Очите на Господ или мистичната красота на пещера "Проходна"

В България има места, които изглеждат невероятно. Но малко са като това. Човек си казва, че няма начин гледките, които се откриват пред него, да са истински. Но все пак те са там. И със сигурност съществува обяснение – защо, кога и как са се образували.
Пещерният тунел "Проходна" в Карлуковският карстов район изглежда страховито и респектиращо. И изключително мистериозно с неговия феномен, наречен от местните хора "Окната" - две огромни дупки в централната зала с формата на очи - сякаш природата е имала нещо тайно наум, когато ги е създавала. За тях се вярвало, че свързват небето и Земята и затова ги наричат още Очите на Господ.
Формирането им е започнало преди милиони години в карбонатните скали, когато Проходна е била дъно на море. Днес това е най-дългият пещерен тунел в България, с дължина 365 метра и височина на входовете 56 метра, а те са два - малък и голям.
Ако попитате някой географ, какво точно виждате в момента, със сигурност ще ви даде лаконичен отговор. "Ами това е карст – цялата област е такава, изпълнена е с форми на равнинно-платовидния карст – въртопи, мостове, пещери... В района има над 240 пещери, половината от които са проучени". Но за вас ще остане нещо непонятно и със сигурност ще се почувствате недоволни от краткия и неясен отговор. Всъщност става дума за особен вид релеф, образуван от взаимодействието между скалите и водата – в зона, където се пресичат и действат различни природни сили. Общо взето водата се просмуква и разяжда скалите...
За Проходна и Окната има и куп легенди, бивалици и небивалици за скрити иманета...  Но всъщност смият пещерен тунел е най-голямото богатство на района - тук се обучават алпинисти и пещерни спасители, а природният феномен Очите на Господ е превърнал пещерата в популярна туристическа атракция и в декор за чуждестранни и български филми, сред които и „Време разделно”...
Всъщност, чувството и мястото не могат да се опишат с думи прости. Нито пък снимките могат да ги покажат в целия им мащаб. Проходна трябва да се види, да се усети.

Текст и снимки Стоян Радулов