Изумителни находки от тракийско време в Средногорието

Много места в България претендират да бъдат наричани новият Перперикон. Но само на по-малко от един квадратен километър северно от Стрелча, сред шипкови храсти и букова гора се разкрива цял скален комплекс много по-голям от популярния вече скален град. Тук има десетки долменни изсичания като в Бегликташ, шарапани и скални ниши като на Белинташ, скални изсичания за основи на сгради като на Перперикон, скални гробници като при селата Мъженци и Бенковски, оброчища като пред староселските могили. Не случайно! В полето на Стрелча и близката околност са издигнати десетки могили. Известна е само една от тях – Жаба могила, където е открита първата тракийска колесница. Недалеч е мястото, където е открито Панагюрското златно съкровище. Близо са още античният некропол при село Красново, Староселският култов комплекс и слънчевата обсерватория при село Старо Железаре. Изобщо земята около Стрелча е изумително богата на артефакти от онова митично и магично тракийско време. Снимките показват само „върхът на айсберга”. Другото е въпрос на дългогодишни и системни археологически разкопки - в името на историческата истина и богатото минало на земите ни, за което въпреки всичко знаем удивително малко...
Текст Стоян Радулов, снимки Нина Радулова

Очите на Господ или мистичната красота на пещера "Проходна"

В България има места, които изглеждат невероятно. Но малко са като това. Човек си казва, че няма начин гледките, които се откриват пред него, да са истински. Но все пак те са там. И със сигурност съществува обяснение – защо, кога и как са се образували.
Пещерният тунел "Проходна" в Карлуковският карстов район изглежда страховито и респектиращо. И изключително мистериозно с неговия феномен, наречен от местните хора "Окната" - две огромни дупки в централната зала с формата на очи - сякаш природата е имала нещо тайно наум, когато ги е създавала. За тях се вярвало, че свързват небето и Земята и затова ги наричат още Очите на Господ.
Формирането им е започнало преди милиони години в карбонатните скали, когато Проходна е била дъно на море. Днес това е най-дългият пещерен тунел в България, с дължина 365 метра и височина на входовете 56 метра, а те са два - малък и голям.
Ако попитате някой географ, какво точно виждате в момента, със сигурност ще ви даде лаконичен отговор. "Ами това е карст – цялата област е такава, изпълнена е с форми на равнинно-платовидния карст – въртопи, мостове, пещери... В района има над 240 пещери, половината от които са проучени". Но за вас ще остане нещо непонятно и със сигурност ще се почувствате недоволни от краткия и неясен отговор. Всъщност става дума за особен вид релеф, образуван от взаимодействието между скалите и водата – в зона, където се пресичат и действат различни природни сили. Общо взето водата се просмуква и разяжда скалите...
За Проходна и Окната има и куп легенди, бивалици и небивалици за скрити иманета...  Но всъщност смият пещерен тунел е най-голямото богатство на района - тук се обучават алпинисти и пещерни спасители, а природният феномен Очите на Господ е превърнал пещерата в популярна туристическа атракция и в декор за чуждестранни и български филми, сред които и „Време разделно”...
Всъщност, чувството и мястото не могат да се опишат с думи прости. Нито пък снимките могат да ги покажат в целия им мащаб. Проходна трябва да се види, да се усети.

Текст и снимки Стоян Радулов

Приказният декор на Белоградчишките скали

Белоградчишките скали - най-впечатляващата скална формация в България. Намират се в Западна Стара планина, на около 180 километра от столицата София и обхващат район, дълъг 30 и широк 15 километра.
"Смятам, че ничия човешка душа не би могла да се приближи до изненадващия белоградчишки декор без да бъде поразена от мощта на дълбоко и завладяващо впечатление." Това пише за тях още във втората половина на ХІХ-ти век известният пътешественик и етнограф Феликс Каниц.
Скалите са изградени от конгломерати, пясъчници и варовикови натрупвания. Образуването им започнало преди 230 милиона години, когато районът бил дъно на море. По-късно, в следствие действието на естествените природни сили – дъжд, вятър и слънце, скалите се изветряли, като така се образували причудливите им форми, оприличавани на митични същества и хора, животни и птици, с които са свързани много легенди.
Според разположението си, скалите образуват няколко групи. Започват още при село Белотинци. Могат да бъдат видяни и около селата Фалковец и Боровица. А в подножието на връх Венеца са набраздени от дълбоки долове и каньони. Около самия Белоградчик скалите имат имена, например Ученичката, Монасите, Конникът, Дервишът, Мадоната и Мечката.
Сред най-високата група скали до града пък е изградена Белоградчишката крепост. През І-ви век тя била малка и служела за укритие, използвана е и от римляните, за което говорят намерените там при проучвания монети. В края на ХІV-ти век, по време на Втората българска държава, стратегическото разположение на крепостта е оценено от владетеля Иван Срацимир. Тогава тя е доукрепена и разширена. Днешният си внушителен вид крепостта придобива в началото на ХІХ-ти век, когато е цялостно преустроена от френски и италиански инженери по поръчка на турския султан.

Текст и снимки Стоян Радулов

Шейтан дере - Дяволският каньон на река Арда

Народът нарекъл това място дяволско, само защото на пръв поглед наистина изглежда страховито. От столетия местните хора от селата Студен кладенец, Рабово и Поточарка предавали от поколение на поколение легенди, че ако някой падне във водите тук, не го откривали никога жив. Може пък и предимно черния цвят на вулканичните скали в добавка на почти неземния пейзаж да са навявали злокобни мисли на предците ни.
Това е Шейтан дере, каквото е турското му име, или така нареченият Дяволски каньон на река Арда. И когато дойдох за първи път, трябваше да се ощипя, за да повярвам на очите си.
Всъщност, днес от него може да се види само половината, тъй като здравата скална основа на речния каньон е използвана между 1954-та и 1958-ма година за строителството на стената на язовир „Студен кладенец”, завирил близо 490 милиона кубически метра вода. От тук до град Кърджали, където язовирът започва, са 29 километра. Това е третото по големина изкуствено езеро в страната след язовирите „Мандра” и „Искър”.
Така че днес половината от Шейтан дере е под самия язовир, а в другия му край се намира в местност, наречена Басамака.
Сигурно е едно – когато и вие видите мястото с очите си, ще го обявите за необикновено. Погледнато от високо, изглежда като напукана от сушата черна пръст, или като лунна пустиня, сред която вие сребристото поточе на Арда. Но спуснете ли се в самия каньон, оставате буквално без дъх.
Първото, което ще ви направи впечатление, са напуканите по изключително правилен начин скали. В геологията точно тези тук те се наричат призматично напукан латитов поток. Тоест те са с вулканичен произход и представляват застиналата лава от северната периферия на близкия отдавна загаснал вулкан Св. Илия. От другата страна на язовира имало друг вулкан – и той носещ името Студен кладенец. Водата на Арда през вековете отнесла различните седименти и по-рехави скали, но не успяла да се справи с тези здраво споени и изключително твърди скали.
Впрочем, районът около стената на язовир „Студен кладенец” е прорязан и от едни от най-големите срутища в България, известни като Абразивните кладенци. Така че, по река Арда полускъпоценните минерали са навсякъде – ахати, аметисти, ясписи, а вкаменените от лавата дървета и морски животни ще ви впечатлят с формите и размерите си... Наистина е вълшебно.
Тръгваме от стената по течението и прескачаме от скала на скала, като на места се опитваме да стигнем и до водата на Арда, която често се крие между вулканичните скали. Казват, че дълбочината й тук може да е 30 и повече метра. Дори 60, според някой от местните хора. Но по-добре да си останем с легендата, отколкото да проверяваме сами истинността й. Според друго предание, страховитото място навремето е можело да се прескочи само от истински юнаци.
Явно и древните ни предци са оценили и използвали мястото, защото и тук, като почти навсякъде в Източните Родопи, могат да се открият ямички и дори шарапани в скалите.
Шейтан дере плаче да бъде снимано, да чакаш светлината да променя характера и контурите на сенките в един отдавна застинал свят, в който бушували могъщи земни сили. Днес най-силна тук е водата. Изключителна атракция за туристи и дори за риболовци, феномен, който според мнозина няма аналог дори в Европа.
Текст и снимки Стоян Радулов