Труден е пътят до най-новия и перспективен археологически обект на връх Кози грамади в Средна гора. Древната резиденция на тракийските владетели, скрита в пазвите на планината, е на 1340 м надморска височина. Но до окончателното проучване на единствения запазен надземен тракийски храм в България, от който се е откривала великолепна гледка към Старосел, та чак до Чирпан и Хасково, има още много време. Пък и това не е единственото откритие на Кози грамади. Много са.
Малцина са имали привилегията да зърнат това великолепно място, наречено от неговия проучвател д-р Иван Христов „българския Мачу Пикчу” по аналогия с прочутия древен град на инките в Перу. Тази му недостъпност го е опазила от алчните набези на иманярите през вековете. Това дава и уникалния шанс на археолозите да разкрият недокоснатата крепост на тракийските царе Аматок II (359-351 г. пр. н. е.) и Терес II (351-347 г. пр. н. е.), а за нас – да изпитаме своята издръжливост и жажда за приключения.
Приликата с Мачу Пикчу не е случайна, защото древните траки и инките са смятали планината за обиталище на боговете. Това е причината одриските царе да строят резиденции на високи и труднодостъпни места, от които са можели да контролират огромни територии, придвижвайки се със своята свита непрекъснато от една до друга резиденция, допълва още д-р Иван Христов. Тази на Кози грамади е уникална, защото е единствената изцяло запазена с реалната височина на стените от 5 метра. Тя няма аналог у нас, с изключение на храма от о. Св. Кирик край Созопол, но там строежът е гръцки и е запазен само до основите, докато на Кози грамади има самобитна тракийска архитектура.
Отдалеч градът прилича на величествена скална пирамида. Стените са изградени от огромни, безупречно издялани каменни квадрови блокове. Само в южната част на комплекса те са над 900 с общо тегло над 135 тона. Буди удивление фактът как те са били пренесени до това недостъпно място.
През 2010 г. екипът на д-р Иван Христов печели първа награда за опазване на архитектурното наследство на България от дарителската програма на „Мото-Пфое” и разкопките са възобновени, след като са били прекъснати през 2005 г.
И резултатите не закъсняват. Разкрити са югоизточната и югозападната кула на цитаделата, бастион, скално светилище и древен храм. Централната постройка е внушителна резиденция на владетел. Тя се е простирала на площ около 4,5 декара, като в основната си част има правоъгълна форма. Всички старини са градени от огромни, безупречно издялани каменни блокове, отлично запазени на голяма дълбочина. Открити са още отводнително съоръжение, костилки от гръцки маслини и дъна на амфори от о. Тасос, които говорят за търговските връзки на резиденцията с южната част на Балканския полуостров. Освен тракийски храм са открити и светилища на боговете Зевс и Хера, а находките от тях вече бяха представени в НИМ. Намерени са и много монети от тракийските царе Терес II, Котис I и Аматок, както и двойна брадва (лабрис), символ на царската власт у траките.
Христов и екипът на НАИМ проучват и жилищни сгради, свързани с храма. Открити са керамика, амфори, керемиди с лаково покритие, подобни на тези в големия тракийски обект край с. Васил Левски, Карловско, проучван от Костадин Кисьов, което доказва, че те са изработвани в една и съща работилница. Според доц. д-р Иван Христов това е доказателство, че на връх Кози грамади се е намирал най-големият политико-религиозен център в тази част на Тракийската равнина, който контролирал огромна територия – цялото Карловско поле, Хисарското поле и част от Пловдивско.
Целият архитектурен комплекс засега е на повече от 8 декара, но това не са окончателните му граници. Върхът Кози грамади се намира в Средна гора, на 20 км северно от могилите и храмовете край Старосел и до него се стига по 8-километров черен път, проходим само с джипове. Находките на върха са тясно свързани с тракийските могили край с. Старосел. По думите на Христов става въпрос за огромен археологически комплекс, свързан с пътища, на чиято територия са разположени паметници, част от един малък тракийски град.
Христов твърди, че Кози грамади е не само с национално, но и със световно значение, тъй като централният храм в резиденцията е без аналог в Югоизточна Европа.
В скалните образувания на Кози грамади гнездят и редки птици – скален орел, бухали, сови.
Текст Стоян Радулов
Няма коментари:
Публикуване на коментар