Приказните стенописи на Александровската гробница

Рисунките на стария майстор разказват приказки, в които оживяват траките и техният цар... Тракийските храмове били символ на връзката между земята-утроба и бога-слънце-небе, траките ги възприемали и като порта към безсмъртието, затова ги използвали и за гробници.

„Залмоксис научил траките да се събират в андреоните на храмовете и да пируват, като казвал, че нито той сам, нито съмишлениците му ще умрат.” ( Хезихий)

Внезапен и изключително интересен проход назад към миналото, към времена отпреди 2-3 хиляди години и живота по дясното поречие на Марица, е тракийската гробница край хасковското село Александрово. Неочакваното й откритие през 2000 г. заради строежа на близката магистрала, ни представя реални образи на тракийци и сцени от живота на местен владетел, несрещани никъде другаде до този момент.
Неслучайно до могилата, под която се намира това тракийско съкровище на гробищната архитектура и изкуство, през 2009 г. с японски средства е изграден Музеят на тракийското изкуство в Източните Родопи. В него се намира точно копие на самата гробница, подходящо за разглеждане, както и находки от разкопките в района. Достъпът до оригиналния храм под могилата е ограничен заради опазването на безценните стенописи.
Репликата на гробницата е разположена в центъра на голямата зала на музея, около нея са подредени витрините с намерените при проучванията в района находки от тракийско време. По стените са разположени многократно увеличени фотоси на уникалните стенописи, с детайлни обяснения на образите и сюжетите.
15-метровият коридор, водещ към помещенията на гробницата, е прекъснат целенасочено, за да се създаде по-добра представа за начина на строеж.
От него се влиза в правоъгълно преддверие с размери 2 на 1,5 метра. Тук са и първите стенописи. Това е  бойна сцена, в която владетелят е изобразен на кон, придружен от двама пехотинци, единият от които с тракийски шлем. Той е в битка с гол войн. А в друга сцена – с жена-войн. Така авторът ни е показал могъществото и силата му.
Още един тесен проход води от преддверието до централната кръгла камера на гробницата, където се намира и погребалното ложе. До него е изобразена сцена с погребално пиршество. Тук са владетелят, неговата съпруга и един от приближените му в управлението на държавата. От двете им страни са слугите, които поднасят известното гъсто тракийско вино в ритони.
Но погледът е привлечен от фризовете по купола на помещението. Някои от тях са с приони или с геометрични орнаменти. Трети представя бялата непрекъсната свастика, която в тракийската религия символизира дълголетието и вечно прераждащата се природа.  Но най-красив е фризът с ловните сцени. Както в повечето случаи с тракийски персонажи фигурите са обърнати наляво, с изключение на една – централната, изправена срещу  глигана. Това е владетелят на кон, върху седло от леопардова кожа и облечен с царски червен хитон.
Така добре запазените стенописи в Александровската гробница обогатяват с нови данни представите ни за тракийските религиозни обреди, култове, въоръжение, бит и облекло.
Сред най-ярките експонати в Музея на тракийското изкуство в Източните Родопи са още откритите в северната част на Сакар планина 98 златни апликации, датирани към 4500-4000 г. пр. Хр. Заедно със златните накити от Варненския некропол и огърлицата от село Хотница те са най-старото обработено злато в света. Тук са съхранени още тракийска сребърна огърлица с обеци, нагръдник, керамична лампа, златна огърлица, украса за колесница, стъклена амфора за благовония, кратери за погребения и други съдове – всичките от антични времена.

Текст и снимки Стоян Радулов

Кози Грамади над Старосел - българският Мачу Пикчу

 Археологът д-р Иван Христов твърди: На върха е била столицата на одрисите

Труден е пътят до най-новия и перспективен археологически обект на връх Кози грамади в Средна гора. Древната резиденция на тракийските владетели, скрита в пазвите на планината, е на 1340 м надморска височина. Но до окончателното проучване на единствения запазен надземен тракийски храм в България, от който се е откривала великолепна гледка към Старосел, та чак до Чирпан и Хасково, има още много време. Пък и това не е единственото откритие на Кози грамади. Много са.
Малцина са имали привилегията да зърнат това великолепно място, наречено от неговия проучвател д-р Иван Христов „българския Мачу Пикчу” по аналогия с прочутия древен град на инките в Перу. Тази му недостъпност го е опазила от алчните набези на иманярите през вековете. Това дава и уникалния шанс на археолозите да разкрият недокоснатата крепост на тракийските царе Аматок II (359-351 г. пр. н. е.) и Терес II (351-347 г. пр. н. е.), а за нас – да изпитаме своята издръжливост и жажда за приключения.

Приликата с Мачу Пикчу не е случайна, защото древните траки и инките са смятали планината за обиталище на боговете. Това е причината одриските царе да строят резиденции на високи и труднодостъпни места, от които са можели да контролират огромни територии, придвижвайки се със своята свита непрекъснато от една до друга резиденция, допълва още д-р Иван Христов. Тази на Кози грамади е уникална, защото е единствената изцяло запазена с реалната височина на стените от 5 метра. Тя няма аналог у нас, с изключение на храма от о. Св. Кирик край Созопол, но там строежът е гръцки и е запазен само до основите, докато на Кози грамади има самобитна тракийска архитектура.
Отдалеч градът прилича на величествена скална пирамида. Стените са изградени от огромни, безупречно издялани каменни квадрови блокове. Само в южната част на комплекса те са над 900 с общо тегло над 135 тона. Буди удивление фактът как те са били пренесени до това недостъпно място.
През 2010 г. екипът на д-р Иван Христов печели първа награда за опазване на архитектурното наследство на България от дарителската програма на „Мото-Пфое” и разкопките са възобновени, след като са били прекъснати през 2005 г.
И резултатите не закъсняват. Разкрити са югоизточната и югозападната кула на цитаделата, бастион, скално светилище и древен храм. Централната постройка е внушителна резиденция на владетел. Тя се е простирала на площ около 4,5 декара, като в основната си част има правоъгълна форма. Всички старини са градени от огромни, безупречно издялани каменни блокове, отлично запазени на голяма дълбочина. Открити са още отводнително съоръжение, костилки от гръцки маслини и дъна на амфори от о. Тасос, които говорят за търговските връзки на резиденцията с южната част на Балканския полуостров. Освен тракийски храм са открити и светилища на боговете Зевс и Хера, а находките от тях вече бяха представени в НИМ. Намерени са и много монети от тракийските царе Терес II, Котис I и Аматок, както и двойна брадва (лабрис), символ на царската власт у траките.
Христов и екипът на НАИМ проучват и жилищни сгради, свързани с храма. Открити са керамика, амфори, керемиди с лаково покритие, подобни на тези в големия тракийски обект край с. Васил Левски, Карловско, проучван от Костадин Кисьов, което доказва, че те са изработвани в една и съща работилница. Според доц. д-р Иван Христов това е доказателство, че на връх Кози грамади се е намирал най-големият политико-религиозен център в тази част на Тракийската равнина, който контролирал огромна територия – цялото Карловско поле, Хисарското поле и част от Пловдивско.
Целият архитектурен комплекс засега е на повече от 8 декара, но това не са окончателните му граници. Върхът Кози грамади се намира в Средна гора, на 20 км северно от могилите и храмовете край Старосел и до него се стига по 8-километров черен път, проходим само с джипове. Находките на върха са тясно свързани с тракийските могили край с. Старосел. По думите на Христов става въпрос за огромен археологически комплекс, свързан с пътища, на чиято територия са разположени паметници, част от един малък тракийски град.
Христов твърди, че Кози грамади е не само с национално, но и със световно значение, тъй като централният храм в резиденцията е без аналог в Югоизточна Европа.
В скалните образувания на Кози грамади гнездят и редки птици – скален орел, бухали, сови.
 
Текст Стоян Радулов

Тайните на съкровището от могилата „Мрамор” край Панагюрище

Тук е открито погребението 

на тракийски вожд с богати дарове

Обща снимка на находките (вляво) и Фалера 3 (на снимката вдясно)

Макар и встрани от големите пътища в древността и Средновековието, Панагюрският край изминава свой ранен исторически път на развитие. В околностите на града се намират редица археологически паметници - следи от древното минало. Десетки надгробни могили свидетелстват за тракийските племена, живели някога по тези земи. В една от тях - могилата "Мрамор" е разкрито погребение на тракийски вожд с богати гробни дарове от епохата на елинизма - IV-III в.пр.Хр. Недалеч от „Мрамор”, в местността Мерул е открито и световно известното Панагюрско златно съкровище.
Откритието на „Мрамор” през 1903 година е случайно. Намерени са сребърни апликации, чийто произход и предназначение са дискусионни. Гарнитурите са делят на две части: едните за щит, а другите за конска амуниция. Датирани са от VІІ до ІV век преди Христа. Тези за щита са изработени от сребро. В центъра им е стояла голяма продълговата апликация с височина 32 см, украсена с човешки и животински фигури, изобразени наивно. И апликациите от гарнитурата за конска амуниция също са от сребро и са датирани към V век преди Христа. Те са десет: две кръгли големи с диаметър 5,5 сантиметра и осем четвъртити плочки. Видът на четвъртитите и досега не позволява със сигурност да се определи какво точно представляват - апликации за конска амуниция или фалери за щит или броня.

Но да разгледаме сребърните апликации подробно.

Фалера 1

Едната фалера е кръгла с умбо в центъра. Украсена е с животни, разположени в кръг около умбото. Като стил телата са предадени обобщено с опростени обеми. Основното средство е линията, която описва формата. Това са характерни стилови черти на торевтиката в Тракия. Митологичен сюжет представлява характерна сцена от типа космограма чрез зооморфен код. Tрите зооморфни образа - лъв, глиган и хищна птица се срещат при "световната со”/"дървото на живота", обозначено чрез палмета. Зооморфно е предадена вертикалната и елемнтната структура на космоса, тъй като глиганът кодира долната зона/водата, лъвът - средната/огъня и птицата - горната/въздуха. В тракийската иконография подобни образи се срещат често. Най-близка иконографска аналогия е другата апликация от „Мрамор” моглиа, както и еблемите в тракийските шлемове и гобелета. Производството е местно.

Фалера 2

И втората фалера е кръгла с умбо в центъра. При нея животни са разположени в кръг около умбото. И тук митологичният сюжет е като космограма чрез зооморфен код.

Третата фалера е кръгла, но вече е апликация за конска амуниция. Полето е оградено с три пластични ивици (На снимката най-горе). В центъра е сцената на борба на млад мъж с лъв. Формите и пропорциите на фигурите на животните и човека издават ръката на опитен гръцки майстор от ранноелинистическата епоха. Борбата е представена с голямо напрежение, което се отразява и върху състоянието на мускулите. Според сюжета в централната сцена трябва да видим борбата на Херакъл с немейския лъв. Гръцкият герой е представен по обичайния начин: той е гол и само задушава с голи ръце животното. Под сцената с точки е набелязан теренът. Битката с чудовището или хищникът отговаря на ценностното изпитание на героя и е основна тема в царската идеология на траките.
Като предметна форма и сюжет най-близки аналогии фалерата намира в две кръгли апликации от с. Долна Козница и от "Колекция Братя Бобокови", както и във фалерите от Бабина могила (Украйна). Произходът на сцената трябва да търсим в иконографията на гръцки монети и геми от V-ІVв.пр.Хр. Но производството й също е местно.

Апликация с лика на Аполон

В съкровището от Мрамор има и правоъгълна апликация с лика на бог Аполон – голобрадата мъжка глава, изобразена фронтално. Образът е изпълнена в духа на гръцките художествени норми: чертите отговарят на естетическия идеал и са предадни с вярност към природната форма. Тук Аполон е увенчан с лавров венец. Той е сред царските божества на траките. Котис І се представя като син (може би мистериален) на бога. Възможно е Аполон да е бил отъждествяван с Хелиос – в един от митовете се говори, че Орфей се изкачвал всяка сутрин на върха на планината Пангей, за да посрещне слънцето, което той пръв започнал да нарича Аполон. В тракийската иконография образът на бога се среща във фиали от Рогозен, както и върху дясната врата на гробницата от могилата  „Голяма Косматка”. Производството е  гръцко.

Начелникът във вид на двойна брадва - лабрес

Начелникът е с плоска основа във вид на двойна брадва, заобиколено от ивица перли. Принадлежи към местния тракийския стил. Фигурата на героя е изпълнена чрез отбелязване на контура, детайлите с дребни перли, а на лъва е изпълнена в духа на тракийския животински стил. Има влияние от традициите на иранското изкуство от VІІ-ІV в.пр.Хр. Фигурата на героя е изобразена в ход наляво, докато сирената е обърната надясно. Двата персонажа са разположени симетрично от двете страни на централната розета. Митологичният сюжет представлява Херакъл, който е различим по тоягата, която носи в ръка. Той е представен след победата над лъва, който го следва, вероятно завързан. За разлика от героическата голота, както обикновено той се представя в гръцкото изкуство, тук той е свръхоблечен, тъй като дрехата е основен материален знак за социален престиж. Затова дори и сирената е облечена. Сирената може би се възприема в качеството на Муза, възпяваща подвизите на героя, тъй като е с лира в ръка.
Като предметна форма начелникът принадлежи към най-разпространените апликации от този тип в Тракия (най-близките паралели са находките от „Хомина” могила, Розовец, Симеоновград, Старосел – „Пейчова” могила). Образите на Херакъл и сирена са широко известни в тракийската иконография.

Впрочем, находките от Мрамор могила край Панагюрище кореспондират пряко и с подобни предмети от съкровищата край Летница и Луковит, както и с някои находки от Чаталка.
Разкритията на могилата „Мрамор” за пореден път доказват, че върховните жреци на скалните светилища при траките са били тракийските царе – обожествявани още приживе.  Било е естествено да се погребват всред олтарите-жертвеници. Приближените им изсичали в скалата гробници с куполовидна форма. Елипсовидният отвор затваряли с каменна плоча. Затрупвали строежа с пръст. По този начин връзката между земното и отвъдното се материализирала.

Текст Стоян Радулов, снимки от Институт за изследване на изкуствата при БАН
_____________________
Използвана литература:  
Филов, Б. 1919. Паметници на тракийското изкуство; Маразов, И. 1992. Мит, ритуал и изкуство у траките. София. УИ "Св.Кл. Охридски"; Венедиков, И., Т. Герасимов. 1973. Тракийското изкуство. София. Български художник: № 310; Маразов, И. 1994. Митология на траките. София.

Кромлехът при Долни Главанак - българският Стоунхендж. Банално, но вярно

Тракийският кромлех при село Долни Главанак в Източните Родопи, недалеч от Маджарово, е уникално по своя характер и предназначение култово мегалитно съоръжение. Самото му название – кромлех – идва от бретонски език, където „кром” означава кръг, а „лех” — камък. Най-известният в света кромлех е Стоунхендж в Англия. А този тук е смятан за единственият в България.
Въпреки, че учените у нас не могат да посочат преки паралели с други подобни, не буди съмнение неговата принадлежност към тракийската култура. Той представлява чудесен пример за творческо прилагане на местна почва на принципите на мегалитното строителство при изграждане на култови съоръжения, типично за траките от I хилядолетие преди Христа.
Кромлехът при село Долни Главанак се състои от вертикално побити каменни блокове, поставени направо върху скалата. Заграденото свещено пространство образува всъщност няколко каменни кръга, където са се провеждали ритуалите от тракийските мистерии. На юг от кромлеха се намират две по-малки съоръжения с останки от детски погребения, извършени чрез трупоизгаряне. Това показва, че със сигурност мястото е имало ритуално-мистично предназначение.
Силата на камъка, като магичеки предмет, е привличала вниманието на хората от най-стари времена. Траките и населението преди тях гледали на него като на връзка между двата свята – долния и горния, зримия и невидимия. Затова се говори за така наречената мегалитна култура. Името идва от старогръцките думи „мегас“ – голям и „литос“ – камък.
Кромлехът край Долни Главанак е открит през 1998 г. от археолога д-р Георги Нехризов. Диаметърът на неговата основна окръжност е около 10 метра. Запазени по нея в изправено положение са 9 вертикални блока, а останалите са паднали близо до мястото си. Блоковете са със средна ширина 1 метър и височина 1,20 - 1,50 метра. Поставени директно върху скалната основа, без да са правени специални вдлъбнатини за тях. Стабилни са поради подходящата си форма, а някои са укрепени с по-малки камъни. Отстоят един от друг на приблизително равни разстояния от около 90 см.
Археологическото проучване на кромлеха, направено от Нехризов, показва, че той е изграден през втората фаза на ранно-желязната епоха и е функционирал дълъг период от време. Религиозни обреди тук са били извършвани и през късно-желязната епоха, а има находки и от Средновековието.
Установеното предпочитание към върховете у родопските траки, което личи и тук, се потвърждава от сведението на Херодот за тракийското прорицалище на Дионис, което се намирало на “най-високата планина”. Планината в древните религиозни вярвания олицетворявала центъра на космоса и се възприемала като връзка между земята и небето, а планинският връх било мястото, обитавано от боговете. Затова и по-късните могилни натрупвания, които крият в себе си гробници, наподобяват малки планини.
Впрочем, разположените на връх култови места не са изолирано явление в културните традиции на Източното Средиземноморие и Балканите. Подобни планински светилища са засвидетелствани от ІІ хил. пр. Хр. в целия Егейски свят и тяхното функциониране не прекъсва през следващите хилядолетия.

Изумителни находки от тракийско време в Средногорието

Много места в България претендират да бъдат наричани новият Перперикон. Но само на по-малко от един квадратен километър северно от Стрелча, сред шипкови храсти и букова гора се разкрива цял скален комплекс много по-голям от популярния вече скален град. Тук има десетки долменни изсичания като в Бегликташ, шарапани и скални ниши като на Белинташ, скални изсичания за основи на сгради като на Перперикон, скални гробници като при селата Мъженци и Бенковски, оброчища като пред староселските могили. Не случайно! В полето на Стрелча и близката околност са издигнати десетки могили. Известна е само една от тях – Жаба могила, където е открита първата тракийска колесница. Недалеч е мястото, където е открито Панагюрското златно съкровище. Близо са още античният некропол при село Красново, Староселският култов комплекс и слънчевата обсерватория при село Старо Железаре. Изобщо земята около Стрелча е изумително богата на артефакти от онова митично и магично тракийско време. Снимките показват само „върхът на айсберга”. Другото е въпрос на дългогодишни и системни археологически разкопки - в името на историческата истина и богатото минало на земите ни, за което въпреки всичко знаем удивително малко...
Текст Стоян Радулов, снимки Нина Радулова