Монтана - исторически щрихи

На различни снимки можете да видите град Монтана, когато се е казвал Фердинанд - на името на царя. Или пък старата градска градина. На друг фотос - езерото някога. На четвърти - античната крепост. На пети - панаирът.
Още - няколко музиканти около избухването на Септемврийското въстание.
Поизоставеният днес паметник на септемврийци.
После - когато вече носи името Михайловград.
Началото на строителството на язовир "Огоста".
Язовирът - днес. И съвременен изглед от Монтана...

Град Монтана от времето, когато се е казвал Фердинанд

Старата градска градина

Езерото, както е изглеждало някога

Панаирът в миналото

По време на строителството на яз. "Огоста"

Монтана днес

Изоставеният паметник на септемврийци

За богатото минало на този северозападен български град разказват експозициите на местния музей.
"Регионалният музей в Монтана е възникнал като музей на Септемврийското въстание - разказва Мирослав Марков, археолог, уредник в Регионален исторически музей - град Монтана. - Тук са събрани множество документи, оръжие, които са преки свидетелства за Септемврийското въстание като най-богат музей и фонд от този период. Разбира се, през 1991 година музеят става регионален исторически. В него се развиват пет отдела - отдел Археология, Етнография, Нова, Най-нова история, Възраждане и отдел на Септемврийското въстание."
От 1953 г. в музея се извършва значителна по обем  събирателска, научно-изследователска и популяризаторска дейност. Организират се не само системни археологически разкопки, но и проучване на материалната и духовната култура, която придава уникалния облик на региона.
Животът тук започал на местността "Градището" на една височина край Монтана. В най-долните културни пластове са разкрити жилища от каменно-медната епоха, а върху тях по-късно била разположена римската антична крепост Кастра ад Монтанезиум.
"Античната крепост се намира непосредствено в югоизточната част на съвременния град Монтана - допълва още Мирослав Марков. - Тя е проучена в период на 7-8 години на различни етапи, като първият етап е проучена голямата кула, която е разположена в западната част на крепостта. Също така - и казармените помещения в западната половина на крепостта. В последствие от тази крепост е проучена и портата, както и една вътрешна базилика, разположена в източната част на крепостта. В последствие при подхода към крепостта са проучени и основите на една ранно-хирстиянска базилика, която все още се проучва. И 2009-2010 продължихме проучванията на крепостта и базиликата в източната й част. Тази антична крепост е имала функция на охрана на метала, който е добиван по горното поречие на реките Златица и Огоста. Разбира се, тя не е единствена в района, но е една от най-големите. В нея са били разположени поетапно военни части от Първи италийски и Единадесети Клавдиев легион, които са отговаряли за територията на Монтана. А Монтана като град през 161 година получава муниципалното си право и град, който е имал собствена територия - президиум Монтанезиум."Около карстов извор до крепостта е открито светилище, посветено на боговете Аполон и Диана. Преди това обаче то било тракийски оброк.

Регионалният исторически музей отвън (горе) и експозициите му (долу)

Античната крепост Кастра ад Монтанезиум над Монтана

"В северното подножие на крепостта се намира големият карстов извор. Около него са проучени останките на светилище, посветено на Аполон и на Диана, и на други божества, но, разбира се, практиката на преунаследяване на свещенните места и тук също е застъпена. (Показва) Можем да видим един мраморен тракийски конник, който ловува глиган - така нареченият тракийски херос, който е открит също в подножието на крепостта при това светилище. Впоследствие при системните археологически проучвания на светилището са открити множество мраморни архитектурни детайли, както и мраморни бюстове и цели статуи на посветените божества - Аполон и Диана. Разбира се, до светилището са открити и множество ари, които са с посветителни надписи, които са на тези божесктва, а също и на Ескулап, които са били почитан ив района на Мжонтана през периода ІІ - средата на ІІІ-ти век след Христа. Ще цитирам доц. д-р Гергана Кабакчиева, с която продължаваме проучванията на ранно-християнската базилика. Тя се удиви при подновяването на разкопките в Монтана и конкретно на ранно-християнската базилика. Каза, че за 30-годишната си работа на терен запърви път масовия й материал не е керамика, а масовия й материал е мрамор."
Днес музеят притежава над 50 000 експонати. Сред тях са голяма колекция от епиграфски паметници – „ каменната книга” за историята на Античната Монтана, копие на Якимовското съкровище, средновековно сребърно съкровище, златни накити, колекции от икони, старопечатни книги, чипровски килими, историческо оръжие... Всички те са показани в изложбата „Монтана в шест хилядолетия – културни акценти” в Експозиционната зала, в Лапидариума на музея, в Михайловата къща и в Античната крепост.
През 2003 г. музеят е удостоен с Почетния знак на община Монтана.

Текст Стоян Радулов
Използвани са архивни изображения на Монтана от местния исторически музей