Койчово кале - още средновековие край Панагюрище

Крепостта "Койчово кале" е една от най-новите археологически находка в Пазарджишка област. Открита е при случайни изкопни работи в края на 2009 г. в близост до панагюрския рудник "Асарел" в полите на Същинска Средна гора. Отстои на около 8 километра от Панагюрище в северозапдна посока. Намира се на около 930 метра надморска височина, на самия връх Койчов камък, откъдето и съвременното й име. Достъпът до нея е обаче е затруднен, не невъзможен - просто рудникът, обяснимо, е със специален пропусквателен режим.
Първите проучвания на крепостта бяха ръководени от панагюрския археолог Георги Абдулов - тогава директор на местния исторически музей, и финансирани от местната минна компания. Те показват, че крепостта е изградена в края на IV и началото на V век - по времето на ранно византийската империя, като част от Средногорския отбранителен лимес (линия). Това били размирни времена за ранната Византийска империя, което и наложило изграждането на система от крепости, укрепени валове и важни военни пътища. Така военните отряди, които са обитавали крепостта, са охранявали пътя, минаващ през долината на р. Луда Яна, Вран камък и Смолския проход и свързвал Сердика (Триадица, София) с Филипопол (Пълдин, Пловдив) и Тракия - по това време областта спадала към крайстоличната зона (хитерланд) на столицата Константинопол. Това билвторият по важност път в тези посоки, след трасето между  Пазарджик, Ихтиман, Вакарел и София. Той осигурявал още чрез Етрополския проход и връзката на Северна България с Тракия. Това го правилж изключително важен, не само през Средновековието, но и по-късно, по време на турското робство. И двата пътя са еднакви по дължина и за това били и еднакво използвани, като всеки имал своите предимства.

От V до VII век крепостта е била в пределите на Византия, а през VIII, IX и X век - в пределите на българската държава. Вероятно когато България пада под византийско робство, крепостта е превзета. Няма следи от пожар - което показва, че или е напусната от обитателите си, или те са се предали с бяло знаме - доброволно. След това е ликвидирана. За пояснение - това е времето на Самуиловите войни с Византийската империя по времето на императорите Йоан Цимисхи и впоследствие - Василий ІІ Българоубиец.
През ноември 2009 г. бяха заключителните работи по извършените първи археологически разкопки и осъществената първична консервация на крепостта "Койчово кале".
Минавайки през мястото, където се предполага, че е била изградена кръгла отбранителна кула, е крепостната стена. Разкрита е цялата северна стена, която е с дължина приблизително 45 метра и височина до 30 метра. Укреплението е с много издължена форма - 135 х 45 метра. Стената е с дебелина 1,50 метра, със запазен градеж на височина 2,30 метра. Към крепостната стена е открита потерна - малка тайна порта на укрепление. Тя е служила за военни комуникации и е с ширина 1,10 метра. След нея по продължение на градежа се намира основната входна врата на крепостта. На фуга са долепени зидовете на сграда, ползвана от бранителите на крепостта - това са жилищни помещения или кула. Изследвани са шест сгради, както и една пещ за керамика със строително приложение. Върху помещенията до стената е била изградена палисада - отбранително съоръжение във вид на дървена платформа от дебели греди, заострени на върха. До наши дни е оцеляла част от пода, който е глинен, със запазени фрагменти от питоси - големи глинени съдове. Предполага се, че подът е бил с по-голяма площ.
Вероятното българско име на крепостта е "Асар", от което произлиза и наименованието „Асарел”. То идва от арабско-турската дума "хисар", "хисарлък" - крепост, укрепление, каменна грамада. С подобни имена в Панагюрско са кръстени още хълмиста местност с ниви и гори, малка бара, приток на Панова река, както и Асарелското бърдо - източните борови ридове край река Асарел в западните ридове на местността Локвите.

Текст Нина и Стоян Радулови

Снимки Нина Радулова

"Потопът в Черно море" / документален филм

Къде се е случил описаният в Библията потоп? Защо някои учени имат основания да твърдят, че това е Черно море? Какви доказателства имат?...

Документалният филм "Потопът в Черно море. Истории от Шумерския епос, Библията и археологията" на българската Телевизия Туризъм търси отговорите и разказва за тази твърде любопитна тема, предава думите на най-запознатите по нея български учени. Филмът показва уникални кадри от нашето море, както и невероятни находки.

Сценарист и режисьор е Стоян Радулов. Текста четат актьорите Светломир Радев и Манол Къков, главен оператор е Николай Василев. Музикалното оформление е дело на Мариана Вълканова, а саун дизайнът - на Борислав Дрянков. Продуцент е Георги Крумов.
Филмът се излъчва по Телевизия Туризъм, България.

Кози Грамади над Старосел - българският Мачу Пикчу

 Археологът д-р Иван Христов твърди: На върха е била столицата на одрисите

Труден е пътят до най-новия и перспективен археологически обект на връх Кози грамади в Средна гора. Древната резиденция на тракийските владетели, скрита в пазвите на планината, е на 1340 м надморска височина. Но до окончателното проучване на единствения запазен надземен тракийски храм в България, от който се е откривала великолепна гледка към Старосел, та чак до Чирпан и Хасково, има още много време. Пък и това не е единственото откритие на Кози грамади. Много са.
Малцина са имали привилегията да зърнат това великолепно място, наречено от неговия проучвател д-р Иван Христов „българския Мачу Пикчу” по аналогия с прочутия древен град на инките в Перу. Тази му недостъпност го е опазила от алчните набези на иманярите през вековете. Това дава и уникалния шанс на археолозите да разкрият недокоснатата крепост на тракийските царе Аматок II (359-351 г. пр. н. е.) и Терес II (351-347 г. пр. н. е.), а за нас – да изпитаме своята издръжливост и жажда за приключения.

Приликата с Мачу Пикчу не е случайна, защото древните траки и инките са смятали планината за обиталище на боговете. Това е причината одриските царе да строят резиденции на високи и труднодостъпни места, от които са можели да контролират огромни територии, придвижвайки се със своята свита непрекъснато от една до друга резиденция, допълва още д-р Иван Христов. Тази на Кози грамади е уникална, защото е единствената изцяло запазена с реалната височина на стените от 5 метра. Тя няма аналог у нас, с изключение на храма от о. Св. Кирик край Созопол, но там строежът е гръцки и е запазен само до основите, докато на Кози грамади има самобитна тракийска архитектура.
Отдалеч градът прилича на величествена скална пирамида. Стените са изградени от огромни, безупречно издялани каменни квадрови блокове. Само в южната част на комплекса те са над 900 с общо тегло над 135 тона. Буди удивление фактът как те са били пренесени до това недостъпно място.
През 2010 г. екипът на д-р Иван Христов печели първа награда за опазване на архитектурното наследство на България от дарителската програма на „Мото-Пфое” и разкопките са възобновени, след като са били прекъснати през 2005 г.
И резултатите не закъсняват. Разкрити са югоизточната и югозападната кула на цитаделата, бастион, скално светилище и древен храм. Централната постройка е внушителна резиденция на владетел. Тя се е простирала на площ около 4,5 декара, като в основната си част има правоъгълна форма. Всички старини са градени от огромни, безупречно издялани каменни блокове, отлично запазени на голяма дълбочина. Открити са още отводнително съоръжение, костилки от гръцки маслини и дъна на амфори от о. Тасос, които говорят за търговските връзки на резиденцията с южната част на Балканския полуостров. Освен тракийски храм са открити и светилища на боговете Зевс и Хера, а находките от тях вече бяха представени в НИМ. Намерени са и много монети от тракийските царе Терес II, Котис I и Аматок, както и двойна брадва (лабрис), символ на царската власт у траките.
Христов и екипът на НАИМ проучват и жилищни сгради, свързани с храма. Открити са керамика, амфори, керемиди с лаково покритие, подобни на тези в големия тракийски обект край с. Васил Левски, Карловско, проучван от Костадин Кисьов, което доказва, че те са изработвани в една и съща работилница. Според доц. д-р Иван Христов това е доказателство, че на връх Кози грамади се е намирал най-големият политико-религиозен център в тази част на Тракийската равнина, който контролирал огромна територия – цялото Карловско поле, Хисарското поле и част от Пловдивско.
Целият архитектурен комплекс засега е на повече от 8 декара, но това не са окончателните му граници. Върхът Кози грамади се намира в Средна гора, на 20 км северно от могилите и храмовете край Старосел и до него се стига по 8-километров черен път, проходим само с джипове. Находките на върха са тясно свързани с тракийските могили край с. Старосел. По думите на Христов става въпрос за огромен археологически комплекс, свързан с пътища, на чиято територия са разположени паметници, част от един малък тракийски град.
Христов твърди, че Кози грамади е не само с национално, но и със световно значение, тъй като централният храм в резиденцията е без аналог в Югоизточна Европа.
В скалните образувания на Кози грамади гнездят и редки птици – скален орел, бухали, сови.
 
Текст Стоян Радулов