Ретро Панагюрище възкръсва в стари снимки и картички във Фейсбук

"Здравейте, искам да споделя с Вас тази картичка (снимка) на читалище "Виделина", която намерих вкъщи случайно. Поздрави!" Това написа до Ретро Панагюрище Петя Шишкова (Petya Shishkova). Периодът на заснемане е някъде около 50-те г. на ХХ век.

Това са ВАШИТЕ СНИМКИ от СТАРО ПАНАГЮРИЩЕ.

Споделете с нас фотографии от старите си албуми, изгледи и сюжети от Панагюрище и околията. Тук ги разглеждаме подробно и коментираме.

Из рубриката "Вашите снимки" в албум / Ретро Панагюрище

________________

Пътешественици,
Ред е да ви представя моята оригинална страница, посветена на Панагюрище, която развивам във Фейсбук. Тя е посветена на оживялото минало от старите пощенски картички, архивните документи и важните дати. Затова й дадох и името РЕТРО ПАНАГЮРИЩЕ.
Страницата е посветена на визуалната история на града, съхранена в старите пощенски картички, архивните снимки и документи и разказана чрез тях. Отдавна събирам изображения на Панагюрище от различни епохи. Миналото на града ме вълнува. То е показателно и поучително. Освен това е безкрайно интересно. Така че - Поздравъ отъ Панагюрище! - както биха казали и написали едно време!
Реших, че като във всеки медиен проект и в РЕТРО ПАНАГЮРИЩЕ трябва да има няколко интересни инициативи. Едната от тях назовах "Панагюрище преди и сега" и в нея проследявам едни и същи места, заснети през различни периоди от време. Например войнишкият паметник в снимки от 1925 и от 2015 г., площада, сградата на старата банката, читалището по време на електрификацията и днес, гимназията, Панагюрище от въздуха и пр... Албумът ще бъде допълван в бъдеще. Мотото й е забавното "Открийте 10-те разлики", макар в някои фотографии те да са драстично повече.
Друга пък е посветена на "Вашите снимки от старо Панагюрище". В нея панагюрци и читатели на страницата изпращат архивни снимки от града и от своите албуми.
По този повод специално благодаря на Анна Лещарова, Стоян Маслев, Донка Костадинова, Павел Цветанков, Велина Костова, Мария Кършева, Пепа Филина и Генка Чардакова - задето бяха първите, които споделиха стари снимки от някогашно Панагюрище с мен и с всички в страницата. Това общуване е чудесно и ще се радвам да продължи дълго.
Наскоро пуснах и специален пост по темата:
"Благодаря сърдечно на първите 300 от всички читатели и потребители във Фейсбук, които още в първите две седмици харесаха страницата РЕТРО ПАНАГЮРИЩЕ. Надявам се в страницата да ви е интересно, уютно и родно. Радвам се, че моето усилие да ви правя съпричастни към миналото на любимото родно градче, пречупено през образи и сюжети от архивните снимки, ви допада. Усмихвам се като дете на първите ви коментари и чакам с нетърпение следващите.
Повярвайте ми, ще става все по-интересно, защото това е богатото, оживяло минало от старите пощенски картички, архивните документи и важните дати на Панагюрище, с неговите паметни места и лица. Или, както още казвам - Нашето Панагюрище, Моите панагюрци. 
Бих искал да ви приканя да споделяте и вие архивни снимки от старите си албуми с останалите от всички нас и да ни поразказвате нещо за тях. Това е нашата обща памет на съграждани.
Посвещавам тази страница на визуалната история на Панагюрище и на панагюрци. Очаквайте още изненади. :)
Поздравъ отъ Панагюрище!"
А междувременно и само две седмици по-късно почитателите вече станаха 600...

Две години по-късно те са няколко хиляди...

Повече за РЕТРО ПАНАГЮРИЩЕ и КНИГИТЕ МИ - научете от интервюто ми в НОЩЕН ХОРИЗОНТ по БНР, където гостувах на водещата АНИ КОСТОВА тук.

________________

Открийте страницата РЕТРО ПАНАГЮРИЩЕ във Фейсбук! :)

Харесайте я и споделяйте снимки на места и хора от града някога! :)

Слайдшоу "Поздравъ отъ Панагюрище" / Ретро Панагюрище / Reel

 Рубриката "Преди и сега" в албум / Ретро Панагюрище

 

Как са се подготвяли панагюци за Априлската епопея през 1876-та

За Панагюрище и въстанието

Из експозицията на Историческия музей в Панагюрище, посветена на Априлци, още на www.museumpan.com

От Стоян Радулов
___________________
Панагюрище става център на ІV Революционен окръг (Пловдивски), след като през септември 1875 г. въстанието срещу властта на Османската империя, избухнало в България, е потушено „без никакви резултати”, както пише Никола Обретенов, и след оттеглянето на Христо Ботев. Тогава революционерите решават да се „използва общото въодушевление на народа и да се предизвика по-голямо въстание”.
Гюргевският Революционен комитет, в чийто заседания участват Георги Бенковски, Панайот Волов и Георги Икономов, разделя страната на четири такива окръга.
„Панагюрци са едни от най-здравите стълбове на общото дело”, пише първият историк на Априлското въстание Димитър Страшимиров. Дори векилите (старейшини) на града са членове на революционния комитет. На 7 февруари 1876 г.  комитетът,  създаден от Левски, се възражда и попълва с нови членове. За председател е избран Павел Бобеков, който по-късно става председател и на Привременното правителство.

Стоил Финджеков и Атанас Узунов с един от топовете

Във Финджековите дюкяни при подготовката на въстанието е работилницата на черешовата артилерия – правят се черешовите топчета. Дюкяните са и средище на революционните дейци от Долна махала през април 1876.
При Никола Бимбашов пък се коват ножове, ками и саби. С пари от по-заможните панагюрци се купуват пушки, пищови, барут. Търговците доставят провизии. И никой не иска пари, по думите на ковчежника Симеон Хаджикирилов – само разписка. Въстаническите униформи се шият в работилницата на Деян Белишки. Иванчо Зографина рисува 12 знамена за четите...

Как днес къщата на Черешовата артилерия в Панагюрище тъне в разруха, заради неуредена собственост, четете тук.

Павел Бобеков - председател на Комитета в Панагюрище, а после и глава на Привременното правителство

 "Лудите" панагюрски глави подготвяли въстанието отдалеч и сериозно

В своите спомени Петър Карапетров - Черновежд, и Найден Стоянов Дринов съобщават, че бунтовният кипеж обхванал Панагюрище още далеч преди идването на Бенковски и Волов. „Тук трябва да се каже – съобщава Черновежд, - че и преди да захванат да се явяват в Панагюрище гореказаните двама подбудители за въстание, мнозина по-разбрани млади панагюрци се сношаваха с бунтовните главатаре на кроените и не станали по предишни въстания в другите места низ България. Освен това тука свободно, без никакво предпазване, без никакъв страх, всякой явно си четеше всякакви бунтовнишки книги и вестници. Особено в читалището, в което когато се събираха мнозина хора, един четеше и разказваше, а другите слушаха“.
Но безспорно идването на апостолите канализира работата и дава нов тласък. 
Ето как Захари Стоянов описва в глава IX на своите "Записки по българските въстания" приготовлението за бунта срещу Османското робство в Панагюрище:

"Въстаниците в Панагюрище бяха организирани по следующия начин: Бобеков – хилядник; Ив. Ворчо, Крайчо Самоходов, Стоян Пъков, Рад Клисарят, Илия Илиев, Никола х. Георгиев, Кръстю Томов, Стоян Тропчев, Павел Симеонов и Рад Джунов – стотници. Тия последните имаха всеки по десят души свои десятници, а останалите бяха прости ратници. Тая същата организация съществуваше и по селата в IV окръг. Всеки стотник и десятник беше длъжен да изважда на обучение, когато му прилепне и когато намери за добре, своите подчинени другари и приятели. Тия обучения ставаха повечето нощно време, както имах вече случай да запозная читателите с техния лагер, когато отивахме на с. Баня.
Приготовлението на панагюрските въстаници обаче не се ограничаваше само между апостолите, комисията, стотниците и пр. То бе общо измежду всичките, не само между достойните да носят шишинета, но и в средата на килавите бабички. Всеки вършеше онова, което му идеше отръки. Буйните натури се държаха най-много от любимото шишине, ножа и пищовите; младите моми и булки тъчаха навуща, предяха черни върви, някои от тях правеха даже фишеци и лееха куршуми; старите баби месеха и печеха сухари, с една реч – деятелност кипеше навсякъде. Ботушарският еснаф отдавна бе престанал да работи кундури с високи токове, мода по него време, и широки като дикани турски калеври. Майсторите съзаклятници, заедно с чирачетата и калфите, приготовляваха чанти, цървули, паласки и други бунтовнически принадлежности. Освен многобройните поръчки те работеха и готово, резерва за нуждающите се бедни братя. Та кой еснаф не работеше за бъдещото движение? Аз утвърждавам, че в Панагюрище, като изключим Даут онбаши, всички останали, богати и сиромаси, стари и млади, знаеха, ако не навярно, то по слух поне, че в селото има апостоли и съществува комитет. Даже и кръстеният турчин, именуем Сараф Чира, от шпионството на когото се бояха всички честни работници, беше говорил пред едного от съзаклятниците: “Не в добър път са тръгнали нашите панагюрци, па да видим где ще да му излезе краят.”

На снимката горе в дясно са показани членовете на Привременното правителство: Павел Бобеков - председател, Найден Дринов (брат на Марин Дринов), Симеон Хаджикирилов, Филип Щърбанов, Петър Щърбанов, Искрьо Мачев, Захари Койчев, Тодор Влайков, Марин Шишков-Юруков, Кръстьо Гешанов, Иван Джуджев, Петко Мачев.

Централната фигура от Мемориален комплекс "Априлци" на Маньово бърдо и изглед към Панагюрище

LOVE.PANAGYURISTE

This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it. 

__________________________________ 

Както знаете, логото LOVE.PANAGYURISHTE е върху всички кадри, защото те са част и от проекта LOVE.PANAGYURISHTE / СТРАНИЦА ЗА ПАНАГЮРИЩЕ, който се развива във Фейсбук и цели да популяризира сред неговите потребители чрез споделяне на изображения историята на Панагюрище, културата му, туристическите възможности, интересните места и хора с техните истории, забележителностите, различните събития и активности, които се случват в града и пр.

Издирването и подборът на снимките, колажирането им, текстовете, и целият проект
LOVE.PANAGYURISHTE са мое дело. На ползу роду - както се казва - засега. (От автора.)

Другите за нас, българите

"Една от историческите заслуги на българите е тази, че задържаха успешно няколко века турците далече от сърцето на Европа. Те платиха прескъпо с кръвта си, с вярата си, свободата си и упадъка на брилянтната им култура по онова време."
Проф. Санте Грачоти, историк от Италия

"Нима не е чудо смелостта на въстаналите срещу Империята (Османската) завладени български хора?"
Ханс-Кристиан Андерсен в своя "Дневник"

"...И чуждите завоеватели не можаха да победят тази ДЪРЖАВА НА ДУХА, защото в защита на българския народ в плътен строй стояха българският език, писменост и култура!... Българската държава на Духа се простира от Балтийско море до Тихия океан и от Северния ледовит океан до Индийския".
"...вие сте най-древната от съществуващите днес културни нации и то не само в Европа, но и в света. Миналото погълна античността, древния Рим, Гърция и т.н., но България остана като жива отломка от древната европейска култура, най-древната ...отломка.
И затова трябва да я съхраним, та днешна България да не бъде само последна отломка от миналото, но и първата от бъдещето – първата култура, която ще прекрачи в третото хилядолетие и ще понесе културата към бъдещето..."
Академик Дмитрий Лихачов, историк от Русия

„Българската държава е люлка на европейската култура и цивилизация.”
Президентът на Франция Шарл де Гол през 1962 г.

"Богомилите създават Европейското възраждане"
Франсоа Митеран, президент на Франция

"Старобългарският език е станал културен език на всички православни славяни. Той е първият държавен литературен език в Средновековна Европа дълго преди възникването на европейските литературни езици - немски, френски, италиански, английски, руски."
Проф. д-р Ото Кронщайнер

"България, съхранявайки делото на светите братя Кирил и Методий, е заслужила не само уважението на останалите славянски народи, но и на цялото човечество, изтъквайки на преден план истинския смисъл на думите напредък, човечност и култура.  Българите не просто съхраняват делото им от унищожение, но го развиват старателно и превръщат в световно културно наследство."
Роже Бернар

„Цар Симеон бе Карл Велики за България, но по-образован от нашия Карл Велики и много по-щастлив от него, защото положи основите на една национална литература."
Проф. Алфред Рамбо, историк от Франция

"Българите бяха оня народ, който допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа. Прабългарите са организирали българо-славянските племена в една нация, в която българският дух и култура са останали подкваса за вечни времена".
Проф. Геза Фехер - византолог от Унгария, изследвал също историята на древните българи и маджари, както и историческите връзки между тях. Негово дело са трудовете "Военното дело на прабългарите” и „Облеклото и оръжието на старата българска войска".

"Те, българите, някога бяха най-справедливия от всички народи и от всичко на света почитаха най-много тези добродетели и сами достигаха голяма слава, а градовете и народите се присъединяваха към тях доброволно."
Из византииски тропар от 999 година

"Украинците, а също така и белорусите, и руснаците, всички си спомняме, че писмеността, културата ни и православната християнска вяра произхождат от България. Искам да припомня и факта, че двамата първи украински патриарси са етнически българи – Григорий Цамблак и Киприан".
Вячеслав Похвалски, посланик на Украйна в България

"Българската средновековна култура е сред седемте цивилизации в световната история, които играят ключова роля в обмена на ценности и идеи между Изтока и Запада"
Шигиоши Матсуяма, японски историк

"Само в Рая женската красота надминава тази на българските жени."
Адалудин Мухаммад Балхи, персийски (ирански) поет от XII век

"Българите са в ядрото на европейската цивилизация."
Проф. Норман Дейвис, историк от Англия. С много факти, той доказва, че България е най-старата нация на Стария континент

"Трябва да се признае, че съществува дълбока връзка между Източна и Западна Европа в областта на културата и заедно с това да се подчертаят изключителните заслуги на българите в прехвърлянето на нови културно-цивилизационни импулси към Запада от дълбока древност."
Проф. Хари Салман, Нидерландия. Преподавател по Културна история на Европа в университетите в Лайден, Хага и Карловия (Прага), полиглот

Незабравими моменти в Панагюрище. Истории от старите снимки

Винаги съм обичал вехтите, пожълтелите фотографии. Толкова много могат да разкажат те - и неща весели, и неща тъжни; тук случка, там - мил спомен...
Какви незабравими моменти от живота в Панагюрище крият старите снимки, запазени в архивите и подбрани лично от мен... (Събирам стари снимки, особено от родното градче, така че ако откриете такива - пращайте ми, моля - във фесбук ще ви е най-лено.) Я да видим всяка от тези тук каква история или случка ще ни разкаже...

Кой българин не е чувал за Райна Попгергьова, кой не знае историята за нея!... Това е нашата Жана д`Арак - панагюрската, народната Райна Княгиня. Тук е показана като млада и със съученичките си (третата от дясно на ляво, горе) от Панагюрското девическо училище. По време на тия снимки ушиването на главното въстанническо знаме за Априлската епопея тепърва й предстои...

А това е типична панагюрска седянка в архивна снимка от 1902 г., чиито оригинал се пази в Националната библиотека в София. По това време новите граждани още обичали да си уреждат вечеринки, наричани „седенки“, на които се пеели народни песни от по-добрите певци, разказвали се весели историйки, а накрая обикновено „седянката“ завършвала с представяне на "едноактна комедия" или на "жива картина с бенгалски огън" :) Били изнасяни също и "импровизации" из недалечното минало на Панагюрище... Такива ми ти работи....

Това е прекрасна снимка от професионалния фотограф на Народния театър в София, който показва съставът на оперетата "Сватба в Малиновка" от Борис Александров, поставена в НЧ "Виделина" в Панагюрище през 1955 г. Диригент, естествено, е панагюрецът Делчо Радивчев, а постановчик - Яко Милков. Участват талантливите наши съграждани Цонка Манева - Сугарева, Лука Милков, Делчо Карайлев, Иван Господинов, Петър Шопов, Лазар Джунов, Мария Хантова и мн. др. 
Ако се интересувате от културата на Панагюрище, от творците и творбите им, от чешитите и хумора на панагюрци и искате да научите повече за тях - мястото е ЧАТ-ПАТ - гарантирано много и интересно за четене, разглеждане, споделяне и пр.

Това е мил изглед към Панагюрище от Маньово бърдо. Както виждате, монументалният комплекс "Априлци" още не се е появил, липсват и днешните сгради-мастодонти в центъра на града, а читалището е в оригиналния си вид от фасадни тухли... Само дето винаги съм се чудел кои са тези двама симпатични мои предци, дето гледат така стреснато към фооапарата. Снимката е поръчана и издадена като поздравителна пощенска картичка от студиото на Григор Пасков в София през 1938 г.

Тази фотография пък представя панагюрка в типична местна народна носия от началото на ХХ век, използвана като пощенска картичка. Уловен е момент, когато тя чисти царевица. За панагюрските носии ще ви разкажа допълнително и много по-подробно в друга публикация. Обещавам...

На старата чешма в Панагюрище. Освен да си налеят вода - за готвене, миене или пране, панагюрките са дошли и на "орталък". (За местния диалект има речници, откриваеми в музея и в библиотеката на Панагюрище.) Снимката е от архива на Историческия музей в града и може да бъде видяна с други архивни кадри на www.museumpan.com.

Колаж с три архивни снимки от Панагюрище, на които са показани съответно църквата "Св. Георги Победоносец" (фотото е издадено от Ив. Д. Баджаров в София през 1909 г.) и българско хоро (заснето наистина в града и издадено на картичка от Тодор Чипев в София през 1920 г.). На третата снимка е показано старото корито на р. Луда Яна в центъра на Панагюрище с красивите тополи, които отдавна са изсечени до една - снимката е заснета и издадена от Райко Белопитов и син през 1935 г.

В серията "Изгубената България" съм си избрал и един изглед от местността Кладенчето край Панагюрище, заснето от Райко Белопитов и син и издадено като картичка през 1927 г. Ако някой помни къде е било това кладенче, да ми се обади. И да не пита Георги Керкеняков в музея - вече съм си говорил с него по въпроса :)

А това са тримата братя Дейкови - Павел, Петко и Михо, които на 8. ХII. 1949 г. в местността Мерул край Панагюрище докато копаят глина, случайно се натъкват на златно съкровище, което днес е световно известно като Панагюрското... Паметната снимка е правена малко след откриването; преди да заминат за музея в Пловдив, където съкровището първоначално е заведено, златните съдове остават в Панагюрище за няколко дни. Поставени в малка витринка насред улицата, целият град се изрежда да им се диви... 
Оригинален разказ за намирането на съкровището четете и слушейте тук.

Мила семейна фотография от фамилните архиви на Радивчевия род в Панагюрище. Заснета е през 1943 г. на Панагюрски колонии. И изглед към учителската почивна станция (на малката снимка) и някои от частните вили малко след построяването им в първата половина на ХХ век; най-хубавото е, че тя е заснета и тиражирана от местната книжарница "Наука" и нейният собственик Ст. Г. Хантов.

През сезон 1968-69 театралният живот в панагюрското читалище е във вихъра си. Тук виждаме Маргарита Търкаланова и Лука Милков в сцена от пиесата "Таня" от Алексей Арбузов, поставена от Лука Карайлев. Кадърът е от личния архив на Маргарита Търкаланова... А сценичният живот на Панагюрище (от 1865 до 2015) е описан в самостоятелен и луксозно издаден книжен том, включващ освен подробна информация, и стотици снимки, първите сред които от 1902-ра... Мдам.

Прочутата ТПК “Персийски килими” в Панагюрище е създадена през далечната 1938 г. Оттогава стотици женски ръце са създали хиляди километри от тези колоритни настилки, но не само. За съжаление днес този занаят е на път да изчезне - не съм чул да се предава на млади момичета, а последните талантливи тъкачки са вече на преклонна възраст... Та, тази снимка е от 1951 г. Фонът на колажа показва тържествената завеса с птицата феникс на Народния театър "Иван Вазов" в София (символ на възкръсвнето му и оцеляването след пожара през 1929 и войната в периода 1939-1945). Тя е изтъкана тъкмо от панагюрските майсторки и е по идея на художника Иван Кирков, прочее - тежи 350 кг.

__________________

А ако се чудите на логото LOVE.PANAGYURISHTE върху всички кадри, това е така, защото те са от проекта LOVE.PANAGYURISHTE / СТРАНИЦА ЗА ПАНАГЮРИЩЕ, който се развива във Фейсбук и цели да популяризира сред неговите потребители чрез споделяне на изображения историята на Панагюрище, културата му, туристическите възможности, интересните места и хора с техните истории, забележителностите, различните събития и активности, които се случват в града и пр.

Издирването и подборът на снимките, колажирането им, текстовете, и целият проект
LOVE.PANAGYURISHTE са мое дело. На ползу роду - както се казва.

Стоян Радулов

Пощенски картички възкръсват Старо Панагюрище

Миналото в тях изглежда хем еднакво, хем различно, хем познато, хем непознато
Вижте уникалните стари пощенски картички от Панагюрище, издания на "Р. Белопитов и син",  книжарница "Наука" - Ст. Н. Хантов, Гр. Пасков и ДПБ "Фотография" от началото до средата на ХХ век.
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха...
Не е ли Димчовото стихотворение като портал във времето - някакъв своеобразен "Старгейт", който те пренася в едно минало, където всичко изглежда хем еднакво, хем различно, хем познато, хем непознато, но приятно и желано.

LOVE.PANAGYURISTE

This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it. 

__________________________________

Натам ни пренасят и старите пощенски картички с изгледи от Панагюрище и района, които обичм да събирам.
Ето го едно от първите заснети български хора - така е изглеждал един от мегданите на Панагюрище през 1920 г. и го дължим на издателя Т. Чипев от София. Фотографите на софийското студио на Григор Пасков също постоянно са обикаляли България, и района на Панагюрище, съответно, за да заснемат изгледите от село Баня, от Колониите, от Оборище, от Панагюрище... Но и две местни, тукашни студиа, са се постарали да ни оставят вечни спомени на целулоид от нашето минало - това на Ст. Н. Хантов и неговата книжарница "Наука", както и фотографското издателство на Р. Белопитов и син, което е било особено активно в периода на 30-те и 40-те години на ХХ век. От старите картички разбираме и че след 9-ти септември 44-та изведнъж старите студиа изчезват, заменени от Държавното предприятие "Българска фотография"...
Колко хубаво е било поречието на река Луда Яна със стотиците тополи покрай нея... През 48-ма ли се появяват първите автомобили тук?... Колко красива и спокойна е тази панагюрка, снимана за етнографска картичка, уж заради носията, но всъщност показваща ни чистене на царевица...

Текст Стоян Радулов
 

Иван Попов - радетел за духовното израстване на Чипровския край

Около оригиналното пиано на Иван Попов, дарено от неговите наследници в Чипровския музей, е подреден малък кът със спомени и снимки от живота на този забележителен българин. И колко хубаво е, че помним личности, като Иван Попов. Мисля си, подобни примери за памет из селата и градовете на България трябва да са повече, и по-обемни. Понеже най-малкото имаме нужда от добри примери, от личности... А за да си голяма личност, не е необходимо да си герой... Достатъчно е да си отдаден на другите, на обществото, на Родината... Като Иван Попов например...

Гласове: Надка Караджова или българският славй от Триводици (С ВИДЕО)

Има село, дето бликат три чудни извора. Носи се легенда, че овчари лятно време водили своите овце на паша в Рила. Един от тях хвърлил своята гега, за да завърне стадото, но тя попаднала в едно от Рилските езера. През есента, когато прибрал стадото в селото, го завел на водопой на изворите, а там видял своята гега. Така, според легендата, водата в изворите идва от планината. Много хора се къпят в нея, защото я смятат за лековита. Та заради това кръстили и селото Триводици.
Колко в легендата е истина и колко - не, само народното предание знае. Но надали има българин, който да не е чувал за бисера на Триводици - Надка Караджова. Една от най-обичаните български народни певици. Тя е и любимата изпълнителка на моят баща, така че и моята слабост към нея е обяснима.

Надка Караджова

Гласът й десетилетия наред гали и лекува душевни рани. И като славей разнася по света красотата на тракийската музика. Ами да, Триводици е в сърцето на Тракийската низина - току между Пазарджик и Стамболийски. Наблизо са Говедаре, Огняново, Хаджиево. Само дето селото рядко виждало прижеве своя славей. Но такава е съдбата на певците, не можеш да ги накараш само за тебе да пеят, все им е тесен светът, все за хоризонта бленуват. А гласът на Надка Караджова по цялата земя го знаят - от Япония до Америка, от Англия до Африка, само в Австралия не са го чували, май... Но най-много го обичат в Тракия. Само тук различават трептенето на всяка трела на гласа й, настроението й. Само тук, когато пееше, усещаха чувството с тръпки в корема си.
Надка Караджова е родена на 14 март 1937 година. Расте, заобиколена от блестящи певци и музиканти, които изпълват нейното крехко съзнание с обаянието и неповторимата красота на песните и свирните от този, изключително богат на фолклор край. "В рода ни има една традиция, която се предава във всички поколения. Не само песните. Това е музиката. Все тя ни свързва в семейства. И при дядо ми и баба ми е било така, и при родителите ми, и при мен, и при щерка ми", обяснява веднъж даровитата българка. Певица била и нейната леля - сестра на баща й. "От нея съм научила повече от 200 песни. Филип Кутев ни казваше - ето давам ви ваканция - лятна или зимна, първото нещо - обогатявайте си репертоара, това е вашият капитал. И наистина тези песни станаха голям капитал. Но тогава беше трудно, тъй като нямаше никаква техника. Всичко трябваше да се запаметява в момента. А аз от 15 песни по-долу не падах на ваканция."
Най-големият певец в рода й бил дядо й Кръстьо. Той отивал рано сутрин на нивата с песен и с песен се връщал. "Всички така го помнят. И докато бяха живи наборите му, разказваха за него и за песните му. Дори ми дадоха една негова песен, която записах - "Майка на Вела думаше", припомня си Надка Караджова. Тя е наследила и доста песни от своята майка. Точно от нея е прочутата "Сама ли си, Петрунке ли, ден жънала". Хубаво пеел и бащата на Надка. "Той е виновникът да стана певица", категорична е тя. Освен това в семейството й всички спазили традицията да се оженят за музиканти. "Големият ми брат взе баш певицата на селото. Това е - трябва да пееш, за да дойдеш в нашия род", отсича Надка Караджова. Пак музиката е "виновна" и в нейния случай. Точно песен е събрала Надка Караджова с нейния съпруг Стефан. "Той беше толкова настоятелен. Направи ми серенада в 3 часа през нощта. Бяхме 3 момичета в стая. Като го чухме, веднага се разсънихме, седнахме в леглата си и се разплакахме от умиление. И си казах - той ще бъде!".
Майсторство от най-висока класа – само така може да се говори за изпълненията на Надка Караджова. Някои от тях са върхови постижения в българското народно певческо изкуство. Гласът й е звънлив и чист като бистра река, а стилът й - смес от мелодичните модели на два фолклорни района – Тракия и Шоплука. “В певческата дарба на Надка Караджова има особен блясък, артистичност, която не търси външен жест, а вътрешна връзка със слушателя.” – пише за нея писателят Борислав Геронтиев. Музикалната критика у нас и в чужбина също е единодушна – голяма певица! И не само у нас, а на различни езици, в различни страни я наричат “славей”.
Песента “Заблеяло ми агънце” в нейно изпълнение е първата българска народна песен, участвала в чуждестранна класация. През 1979 г. BBC-2 я излъчва във фолклорния си подбор, за да остане там три месеца. Отзвукът е толкова голям, че предизвиква издаването на плоча в Лондон с две песни на Надка Караджова.
Певицата има зад гърба си блестяща кариера. Професионален шанс е срещата й с композитора Филип Кутев, в чийто ансамбъл пее в продължение на 40 години. Нейни песни като “Драгана и славей”, “Планино, Стара планино” в аранжимент за солист и хор станаха шедьоври и са неизменна част от репертоара на българските ансамбли. Кариерата на Надка Караджова е свързана и с хоровете “Космическите гласове на България”, “Ангелите”, “Големите гласове на България”, с квартет “Славей”, в който пееше заедно с дъщеря си Светла Караджова. С този състав успехът е още по-ярък. Сопрановият й глас се извисява на сцени в Испания, Франция, Израел, многократно в Япония, където “Планино, Стара планино" има феноменален успех.
Големия си път през световните сцени и сърцата на българите Надка Караджова дължи на най-известният български фолклорист и незабравим композитор и диригент - маестро Филип Кутев. Благодарение на него тя се докосва до своята детска и моминска мечта, стаена дълбоко в кътчетата на нейната душа. Тя става част от древното народно изкуство – еманация на духовната същност на един народ беден, но талантлив и емоционален, събрал мъдростта на времето и изпитанието. За наградите й няма да говорим - абсолютно безсмислено е, след като завинаги е останала в сърцата на българите.
В с. Левски, Панагюрско, през месец юни се провежда единственият у нас фестивал "С песните на Надка Караджова", на който тя винаги присъстваше, докато беше сред нас. Както присъства в сърцата и умовете на всички, които поне веднъж са я чували да извие глас.
"Заблеяло ми агънце, в Тодорови кушари,
като му агне заблея, цяло му стадо разблея.
Тодур на агне продума, агънце байно рогато,
защо си жално заблея, та ми стадото разблея?..."

Текст Стоян Радулов

Монтана - исторически щрихи

На различни снимки можете да видите град Монтана, когато се е казвал Фердинанд - на името на царя. Или пък старата градска градина. На друг фотос - езерото някога. На четвърти - античната крепост. На пети - панаирът.
Още - няколко музиканти около избухването на Септемврийското въстание.
Поизоставеният днес паметник на септемврийци.
После - когато вече носи името Михайловград.
Началото на строителството на язовир "Огоста".
Язовирът - днес. И съвременен изглед от Монтана...

Град Монтана от времето, когато се е казвал Фердинанд

Старата градска градина

Езерото, както е изглеждало някога

Панаирът в миналото

По време на строителството на яз. "Огоста"

Монтана днес

Изоставеният паметник на септемврийци

За богатото минало на този северозападен български град разказват експозициите на местния музей.
"Регионалният музей в Монтана е възникнал като музей на Септемврийското въстание - разказва Мирослав Марков, археолог, уредник в Регионален исторически музей - град Монтана. - Тук са събрани множество документи, оръжие, които са преки свидетелства за Септемврийското въстание като най-богат музей и фонд от този период. Разбира се, през 1991 година музеят става регионален исторически. В него се развиват пет отдела - отдел Археология, Етнография, Нова, Най-нова история, Възраждане и отдел на Септемврийското въстание."
От 1953 г. в музея се извършва значителна по обем  събирателска, научно-изследователска и популяризаторска дейност. Организират се не само системни археологически разкопки, но и проучване на материалната и духовната култура, която придава уникалния облик на региона.
Животът тук започал на местността "Градището" на една височина край Монтана. В най-долните културни пластове са разкрити жилища от каменно-медната епоха, а върху тях по-късно била разположена римската антична крепост Кастра ад Монтанезиум.
"Античната крепост се намира непосредствено в югоизточната част на съвременния град Монтана - допълва още Мирослав Марков. - Тя е проучена в период на 7-8 години на различни етапи, като първият етап е проучена голямата кула, която е разположена в западната част на крепостта. Също така - и казармените помещения в западната половина на крепостта. В последствие от тази крепост е проучена и портата, както и една вътрешна базилика, разположена в източната част на крепостта. В последствие при подхода към крепостта са проучени и основите на една ранно-хирстиянска базилика, която все още се проучва. И 2009-2010 продължихме проучванията на крепостта и базиликата в източната й част. Тази антична крепост е имала функция на охрана на метала, който е добиван по горното поречие на реките Златица и Огоста. Разбира се, тя не е единствена в района, но е една от най-големите. В нея са били разположени поетапно военни части от Първи италийски и Единадесети Клавдиев легион, които са отговаряли за територията на Монтана. А Монтана като град през 161 година получава муниципалното си право и град, който е имал собствена територия - президиум Монтанезиум."Около карстов извор до крепостта е открито светилище, посветено на боговете Аполон и Диана. Преди това обаче то било тракийски оброк.

Регионалният исторически музей отвън (горе) и експозициите му (долу)

Античната крепост Кастра ад Монтанезиум над Монтана

"В северното подножие на крепостта се намира големият карстов извор. Около него са проучени останките на светилище, посветено на Аполон и на Диана, и на други божества, но, разбира се, практиката на преунаследяване на свещенните места и тук също е застъпена. (Показва) Можем да видим един мраморен тракийски конник, който ловува глиган - така нареченият тракийски херос, който е открит също в подножието на крепостта при това светилище. Впоследствие при системните археологически проучвания на светилището са открити множество мраморни архитектурни детайли, както и мраморни бюстове и цели статуи на посветените божества - Аполон и Диана. Разбира се, до светилището са открити и множество ари, които са с посветителни надписи, които са на тези божесктва, а също и на Ескулап, които са били почитан ив района на Мжонтана през периода ІІ - средата на ІІІ-ти век след Христа. Ще цитирам доц. д-р Гергана Кабакчиева, с която продължаваме проучванията на ранно-християнската базилика. Тя се удиви при подновяването на разкопките в Монтана и конкретно на ранно-християнската базилика. Каза, че за 30-годишната си работа на терен запърви път масовия й материал не е керамика, а масовия й материал е мрамор."
Днес музеят притежава над 50 000 експонати. Сред тях са голяма колекция от епиграфски паметници – „ каменната книга” за историята на Античната Монтана, копие на Якимовското съкровище, средновековно сребърно съкровище, златни накити, колекции от икони, старопечатни книги, чипровски килими, историческо оръжие... Всички те са показани в изложбата „Монтана в шест хилядолетия – културни акценти” в Експозиционната зала, в Лапидариума на музея, в Михайловата къща и в Античната крепост.
През 2003 г. музеят е удостоен с Почетния знак на община Монтана.

Текст Стоян Радулов
Използвани са архивни изображения на Монтана от местния исторически музей