTE са мое дело. На ползу роду - както се казва.

Стоян Радулов