"Eтъра" - където времето не спира своя ход

Възраждането е "най-българското време" – както го нарича Захари Стоянов. Закъснелият, но състоял се български Ренесанс. Времето, когато народът на България получава струите на своя нов живот. Време на личности като Паисий, Левски, Ботев и Бенковски. Време на стремления и надежда, основани на вглеждане в исконните човешки ценности и платени с жертва. Затова, както пише Симеон Радев в своя знаменит труд "Строителите на Съвременна България", именно във Възраждането "трябва да се търсят добродетелите на духа и на волята, чрез които българският народ възмогва над трудностите на една малка държава и над рисковете на една бурна история..."
За да се върне в миналото, освен чрез спомените, човек често разтваря книга, влиза в библиотека, разглежда отрупаните с думи рафтове. Но когато иде реч за създаване на истински впечатления за миналото на една нация, най-добре е да се посетят някои от местата, където са нейните корени...
Същото желание е и причината през 20-ти век на един от притоците на Янтра край Габрово да бъде създаден уникалния етнографски комплекс на открито – "Етъра". За километър, както обичат да казват екскурзоводите, тук се изминават няколко века. Срещата с онова вълнуващо време, когато хората денем се трудели в дюкяните и работилниците, а нощем се кълнели пред пистолета и камата в името на свободата, е наистина вълнуваща.
"Етъра" е първият по рода си музей от подобен род в България и до сега си остава най-големият. Самото му създаване е ново, своеобразно Възраждане. Неповторимата му атмосфера е постигната с реставрирани, пренесени тук паметници или с майсторски изработени копия на оригинали от епохата Възраждането. Възстановен е не само външният вид на работилници и дюкяни, но и оригиналното производство. На обща площ от около 70 декара се запознаваме с повечето от съществуващите по онова време трийсетина традиционни занаята в балканския градец. Не случайно навремето наричали Габрово "Българския Манчестър", тъй като негови произведения стигали до Виена, Марсилия, Анадола и Кайро.
Цялото миниатюрно красиво селце е плод на дългогодишния труд на самоотвержения изследовател и потомък на онова славно минало – габровеца Лазар Донков. Години наред този доблестен човек е събирал и проучвал произведенията, сечивата и майсторските рецепти на резбари, бакърджии, кавалджии, звънчари, билкари, самарджии, ножари, тъкачи, гайтанджии и тъкачи. Накрая сам е избрал мястото на музея, открит през 1964 година...
Неустоимо изкусителни са тук кафето на пясък, локумите, захарните петлета, симидите и другите специалитети на майсторите шекерджии и фурнаджии. Всичко е както някога. Има дори църква с килийно училище.
Още от входа на "Етъра" калдаръмената пътека води до задвижваните от речната вода десетина воденици, валявици, тепавици и дърводелски стругове. След Часовниковата кула и през каменния мост се стига до улицата на изкуствата и занаятите, с нейните къщи. Впрочем чаршията представя 16 образци на балканската архитектура. Оборудването, механизмите и инструментите, които се използват тук, са автентични, събрани са от околните селища. Както в миналото, занаятчиите произвеждат и сами продават изделията си. Така посетителите могат да наблюдават старинната технология, оригиналните инструменти, да разговарят с майсторите; и да отнесат със себе си ръчно изработен предмет от метал, кожа, глина, дърво, вълна и козина...
В "Етъра" може да бъде разбран примера на възрожденците, когато българският народът е успял да подреди и осъществи на практика националните си цели. Затова дори едно кратко пътуване до място като това е истински лечебен елей за душата. А поуките и мъдростта на прадедите – незагасващо послание.
Най-точно го е казал самият Лазар Донков. Думите му са изрязани върху паметна чешма в
"Етъра": "Вятър замита стъпките ни – първо страстите, после времето ни поглъща. Съгради се тази чешма, защото камъкът е по-траен от нас, а водата – вечна."

Икона на Богородица в Соколския манастир цери от болести

Чудотворната икона „Св. Богородица Троеручица” в Габровския Соколски манастир е поредното доказателство за силата на вярата и още една духовна светиня на България. Затова й е направен и специален олтар от лявата страна на централното църковно помещение. Свидетелствата за чудесата, която тя прави се записват в специална книга в манастира. А за тях разказва неговата игумения Мелания: „Аз съм ходила в Троянския манастир един път преди много, много години, и нямам спомен за Богородица Троеручица, но много хора казват, че нашата прилича на нея. И според мен, много вероятно е тя да е копие на троянската чудотворна икона, тъй като основателят на нашия манастир дядо Йосиф идва оттам. И наистина много чудеса стават. Тука до самата икона на масата сме поставили две тетрадки – едната е за хората, които са получили изцеление или каквато и да е помощ от света Богородица, след като са се молили на нея. Всички лично собственоръчно записват тези чудеса, тази благодат, която са получили. Втората тетрадка е за светената вода в скалния параклис „Св. Пантелеймон”. Там по-малко неща има записани. Но пак ще подчертая, че всичко е до вярата. Може би свети Пантелеймон е по-малко познат и по-малко хора, така, разчитат на неговата помощ.... Скоро дойде едно младо момиче, което с една така особена усмивка каза: "Ще ми разкажете ли нещо за чудотворната икона?" И аз само й казах: "С тази усмивка идете и прочетете, ако имате време, синята тетрадка". И след като дълго време четоха тази тетрадка същото това момиче дойде със сълзи на очи и си купи чудотворната икона, която продаваме. Така че, това са свидетелствата, които отварят очите на тези които само вярват, за да вярват, защото това е истина.”
Така през годините пред иконата на Богородица се редят молби и се получават изцеления, уверих се и самият аз.
„Преди три години есента една руска група бяха тук, поклонници – продължава разказът на игумения Мелания. - Украинка, може би всички бяха такива, тук излезе така пред другите жени и каза, че се е молила за нейна братовчедка, която е омъжена тук в България, много тежко болна е била, вероятно от рак, и след два-три дни й съобщили по телефона, че братовчедка й е много по-добре и се е излекувала. Примери има много. Тетрадката сме я сложили пролетта на 2007 г. Има толкова много свитедетлства. А какво би било, ако са събирани през тези години, предишните. Просто, много е пропуснато.”
Стенописите от вътрешната и външната страна на самата манастирска църква "Успение Богородично" са изключително красиви и са нарисувани през 1862 г. от поп Павел и сина му Николай от с. Шипка. Същата година е изработен и иконостасът с царски и празнични икони от известните представители на тревненската живописна школа Йоаники папа Витанов, Симеон Цонюв и пр., а храмовата икона е рисувана като дарение от известния габровски живописец Христо Цокев.
Целият манастир, включително и стенописите в църквата, са реставрирани през 2003 година с финансова помощ от Европейския съюз чрез програма ФАР.
С освежаването му се подсилват и чувствата на българина, посещаващ това будно духовно място. Осмоъгълната чешма на Уста Колю Фичето блести сред красиво поддържаните градини. Водата се лее и напомня за чистотата на всички хора, свързали съдбата си с историята на Соколския манастир, а то значи и с историята на България. А борът, засаден в двора още от основателя архимандрид Йосиф Соколски, е пуснал дълбоки корени в скалната тераса и е устремил снага към синьото небе. Така както корените на духовността все още поддържат жива българщината, а извисените нагоре надежди дават сила на българина да поеме съдбата си в бъдещето.