Панагюрище – земята на Април `1876

От Оборище до Маньово бърдо над Панагюрище – по стъпките на априлци

Оборище. Останали живи участници от събранието (1907, горе) и рисунка на самото събрание (долу)

Ако месеците си имаха градове, то април несъмнено принадлежи на Панагюрище. Най-важното и досега най-тачено събитие тук е Априлското въстание срещу османските поробители от 1876 година. Всяка година през април Панагюрище става неофициалната столица на България, а кулминацията на честванията на на 1 и 2 май с тържествен митинг-заря и народен събор на местността Оборище.

Оборище и по пътеката към него

„Пътнико! Свали шапка, макар отдалеч, поклони се, преди да отминеш!”. Каменна плоча с този надпис на пътя между Панагюрище и село Оборище отвежда към мястото на Първото Велико българско народно събрание в местността Оборище. Там на 14 април 1876 г. се събират 80 свободолюбиви българи от цялата страна, за да вземат последните решения за избухването на Освободителното въстание, известно днес като Априлското. Паролата е „Да живей България!”, клетвата е „Смърт или свобода”.
Днес един скромен паметник символизира това изключително единство на българите, решимостта им за мечтаната свобода, но и примера им за демократизъм, ни напомня защо на българския парламент стои надписът „Съединението прави силата”.
Тясна асфалтирана пътечка и няколко дървени моста водят между средногорските буки до това „чудно място”, както го нарича Захари Стоянов. А завети на революционери и възрожденци, върху гранитни плочи припомнят смисъла от родолюбивото дело. Така че, пътнико, ако се заслушаш внимателно, може и да чуеш в ромола на р. Панова гласове и песни от онова време, пренасяни от бука на бука и „ от век на век”, както е възкликнал Вазов...
Паметникът в местността Оборище е издигнат през 1928 г. и пази имената на участниците в събранието, напомняйки за чистотата, героизма и саможертвата на революционерите. Изчегъртано от поколенията е името на предателя...
За честването на 100-годишнината от избухването на въстанието в един малък саркофаг до основния паметник е съхранено послание към идните поколения.

Панагюрище става център на ІV Революционен окръг (Пловдивски), след като през септември 1875 г. въстанието, избухнало в България, е потушено „без никакви резултати”, както пише Никола Обретенов, и след оттеглянето на Христо Ботев. Тогава революционерите решават да се „използва общото въодушевление на народа и да се предизвика по-голямо въстание”.
Гюргевският Революционен комитет, в чийто заседания участват Георги Бенковски, Панайот Волов и Георги Икономов, разделя страната на четири такива окръга.
„Панагюрци са едни от най-здравите стълбове на общото дело”, пише първият историк на Априлското въстание Димитър Страшимиров. Дори векилите (старейшини) на града са членове на революционния комитет. На 7 февруари 1876 г.  комитетът в Панагюрище,  създаден от Левски, се възражда и попълва с нови членове. За председател е избран Павел Бобеков, който по-късно става председател и на Привременното правителство по време на въстанието.

Мемориален комплекс "Априлци" в Панагюрище

На героите от въстанието и на хилядите жертви, дало Панагюрище в него, е посветен и мемориален комплекс „Априлци” в самия град, който се вижда от всяка негова точка. Издигнат е на историческия хълм Маньово бърдо над Панагюрище, където са водени едни от последните боеве преди потушаването на бунта. Внушителният паметник е построен по проект на видните български архитекти Иван Николов и Богдан Томалевски и изтъкнатите скулптури Секул Крумов, Величко Минеков и Димитър Даскалов. Разгърнат на няколко декара площ, неговите 500 стъпала символизират годините на робството, а различните суклпутрни композиции пресъздават моменти от национално-освободителните борби и техния апогей –  Априлското въстание. Комплексът е пример за народната признателност и е открит на 1 май 1976 г. за честването на 100-годишнината на Априлското въстание, заедно с централния площад на Панагюрище, кръстен „20 април”.

Разхождайки се из града пък ще видите и паметници на всички апостоли на въстанието – на Георги Бенковски и Георги Икономов, на Павел Бобеков и на Захари Стоянов, на байрактаря на Хвърковатата чета Крайчо Самоходов, на знаменития Орчо Войвода, на Райна Княгиня...

Текст и снимки Стоян Радулов
из фотоалбума "Панагюрище. Земята на Април 1876-та" 

LOVE.PANAGYURISTE

This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it. 

__________________________________ 

Страницата LOVE.PANAGYURISTE популяризира българския град Панагюрище в Европа и по света във Фейсбук. Това е градче с богата и дълга история, уникална култура и гостоприемни хора. Научете повече за него, посетете го и го обикнете.

Тутевата и Лековата къщи в Панагюрище

Тутевата къща
В къщата на Иван Тутев на 20 април 1876 г. с възгласите на Бенковски „Бунт! На оръжие!” преждевременно е обявено началото на въстанието в Панагюрище, насрочено иначе за 1 май. Присъстват Захари Стоянов панагюрците Тодор Белопитов и Тома Георгиев. Причината е в „кървавото писмо”, проводено по куриер от Тодор Каблешков от Копривщица. Заради предателството на Ненко Балдовеца (делегат на Оборище, чието име днес е изчегъртано от паметника там. В Копривщица Каблешков обявява началото на въстанието и пише писмо с кървав отпечатък до Революционния комитет в Панагюрище. Апостолите развяват знамето, ушито от сестрата на Левски – Мара, за хвърковатата чета на Бенковски, тъй като знамето на Райна още не е готово. А за знаменосец е определен Крайчо Самоходов.

В тази къща е написано възванието към народа за обявяване на Априлското въстание: „Братя българе! Дойде вече краят на зверските злодеяния... От днес в името на българский народ ние обявяваме или свобода, или смърт... Напред, братя! Бог е с нас!”

Тутевата къща е строена през 1873-1874 г. и изографисана година по-късно от панагюреца Иван Мърков Гълъбов. На предната фасада е стенописана желязната църква „Св. Стефан” в Истанбул. Иван Тутев е бил търговец от стар войнугански род. Къщата е реставрирана през 1990-1993г. Експозицията пресъздава обстановката на онзи съдбовен ден – гостната стая, в която отсядат апостолите, стаята на писарите, които преписват възванието към българския народ. Изложено е и копие на Карловското знаме.

Лековата къща

Иван Леков строи тази къща до основната за своите гости,най-скъп от които е Васил Левски, преспивал тук по времена обиколките си, подготвяйки бъдещата революция за„чиста и свята” българска република.

След събранието на Оборищетук се събира комисията, която трябва да разработи общияплан на въстанието.  „В продължение на пет дена, при буйни и сериозни разисквания под председателството на Бенковски,  Волов и Иконовом, планът бе изработен и подписан от всички комисари, при все, че някои от тях не бяха напълно съгласни с него”, пише по-късно един от свидетелите Тома Георгиев.

Лековата къща е построена след Кримската война и е изографисана през 1873 г., а собственикът й, Иван Леков, богат търговец, е революционен деец и участник в Априлското въстание. Изключителната стенописна украса отвътре и отвън на сградата е изпълнена от местния майстор Иван Зографов. В салона впечатлява “Ко елото на живота”,отразяващо харак терната за епохата житейска философия.

Впечатляващ е и фигуралният стенопис над вратата за мазето, показващ самочувствието на

българина и говорещ за неговата самооценка и нуждата от истинска свобода.

Къщата е открита за посещения наново през 2005 г. след основна реставрация.

Текст и снимки Стоян Радулов, из фотоалбума "Панагюрище. Земята на Април 1876-та" 
Повече за възрожденските къщи на Панагюрище научете тук.

LOVE.PANAGYURISTE

This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it. 

__________________________________ 

Страницата LOVE.PANAGYURISTE популяризира българския град Панагюрище в Европа и по света във Фейсбук. Това е градче с богата и дълга история, уникална култура и гостоприемни хора. Научете повече за него, посетете го и го обикнете.

Из храмовете на Панагюрище

Църквата "Св. Георги Победоносец"

Двата храма на Панагюрище днес са сред най-големите му забележителности и често са включвани не само в градските туристически маршрути като възрожденски обекти, но и като истински места за поклонение. Посещението в тях всеки път води по светлия път на българския дух.

Поради особения статут на Панагюрище по време на робството – град, снабдяващ турската армия с шаяци и кожи, и охраняващ средногорските проходи, селището и неговите жители са се ползвали с благоволението на турската власт. Затова още в тъмните години на робството тук е станало възможно да се издигнат внушителни, а не вкопани в земята църкви.

Църквата “Свети Георги Победоносец” на съвременния площад „Райна Княгиня” се счита за катедралния храм на Панагюрище. Строена е в периода 1856-1860 г. с дарения от богатия панагюрец Пенчо Хаджилуков и с доброволния труд на жителите на града. Храмът наистина е импозантна възрожденска постройка с колонада на западната фасада и две високи камбанарии. Това е една от малкото църкви в България с такава големина и архитектура. По време на Априлското въстание е изгоряла и са оцелели само зидовете. Възстановена е през 1878-1880 г., като е изработен и нов иконостас.
Твърди се, че от нейния амвон при едно от посещенията си в Панагюрище, на местна сватба, е пял и Васил Левски. При посещенията си в Панагюрище Левски е отсядал в хана на Найден Дринов, в Лековата къща (с колелото на живота), в къщата на Иванчо Духовников и др.
Църквите на града са известни и със своите камбани - доставени от Русия, а едната е подарена от проф. Марин Дринов след Освобождението. Марин Дринов също е роден в Панагюрище – той основава Българското книжовно дружество в Браила (днес - Българската академия на науките) и е първият министър на народното просвещение в освободена вече България. Той е и човекът, посочил София за столица на обединена България.

Църквата "Св. Въведение Богородично"

Храмът "Свето Въведение Богородично" зад читалище „Виделина” на площад „20 април и току под Мемориала „Априци”, е построен през 1818 г. За времето си е бил доста величествен с мащабите си. Проектът за построяването му е взет от Атонските манастири. „Хора, които са ходили на поклонение там, местни, по-заможни, са харесали една от църквите и са я пренесли в Панагюрище, за да се направи нещо хубаво, истинско и българско”, разказва протойерей Атанас Манолов – архиерейският наместник на Панагюрище.
Храмът е построен в съседство със старата църква на града "Св. Тодор Тирон", която е от 1762 г. Църквата "Свето Въведение Богородично" е богато изписана - веднъж преди Априлското въстание, но след опожаряването на храма стенописите са  загубени. И втори път през 1893 година, когато църковното настоятелство е поканило Никола Иванов Образописов и братя Доспевски. Те нарисували иконите и стенописите, които виждаме и до ден днешен.
В стенописите на църквата е намерил място почти целият живот на Исус Христос, както и житието на Света Богородица.  Най-интересният стенопис в храма е Символът на Вярата, който се намира само на още едно място в България - в Рилския манастир. Тук той е в централната част на църквата, точно преди иконостаса.
В тази църква, в специален саркофаг се пазят и костите на загиналите във въстанието панагюрци.
Днес храмът е с позлатени кубета, реставриран изцяло и обгрижван, особено в последните години – един наистина красив и достолепен, почти двувековен пази тел на духа ни... А трънният венец върху главата на Христос в олтара цъфти ежегодно и някои го смятат за чудо.

Текст и снимки Стоян Радулов
из фотоалбума "Панагюрище. Земята на Април 1876-та" 

LOVE.PANAGYURISTE

This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it. 

__________________________________ 

Страницата LOVE.PANAGYURISTE популяризира българския град Панагюрище в Европа и по света във Фейсбук. Това е градче с богата и дълга история, уникална култура и гостоприемни хора. Научете повече за него, посетете го и го обикнете.

Възрожденските сгради на Панагюрище

Дудекова, Хаджидимитрова синя и Лекова къщи в Панагюрище / Общ изглед към града от Маньово бърдо

„Възрожденските сгради на Панагюрище” е пуледневен градски, познавателен, семеен туристически маршурт. Той включва посещение на родната къща на Райна Княгиня, на Тутевата, Лековата, Дудековата и Дриновата къщи, както и храмовете на града – „Св. Георги Победоносец” и „Св. Въведение Богородично” – с акцент върху архитектурните им достойнства, начина на построяване и ролята им в историята на Панагюрище.

Ако не сте го правили досега, съм сигурен, че ще се заредите с българщина.

В края на ХІХ в. България се сдобила със свободата си. По това време редица планински градчета се издигат като занаятчийски и търговски центрове. Едно от тях е Панагюрище.
Големият разцвет на занаятите и търговията през епохата на Възраждането довежда до появата и на нов архитектурен стил - архитектурата на Българското Възраждане. Строят се забележителни архитектурни паметници - църкви, манастирски комплекси, улични ансамбли, жилищни сгради и пр.
По време на Възраждането в Панагюрище на основата на традиционния скотовъден поминък се развиват редица занаяти. Процъфтявало джелепството – търговия с добитък, развива се абаджийството – производство на аби от домашен шаяк, в мутафчийниците се произвеждали прежди и тъкани от вълна. Процъфтявали още табачество – обработка на кожи, папукчийство - производство на обувки и кожени изделия, ковачеството, а също така и златарство. В различните занаяти работели над 550 майстори, а общо с калфите и чираците – надхвълряли 2500. Панагюрските търговци кръстосвали пазарите на Мала Азия, Сърбия, Гърция, пътували до Виена, Дубровник, Кайро...
Икономическият подем по онова време довел и до внушително строителство. Ниските, прихлупени къщички на занаятчийте и търговците се преустройвали на двуетажни и триетажни къщи. Родил се уникалният архитектурен стил на средногорската асиметрична къща. Появили се сградите на мъжкото и девическото училища. До малката църквица от ХVІІ век. "Св. Тодор Тирон" панагюрци вдигнали в началото на ХІХ век внушителната трикорабна сграда на църквата "Свето Въведение Богородично". А няколко десетилетия по-късно се появила и просторната сграда на катедралната църква "Св. Георги Победоносец" с две камбанарии.

Най-старите запазени сгради от Възраждането в Панагюрище са няколко така наречени „талпени жилища”. Такива са Дриновата къща, възстановената Духовникова и първият етаж на Тутевата къща.
Помещенията на тези къщи били изграждани изцяло от дървени трупи, нанизани в жлебове на стълбове, за които често били използвани дървета мястото на построяване. В началото се ползвали дървени чивии вместо гвоздеи. А измазването на стените било за по-голяма изолация.
Впечатляват с архитектурата си и с богата си история къщата на Райна Княгиня – паметник с национално значение и един от 100-те национални туристически обекта, както и Лековата, Тутевата, Дудековата къщи....
Дриновата къща също е паметник с национално значение. В нея се намира музейна експозиция, посветена на Дриновия род. Това е родният дом на проф. Марин Дринов – основоположник на българската историческа наука, един от основателите и първи председател на българското книжовно дружество в Браила от  1869 г. През 1876 г. тук отсяда апостолът Георги Бенковски при пристигането си в Панагюрище .
Но Панагюрище дава скъпа дан за свободата на България . По време на Априлското въстание градът е опожарен до основи, стотици загиват, изгаря цялата чаршия с повече от 100 дюкяна, 400 сгради - най-представителните - са опожарени, заедно с църквите и училищата. Остават само няколко от къщите и то по практични причини. В къщата на Райна Княгиня по онова време е бил събран десятъка от населението. А Дудековата къща е избрана за квартира на турския командир.
За всяка една от тези сгради и любопитни исторически и туристически обекти тук ще намерите отделна публикация.

Текст и снимки Стоян Радулов
Проектът "Панагюрище - столица на свободата" се изпълнява от Община Панагюрище

За възрожденските къщи на Панагюрище в сайта на Историческия музей - тук.

LOVE.PANAGYURISTE

This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it. 

__________________________________ 

Страницата LOVE.PANAGYURISTE популяризира българския град Панагюрище в Европа и по света във Фейсбук. Това е градче с богата и дълга история, уникална култура и гостоприемни хора. Научете повече за него, посетете го и го обикнете.

Историческа местност Оборище

Оборище.

„Пътнико! Свали шапка, макар отдалеч, поклони се, преди да отминеш!”. Каменна плоча с този надпис на пътя между Панагюрище и село Оборище отвежда към мястото на Първото Велико българско народно събрание в местността Оборище. Там на 14 април 1876 г. се събират 80 свободолюбиви българи от цялата страна, за да вземат последните решения за избухването на Освободителното въстание, известно днес като Априлското. Паролата е „Да живей България!”, клетвата е „Смърт или свобода”.

Никола Станев описва това събитие в книгата си „Народни въстания през 1876 година“. Част от нея е публикувана на страниците на „Вестник на вестниците“ през май 1926 г.:
"...Поп Грую, облечен във въстаническа форма, въоръжен със сабя и два хубави пищова на пояс, закле присъстващите, като ги караше подред да целуват кръста и сабята му. Въодушевлението беше голямо.
Събранието заседава три дни между вековните букови дървета. Обсъжданията ставаха бурно и възбудено. Всички бяха добри българи, добри родолюбци и всеки загрижено мислеше за успеха на делото. Големи препирни станаха за това дали подготовката на въстанието е достатъчна и кога да се вдигне народът..."

Днес един скромен паметник символизира това изключително единство на българите, решимостта им за мечтаната свобода, но и примера им за демократизъм, и напомня защо на българския парламент стои надписът „Съединението прави силата”.

Тясна асфалтирана пътечка и няколко дървени моста водят между средногорските буки до това „чудно място”, както го нарича Захари Стоянов. А завети на революционери и възрожденци, върху гранитни плочи (на снимките вдясно) припомнят смисъла от родолюбивото дело. Така че, пътнико, ако се заслушаш внимателно, може и да чуеш в ромола на р. Панова гласове и песни от онова време, пренасяни от бука на бука и „ от век на век”, както е възкликнал Вазов...
Паметникът в местността Оборище е издигнат през 1928 г. и пази имената на участниците в събранието, напомняйки за чистотата, героизма и саможертвата на революционерите. Изчегъртано от поколенията е името на предателя...

Оборище.

За честването на 100-годишнината от избухването на въстанието в един малък саркофаг до основния паметник е съхранено послание към идните поколения.
Панагюрище става център на ІV Революционен окръг (Пловдивски), след като през септември 1875 г. въстанието, избухнало в България, е потушено „без никакви резултати”, както пише Никола Обретенов, и след оттеглянето на Христо Ботев. Тогава революционерите решават да се „използва общото въодушевление на народа и да се предизвика по-голямо въстание”.

Гюргевският Революционен комитет, в чийто заседания участват Георги Бенковски, Панайот Волов и Георги Икономов, разделя страната на четири такива окръга.
„Панагюрци са едни от най-здравите стълбове на общото дело”, пише първият историк на Априлското въстание Димитър Страшимиров. Дори векилите (старейшини) на града са членове на революционния комитет. На 7 февруари 1876 г.  комитетът,  създаден от Левски, се възражда и попълва с нови членове. За председател е избран Павел Бобеков, който по-късно става председател и на Привременното правителство по време на въстанието.

Въстанието избухва на 20 април. След героична и упорита 10-дневна борба Панагюрище пада на 30 април под ударите на турската войска. Започва погромът. Главното знаме – символът на българската свобода, е пленено от турците и по-късно вероятно изгаря в конака в Хасково.

Въстанието доказва на Европа и света, че България трябва да бъде свободна и предизвиква Освободителната война. На 30 декември 1877 г. руските войски, начело с ген. Дендевил и кап. Галперт, освобождават Панагюрище. Подкрепят ги четите на Ильо Стоянов и Крайчо Самоходов.

Текст и снимки Стоян Радулов

LOVE.PANAGYURISTE

This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it. 

__________________________________ 

Страницата LOVE.PANAGYURISTE популяризира българския град Панагюрище в Европа и по света във Фейсбук. Това е градче с богата и дълга история, уникална култура и гостоприемни хора. Научете повече за него, посетете го и го обикнете.

Дудековата къща в Панагюрище

Къщата на Петър Дудеков, заможен търговец на аби и шаяк, чието семейство участва в Априлското въстание, е исторически и архитектурен паметник от епохата на Възраждането. Сградата е строена през 1853-1856 г. в стила на пловдивската симетрична къща от майсторите Никола Герман и Ганчо. Днес в нея е представена етнографска експозиция, показваща бита на заможния панагюрец до Освобождението. Подредбата отразява проникването на европейския стил и мода в традиционния бит на българина от онова време.
Дудековата къща пази страшен спомен за драматичните събития от 30 април 1876 г. Тогава турската войска и башибозук нахлуват в града, а в къщата се укриват жени, старци и деца. Тук Петър Щърбанов се самоубива с думите „Няма пример да се е предал някой от панагюрските борци с оръжието си. Славно свършиха панагюрци!”, за да не попадне жив в ръцете на турците. Паметен знак бележи имената на загиналите в този дом, а българската кръв и до сега личи върху дървеното вътрешно стълбище. През есента на 1876 г. английската благодетелка лейди Странгфорд развива тук благотворителната си мисия. На 30 декември в Дудековата къща отсяда генерал Дендевил, командир на Трета пехотна гвардейска дивизия, освободила Панагюрище.

Текст Стоян Радулов, из фотоалбума "Панагюрище. Земята на Април 1876-та" 
За Дудековата къща в сайта на Историческия музей вижте тук.

LOVE.PANAGYURISTE

This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it. 

__________________________________ 

Страницата LOVE.PANAGYURISTE популяризира българския град Панагюрище в Европа и по света във Фейсбук. Това е градче с богата и дълга история, уникална култура и гостоприемни хора. Научете повече за него, посетете го и го обикнете.

Одесоските терми - четвъртата по големина римска баня в Европа

Четвъртата по големина римска баня в Европа и най-голямата обществена антична сграда с площ от над 7000 квадратни метра, откривана досега в България. Това са Римските терми във Варна.
Градът е основан около 570 година преди Христа от заселници от йонийския град-държава Милет като тяхна колония. Нарекли го Одесос. Освен елини тук са живели траки, малоазийци, римляни и заселници от много други етноси. А както ни е добре известно, навсякъде, където са се заселвали римляните, те са строели бани.
Сравнително добре запазените зидове на одесоските терми днес достигат височина до 22 метра, а останките са едно от най-привлекателните места за културен градски туризъм в морската ни столица. Затова и руините са привличали вниманието на историци и археолози много преди да започнат археологическите разкопки.
Заслуга за запазването им имат братята Шкорпил - пионери на археологическата наука в България и основатели на Варненския музей. Те обаче смятали, че останките са от ранновизантийска сграда.
Основните археологически проучвания, проведени тук от 1959 до 1971 година от Варненския археологически музей под ръководството на неговия дългогодишен директор Милко Мирчев, ни разкриват истинското предназначение на термите.
При управлението на император Антонин Пий в средата на ІІ век от новата ера общината на Одесос и военният управител Тит Витрасий Полион са каптирали вода и я довели до града по водопровод. А по намерени в канализацията монети било установено, че термите са построени от римляните в края на ІІ век от новата ера и просъществували до края на следващия век, вероятно до управлението на император Тацит.
Посещаването на термите било част от всекидневието на жителите на Одесос. Те прекарвали тук много часове, най-често следобед. Освен помещения за студени, хладки и горещи бани, тук имало хирургия, салони за козметични процедури, зали за гимнастика и спортни игри – наречени палестри, зали за срещи и разговори, за почивка и пр. В тези помещения гражданите се срещали, разменяли мнения по интересуващи ги въпроси, сключвали сделки, спортували и почивали.
Голямата зала на одесоските терми е служила за такива срещи и разговори. В нейните четири ъгъла имало засводени кръгли пространства - екседри, с чешми или фонтани. В нея е била издигната и статуята на Клавдий Аквила - виден одесоски магистрат, организирал големите спортни игри, посветени на бога покровител на града - Дарзалас. При лошо време тази зала приютявала и желаещите да спортуват.
Близо до входовете на термите пък била разположена серия от магазини, малки гостилници и бордеи, следвали вестибюли, съблекални и т.н. Помещенията и залите били украсени с колони и различни фигури на римски божества, сред които Асклепий, Хигия, Херакъл, Виктория и Меркурий...
Как са изглеждали термите отвътре, ни показват тези примерни скици, направени след проучванията.
Интерес представлява отоплителната инсталация на сградата – така нареченият „хипокауст” – древногръцко изобретение от 5-4 век преди Христа, наподобяващо подово парно отопление. В термите на Одесос хипокаустът е полувкопан в терена, който имал подходящата денивелация в южна посока. Това било съобразено и с препоръките на римския архитект Витрувий топлите помещения в баните да са с южно изложение. Така хипокаустът включвал южната, обслужваща галерия, шест огнища, две котелни помещения, шест отвори за тяга и четири комина.
Сравнително краткото използуване на термите може да се обясни с настъпилата през III век социална, военна и политическа криза в Римската империя, която не пощадила и Одесос. През IV век градът очевидно не бил вече в състояние да поддържа това твърде скъпо струващо съоръжение. В настъпилите неблагоприятни години термите били изоставени. Последвало частичното им разрушаване и отнасянето на строителни материали и декоративни елементи за вторичното им използуване в строежа на други сгради, между които и малките терми на Одесос от IV век.
Днес термите на древен Одесос се намират на ъгъла на съвременните улици "Сан Стефано" и "Хан Крум" във Варна. Те са част от изнесените експозиции на Варненския археологически музей и един от 100-те национални туристически обекта. Обявени са за архитектурно-строителен паметник на културата през 1968 година.

Текст и снимки Стоян Радулов

Приказните стенописи на Александровската гробница

Рисунките на стария майстор разказват приказки, в които оживяват траките и техният цар... Тракийските храмове били символ на връзката между земята-утроба и бога-слънце-небе, траките ги възприемали и като порта към безсмъртието, затова ги използвали и за гробници.

„Залмоксис научил траките да се събират в андреоните на храмовете и да пируват, като казвал, че нито той сам, нито съмишлениците му ще умрат.” ( Хезихий)

Внезапен и изключително интересен проход назад към миналото, към времена отпреди 2-3 хиляди години и живота по дясното поречие на Марица, е тракийската гробница край хасковското село Александрово. Неочакваното й откритие през 2000 г. заради строежа на близката магистрала, ни представя реални образи на тракийци и сцени от живота на местен владетел, несрещани никъде другаде до този момент.
Неслучайно до могилата, под която се намира това тракийско съкровище на гробищната архитектура и изкуство, през 2009 г. с японски средства е изграден Музеят на тракийското изкуство в Източните Родопи. В него се намира точно копие на самата гробница, подходящо за разглеждане, както и находки от разкопките в района. Достъпът до оригиналния храм под могилата е ограничен заради опазването на безценните стенописи.
Репликата на гробницата е разположена в центъра на голямата зала на музея, около нея са подредени витрините с намерените при проучванията в района находки от тракийско време. По стените са разположени многократно увеличени фотоси на уникалните стенописи, с детайлни обяснения на образите и сюжетите.
15-метровият коридор, водещ към помещенията на гробницата, е прекъснат целенасочено, за да се създаде по-добра представа за начина на строеж.
От него се влиза в правоъгълно преддверие с размери 2 на 1,5 метра. Тук са и първите стенописи. Това е  бойна сцена, в която владетелят е изобразен на кон, придружен от двама пехотинци, единият от които с тракийски шлем. Той е в битка с гол войн. А в друга сцена – с жена-войн. Така авторът ни е показал могъществото и силата му.
Още един тесен проход води от преддверието до централната кръгла камера на гробницата, където се намира и погребалното ложе. До него е изобразена сцена с погребално пиршество. Тук са владетелят, неговата съпруга и един от приближените му в управлението на държавата. От двете им страни са слугите, които поднасят известното гъсто тракийско вино в ритони.
Но погледът е привлечен от фризовете по купола на помещението. Някои от тях са с приони или с геометрични орнаменти. Трети представя бялата непрекъсната свастика, която в тракийската религия символизира дълголетието и вечно прераждащата се природа.  Но най-красив е фризът с ловните сцени. Както в повечето случаи с тракийски персонажи фигурите са обърнати наляво, с изключение на една – централната, изправена срещу  глигана. Това е владетелят на кон, върху седло от леопардова кожа и облечен с царски червен хитон.
Така добре запазените стенописи в Александровската гробница обогатяват с нови данни представите ни за тракийските религиозни обреди, култове, въоръжение, бит и облекло.
Сред най-ярките експонати в Музея на тракийското изкуство в Източните Родопи са още откритите в северната част на Сакар планина 98 златни апликации, датирани към 4500-4000 г. пр. Хр. Заедно със златните накити от Варненския некропол и огърлицата от село Хотница те са най-старото обработено злато в света. Тук са съхранени още тракийска сребърна огърлица с обеци, нагръдник, керамична лампа, златна огърлица, украса за колесница, стъклена амфора за благовония, кратери за погребения и други съдове – всичките от антични времена.

Текст и снимки Стоян Радулов

Wallpapers: Местност и резерват Яйлата

Снимки Стоян Радулов / Photo by Stoian Radulov

Свързана публикация: Предсказано откритие

На гости на Драгоманското блато и насекомоядната алдрованда

Бил съм няколко пъти тук. И в най-ранна пролет, и в кичесто лято, и в ранна есен. И всеки път това инак равно място (при все, че не обичам особено равнините), е почти на път да ме омагьоса. Само дето нямам търпението на запалените орнитолози, да се затворя в наблюдателната кула и да изследвам неподражаемия и богат птичи свят. Но в Драгоманското блато аз откривам други очарования.
Всъщност, това е една от най-ценните природни територии  в България и най-странното е, че се намира само на 40 км от София - неподозирано за повечето столичани. Днес блатото представлява уникално съчетание от влажна зона и карстови хълмове (имайки предвид съседния старопланински рид Чепън).
Подобно на повечето влажни зони в България, то е било почти унищожено през 30-те години на XX век и тук започнали да отглеждат, представете си... царевица. Прочее, следите от мелиоративните канали все още са запазени. Но след прекратяване на насилственото му отводняване след 1990 г. (което в последните години струвало по около 100 хил.лв. месечно) и възстановяване на горе-долу предишния му облик, Драгоманското блато постепенно отново се е превърнало в най-важното местообитание на водолюбивите птици в Софийско. Но не само.
Ако имате търпение да чакате, тук ще видите голям и малък воден бик, ръждива, сива и голяма бяла чапли, тръстиков блатар и още много видове птици, видри, тритони и жаби, но и два вида змиорки, както и змии. А сред растенията освен тръстиката, за която блатото е същински рай, ще откриете бяла водна лилия, блатен ирис, шахматовидна ведрица и само тук в България – уникалното насекомоядно растение алдрованда.
В Драгоман се намира и Центърът за опазване на влажните зони, който работи от началото на 2009 г., но последните два пъти при мои идвания (2013 и 2015) се оказва все заключен. Във всеки случай за него отговаря Сдружението за дива природа „Балкани”. Около 2008 г. сградата на бившето читалище в края на Драгоман, на изхода за блатото е обновената и оборудвана за целта. В нея има 3 помещения: просторна зала, санитарен възел и стая с информационни материали и сувенири. Даже имаше мултимедиен проектор, екран, 45 места и богата експозиция, за които в момента не мога да дам по-конкретна информация. Средствата за ремонт и оборудване на центъра тогава са осигурени по проекти на „Балкани”, подкрепени от програмата за малки проекти на Глобалния екологичен фонд, финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Посолството на Кралство Холандия в България.
Първият път, когато бях тук преди няколко години, попаднах на Марта Димитрова от СДП „Балкани”, която буквално не можеше да спре да разказва за блатото и неговите обитатели. Показа ми и един пострадал щъркел, който очакваше да бъде изпратен за лечение в клиниката на университета в Стара Загора.
Лично аз пък съм влюбен в дървените пътечки в единия край на блатото, които минават по малко мостче над един от старите напоителни канали, отвеждат до наблюдателната кула за птици, както и още малко по-навътре сред тръстиките, където да се сгушиш на някоя от площадките и да очакваш на спокойствие птиците. През май месец пък билото на Чепън се обагря в лилаво, защото по южния му скат цъфтят невъобразимо количество люлякови храсти. Изобщо - красота, птичи песни и спокойствие - на 2 км от Драгоманна след разклона за с. Големо Малово, и на 40 от София по главния път за Калотина...
Има моменти когато тук "всичко е живопис", както казва една приятелка, по професия и по душа - художница.

Текст и снимки Стоян Радулов