Показват се публикациите с етикет видео. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет видео. Показване на всички публикации
Песните на Панагюрище / за слушане
Някои от песните, които ви предлагам тук, са от двойния албум "Музикално съкровище от Панагюрище". Повече за него може да научите тук.
Из храмовете на Панагюрище
 |
| Църквата "Св. Георги Победоносец" |
Поради особения статут на Панагюрище по време на робството – град, снабдяващ турската армия с шаяци и кожи, и охраняващ средногорските проходи, селището и неговите жители са се ползвали с благоволението на турската власт. Затова още в тъмните години на робството тук е станало възможно да се издигнат внушителни, а не вкопани в земята църкви.
Църквата “Свети Георги Победоносец” на съвременния площад „Райна Княгиня” се счита за катедралния храм на Панагюрище. Строена е в периода 1856-1860 г. с дарения от богатия панагюрец Пенчо Хаджилуков и с доброволния труд на жителите на града. Храмът наистина е импозантна възрожденска постройка с колонада на западната фасада и две високи камбанарии. Това е една от малкото църкви в България с такава големина и архитектура. По време на Априлското въстание е изгоряла и са оцелели само зидовете. Възстановена е през 1878-1880 г., като е изработен и нов иконостас.
Твърди се, че от нейния амвон при едно от посещенията си в Панагюрище, на местна сватба, е пял и Васил Левски. При посещенията си в Панагюрище Левски е отсядал в хана на Найден Дринов, в Лековата къща (с колелото на живота), в къщата на Иванчо Духовников и др.
Църквите на града са известни и със своите камбани - доставени от Русия, а едната е подарена от проф. Марин Дринов след Освобождението. Марин Дринов също е роден в Панагюрище – той основава Българското книжовно дружество в Браила (днес - Българската академия на науките) и е първият министър на народното просвещение в освободена вече България. Той е и човекът, посочил София за столица на обединена България.
 |
| Църквата "Св. Въведение Богородично" |
Храмът е построен в съседство със старата църква на града "Св. Тодор Тирон", която е от 1762 г. Църквата "Свето Въведение Богородично" е богато изписана - веднъж преди Априлското въстание, но след опожаряването на храма стенописите са загубени. И втори път през 1893 година, когато църковното настоятелство е поканило Никола Иванов Образописов и братя Доспевски. Те нарисували иконите и стенописите, които виждаме и до ден днешен.
В стенописите на църквата е намерил място почти целият живот на Исус Христос, както и житието на Света Богородица. Най-интересният стенопис в храма е Символът на Вярата, който се намира само на още едно място в България - в Рилския манастир. Тук той е в централната част на църквата, точно преди иконостаса.
В тази църква, в специален саркофаг се пазят и костите на загиналите във въстанието панагюрци.
Днес храмът е с позлатени кубета, реставриран изцяло и обгрижван, особено в последните години – един наистина красив и достолепен, почти двувековен пази тел на духа ни... А трънният венец върху главата на Христос в олтара цъфти ежегодно и някои го смятат за чудо.
Текст и снимки Стоян Радулов
из фотоалбума "Панагюрище. Земята на Април 1876-та"
This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it.
__________________________________
Страницата LOVE.PANAGYURISTE популяризира българския град Панагюрище в Европа и по света във Фейсбук. Това е градче с богата и дълга история, уникална култура и гостоприемни хора. Научете повече за него, посетете го и го обикнете.
Къщата на Райна Княгиня в Панагюрище
Родната къща на Райна Княгиня в Панагюрище е представител на средногорския тип асиметрична къща. Старинен надпис върху една от гредите на голямата дворна врата сочи годината на построяване – 1673. Като музей къщата разтваря врати за първите си посетители на 3 май 1950 г., а е основно реставрирана през 1979-1981 г.
На първия етаж е представена документална експозиция, посветена на живота и ролята на Райна Княгиня. Етнографската експозиция на втория етаж, дава представа за обстановката, в която се ражда и израства бележитата българка.
С подготовката на Априлското въстание, революционният комитет възлага на учителката Райна Попгеоргиева да извезе главното въстаническо знаме на изстраданата и жадувана свобода. „Голямото знаме, - пише Захари Стоянов, - беше от чисто копринено кадифе, от едната страна червено, а от другата зелено, с български лев по средата, ушито със сърма и огнените слова „Свобода или смърт”.
 |
| Къщата на Футекови в Панагюрище - роден дом на Райна Княгиня |
Заради предателство, въстанието е обявено предварително.
На 20 април времето вече е свършило, Райна закъснява с ушиването и й помагат Цвета Зографска, Мария Нейчева, Милка Узунова, Мария Джуджева и Стоянка Койчева. На 22 април знамето тържествено е осветено в Хаджилуковата къща (от която днес са останали само дуварите), превърната в щаб на Привременното правителство.
Оригиналното знаме на въстанието Райна Княгиня възпроизвежда отново през 1901 г. по случай първото официално честване на Априлското въстание в Панагюрище. Именно то се съхранява днес в родната й къща. Под мраморната скулптура на знаменоската в двора пък се намират нейните тленни останки.
Текст и снимка Стоян Радулов, из фотоалбума "Панагюрище. Земята на Април 1876-та"
Повече за къщата на Райна Княгиня в сайта на Историческия музей научете тук.
This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it.
__________________________________
Страницата LOVE.PANAGYURISTE популяризира българския град Панагюрище в Европа и по света във Фейсбук. Това е градче с богата и дълга история, уникална култура и гостоприемни хора. Научете повече за него, посетете го и го обикнете.
Възрожденските сгради на Панагюрище
 |
| Дудекова, Хаджидимитрова синя и Лекова къщи в Панагюрище / Общ изглед към града от Маньово бърдо |
Ако не сте го правили досега, съм сигурен, че ще се заредите с българщина.
В края на ХІХ в. България се сдобила със свободата си. По това време редица планински градчета се издигат като занаятчийски и търговски центрове. Едно от тях е Панагюрище.
Големият разцвет на занаятите и търговията през епохата на Възраждането довежда до появата и на нов архитектурен стил - архитектурата на Българското Възраждане. Строят се забележителни архитектурни паметници - църкви, манастирски комплекси, улични ансамбли, жилищни сгради и пр.
По време на Възраждането в Панагюрище на основата на традиционния скотовъден поминък се развиват редица занаяти. Процъфтявало джелепството – търговия с добитък, развива се абаджийството – производство на аби от домашен шаяк, в мутафчийниците се произвеждали прежди и тъкани от вълна. Процъфтявали още табачество – обработка на кожи, папукчийство - производство на обувки и кожени изделия, ковачеството, а също така и златарство. В различните занаяти работели над 550 майстори, а общо с калфите и чираците – надхвълряли 2500. Панагюрските търговци кръстосвали пазарите на Мала Азия, Сърбия, Гърция, пътували до Виена, Дубровник, Кайро...
Икономическият подем по онова време довел и до внушително строителство. Ниските, прихлупени къщички на занаятчийте и търговците се преустройвали на двуетажни и триетажни къщи. Родил се уникалният архитектурен стил на средногорската асиметрична къща. Появили се сградите на мъжкото и девическото училища. До малката църквица от ХVІІ век. "Св. Тодор Тирон" панагюрци вдигнали в началото на ХІХ век внушителната трикорабна сграда на църквата "Свето Въведение Богородично". А няколко десетилетия по-късно се появила и просторната сграда на катедралната църква "Св. Георги Победоносец" с две камбанарии.
Най-старите запазени сгради от Възраждането в Панагюрище са няколко така наречени „талпени жилища”. Такива са Дриновата къща, възстановената Духовникова и първият етаж на Тутевата къща.
Помещенията на тези къщи били изграждани изцяло от дървени трупи, нанизани в жлебове на стълбове, за които често били използвани дървета мястото на построяване. В началото се ползвали дървени чивии вместо гвоздеи. А измазването на стените било за по-голяма изолация.
Впечатляват с архитектурата си и с богата си история къщата на Райна Княгиня – паметник с национално значение и един от 100-те национални туристически обекта, както и Лековата, Тутевата, Дудековата къщи....
Дриновата къща също е паметник с национално значение. В нея се намира музейна експозиция, посветена на Дриновия род. Това е родният дом на проф. Марин Дринов – основоположник на българската историческа наука, един от основателите и първи председател на българското книжовно дружество в Браила от 1869 г. През 1876 г. тук отсяда апостолът Георги Бенковски при пристигането си в Панагюрище .
Но Панагюрище дава скъпа дан за свободата на България . По време на Априлското въстание градът е опожарен до основи, стотици загиват, изгаря цялата чаршия с повече от 100 дюкяна, 400 сгради - най-представителните - са опожарени, заедно с църквите и училищата. Остават само няколко от къщите и то по практични причини. В къщата на Райна Княгиня по онова време е бил събран десятъка от населението. А Дудековата къща е избрана за квартира на турския командир.
За всяка една от тези сгради и любопитни исторически и туристически обекти тук ще намерите отделна публикация.
Текст и снимки Стоян Радулов
Проектът "Панагюрище - столица на свободата" се изпълнява от Община Панагюрище
За възрожденските къщи на Панагюрище в сайта на Историческия музей - тук.
This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it.
__________________________________
Страницата LOVE.PANAGYURISTE популяризира българския град Панагюрище в Европа и по света във Фейсбук. Това е градче с богата и дълга история, уникална култура и гостоприемни хора. Научете повече за него, посетете го и го обикнете.
Историческа местност Оборище
 |
| Оборище. |
Никола Станев описва това събитие в книгата си „Народни въстания през 1876 година“. Част от нея е публикувана на страниците на „Вестник на вестниците“ през май 1926 г.:
"...Поп Грую, облечен във въстаническа форма, въоръжен със сабя и два хубави пищова на пояс, закле присъстващите, като ги караше подред да целуват кръста и сабята му. Въодушевлението беше голямо.
Събранието заседава три дни между вековните букови дървета. Обсъжданията ставаха бурно и възбудено. Всички бяха добри българи, добри родолюбци и всеки загрижено мислеше за успеха на делото. Големи препирни станаха за това дали подготовката на въстанието е достатъчна и кога да се вдигне народът..."
Днес един скромен паметник символизира това изключително единство на българите, решимостта им за мечтаната свобода, но и примера им за демократизъм, и напомня защо на българския парламент стои надписът „Съединението прави силата”.
Тясна асфалтирана пътечка и няколко дървени моста водят между средногорските буки до това „чудно място”, както го нарича Захари Стоянов. А завети на революционери и възрожденци, върху гранитни плочи (на снимките вдясно) припомнят смисъла от родолюбивото дело. Така че, пътнико, ако се заслушаш внимателно, може и да чуеш в ромола на р. Панова гласове и песни от онова време, пренасяни от бука на бука и „ от век на век”, както е възкликнал Вазов...
Паметникът в местността Оборище е издигнат през 1928 г. и пази имената на участниците в събранието, напомняйки за чистотата, героизма и саможертвата на революционерите. Изчегъртано от поколенията е името на предателя...
 |
| Оборище. |
Панагюрище става център на ІV Революционен окръг (Пловдивски), след като през септември 1875 г. въстанието, избухнало в България, е потушено „без никакви резултати”, както пише Никола Обретенов, и след оттеглянето на Христо Ботев. Тогава революционерите решават да се „използва общото въодушевление на народа и да се предизвика по-голямо въстание”.
Гюргевският Революционен комитет, в чийто заседания участват Георги Бенковски, Панайот Волов и Георги Икономов, разделя страната на четири такива окръга.
„Панагюрци са едни от най-здравите стълбове на общото дело”, пише първият историк на Априлското въстание Димитър Страшимиров. Дори векилите (старейшини) на града са членове на революционния комитет. На 7 февруари 1876 г. комитетът, създаден от Левски, се възражда и попълва с нови членове. За председател е избран Павел Бобеков, който по-късно става председател и на Привременното правителство по време на въстанието.
Въстанието избухва на 20 април. След героична и упорита 10-дневна борба Панагюрище пада на 30 април под ударите на турската войска. Започва погромът. Главното знаме – символът на българската свобода, е пленено от турците и по-късно вероятно изгаря в конака в Хасково.
Въстанието доказва на Европа и света, че България трябва да бъде свободна и предизвиква Освободителната война. На 30 декември 1877 г. руските войски, начело с ген. Дендевил и кап. Галперт, освобождават Панагюрище. Подкрепят ги четите на Ильо Стоянов и Крайчо Самоходов.
Текст и снимки Стоян Радулов
This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it.
__________________________________
Страницата LOVE.PANAGYURISTE популяризира българския град Панагюрище в Европа и по света във Фейсбук. Това е градче с богата и дълга история, уникална култура и гостоприемни хора. Научете повече за него, посетете го и го обикнете.
"Потопът в Черно море" / документален филм
Къде се е случил описаният в Библията потоп? Защо някои учени имат основания да твърдят, че това е Черно море? Какви доказателства имат?...
Документалният филм "Потопът в Черно море. Истории от Шумерския епос, Библията и археологията" на българската Телевизия Туризъм търси отговорите и разказва за тази твърде любопитна тема, предава думите на най-запознатите по нея български учени. Филмът показва уникални кадри от нашето море, както и невероятни находки.
Сценарист и режисьор е Стоян Радулов. Текста четат актьорите Светломир Радев и Манол Къков, главен оператор е Николай Василев. Музикалното оформление е дело на Мариана Вълканова, а саун дизайнът - на Борислав Дрянков. Продуцент е Георги Крумов.
Филмът се излъчва по Телевизия Туризъм, България.
Дудековата къща в Панагюрище
Къщата на Петър Дудеков, заможен търговец на аби и шаяк, чието семейство участва в Априлското въстание, е исторически и архитектурен паметник от епохата на Възраждането. Сградата е строена през 1853-1856 г. в стила на пловдивската симетрична къща от майсторите Никола Герман и Ганчо. Днес в нея е представена етнографска експозиция, показваща бита на заможния панагюрец до Освобождението. Подредбата отразява проникването на европейския стил и мода в традиционния бит на българина от онова време.
Дудековата къща пази страшен спомен за драматичните събития от 30 април 1876 г. Тогава турската войска и башибозук нахлуват в града, а в къщата се укриват жени, старци и деца. Тук Петър Щърбанов се самоубива с думите „Няма пример да се е предал някой от панагюрските борци с оръжието си. Славно свършиха панагюрци!”, за да не попадне жив в ръцете на турците. Паметен знак бележи имената на загиналите в този дом, а българската кръв и до сега личи върху дървеното вътрешно стълбище. През есента на 1876 г. английската благодетелка лейди Странгфорд развива тук благотворителната си мисия. На 30 декември в Дудековата къща отсяда генерал Дендевил, командир на Трета пехотна гвардейска дивизия, освободила Панагюрище.
Текст Стоян Радулов, из фотоалбума "Панагюрище. Земята на Април 1876-та"
За Дудековата къща в сайта на Историческия музей вижте тук.
This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it.
__________________________________
Страницата LOVE.PANAGYURISTE популяризира българския град Панагюрище в Европа и по света във Фейсбук. Това е градче с богата и дълга история, уникална култура и гостоприемни хора. Научете повече за него, посетете го и го обикнете.
Ичера - старо време в Сливенския Балкан
Ичера – още едно от селцата в подножието на Сливенския Балкан, пренасящо неусетно в минали времена и кътащо много история. И при това - само на 23 км от областния център Сливен по пътя за Котел. Хубавото е, че Ичера е в близост до Жеравна, Медвен, Котел и Катунище и спокойно може да бъде включено заедно с тях в една семейна автомобилна обиколка. Но за разлика от Жервана, примерно, тук комерсът отсъства.
Най-ранните следи за появяването на Ичера водят към ранносредновековната крепост „Сикера“ от IV — V век. Смята се, че от названието Сикера произхожда и днешно име на Ичера.
Селото често е сменяло местонахождението си, за което говорят находки и различни имена на местности: Манастира, Дивеците, Селски дол, Черковенски рът, Махаленски рът. По време на Руско-турската война през 1828–29 г. голяма част от полските селяни в Сливенско били принудени да напуснат селата, поради палежите на турците, отмъщаващи си за подкрепата на българите за руската армия. Едно от тези села било село Матей. Повечето от матейци емигрирали в Русия, но четири семейства останали в Ичера (откъдето минал керванът): Драгомани, Карамани, Мокрета и Жекоолар. В селото е имало най-различни занаяти: горски работници, килимари, ковачи, колари, калайджии, собаждии, бъчвари, дърводелци, шивачи, кундурджии, сарачи, бръснари, воденичари, фурнаджии, касапи...
Днес от тях не е останало нищо - само някои стари къщи и дюкяни. Но и само с тях, както и с типично провинциалното си спокойствие, Ичера за мен е едно малко старопланинско райче, което ме очарова не на последно място с оранжевите си макове, с прекрасния люляк, с един герест петел, с любопитните котки и с тия чудни стари къщя над калдъръмените улички...
Така че, Ичера несъмнено е подходящо място за селски туризъм, почивка и отдих както през зимата така и през лятото. Има и един доста хубав хотелски комплекс, изграден във възрожденски стил. Иначе забележителностите в самото село, освен старата църква и един поддържан дървен мост, не са много – но пък сокаците са наистина уютни и умиляващи.
Традициите в Ичера се опазват най-вече с организирането на ежегодния сбор – среща на родените тук и разселили се из страната и по света стари жители на Ичера и техните наследници. Съборът обикновено се организира през втория уикенд на август на месността Ямата край селото.
Текст и снимки от Стоян Радулов
Завръщане в магията на Добърско / документален филм
Документален филм за колоритното и историческо село Добърско в полите на Рила планина, България.
Сценарист и режисьор Стоян Радулов. Текста чете Стефан Младенов. Оператори Георги Маринов - Гопето и Питър Костов. Монтаж Татяна Михайлова. Звук Борислав Дрянков. Продуцент Георги Крумов. Телевизия Туризъм.
________________________
Documentary about Dobarsko - colorful and historical village at the foot of the Rila Mountain, Bulgaria.
Screenwriter and director - Stoyan Radulov; narrator - Stefan Mladenov; cameraman - Georgi Marinov - Gopeto; cameraman - Pitar Kostov; producer - George Krumov. Television Tourism, Bulgaria.
Очи към небето / Документален филм за астрономия и НАО "Рожен"
Очи към небето
Документален филм за Българската астрономия и в частност - Националната астрономическа обсерватория "Рожен" в България
________________________
Сценарист и режисьор Стоян Радулов.
Текста чете Манол Къков. Оператори Георги Михайлов, Мирослав Милев и Питър Костов. Монтаж Георги Михайлов. Музикално оформление Мариана Вълканова. Звук Борислав Дрянков. Продуцент Георги Крумов.
Телевизия Туризъм (TVT)
________________________
TVT показва България по оригинален и атрактивен начин - в стотици образователни документални и научно-популярни филми, както и в десетки информационни поредици. Повече за Телевизия ТУРИЗЪМ (TVT) и нейната пълна програма ще намерите на www.see.bg.
________________________
Еyes to Heaven
A documentary about the National Astronomical Observatory Rozhen in Bulgaria
Screenwriter and director - Stoyan Radulov; narrator - Manol Kakov; cameraman and editor - Georgi Mihailov; cameraman - Miroslav Milev, Pitar Kostov; producer - George Krumov.
Television Tourism (TVT), Bulgaria.
Паметникът на Васил Левски в София / документален филм
Датата е 19 февруари 1873 г.
Февруарски студ.
В покрайнините на София е издигнато дървено бесило. На него е убит Апостолът на българската свобода Васил Иванов Кунчев, наречен от народа ни с героичното прозвище Левски. Такъв е мрачният завършек на житейския път на една от най-светлите личности в историята ни. Човекът, възприеман като истинският вдъхновител на чувството ни за национална гордост и свобода. Човекът, завещал ни чрез писмо до Панайот Хитов в ранната ролет на 1868 г. знаменитите думи: „Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само мене си.”
На него и на лобното му място е посветен късометражният документален филм „Паметникът на Васил Левски в София” на автора Стоян Радулов. Оператор е Андрей Русимов, текста чете Мариана Лечева, звукът е от Борислав Дрянков, а продуцент е Георги Крумов.
Филмът може да бъде проследен и в програмата на Телевизия Туризъм. Всичко актуално за нея ще откриете на www.see.bg - сайтът на Телевизия Туризъм - TVT / Виж България!
Февруарски студ.
В покрайнините на София е издигнато дървено бесило. На него е убит Апостолът на българската свобода Васил Иванов Кунчев, наречен от народа ни с героичното прозвище Левски. Такъв е мрачният завършек на житейския път на една от най-светлите личности в историята ни. Човекът, възприеман като истинският вдъхновител на чувството ни за национална гордост и свобода. Човекът, завещал ни чрез писмо до Панайот Хитов в ранната ролет на 1868 г. знаменитите думи: „Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само мене си.”
На него и на лобното му място е посветен късометражният документален филм „Паметникът на Васил Левски в София” на автора Стоян Радулов. Оператор е Андрей Русимов, текста чете Мариана Лечева, звукът е от Борислав Дрянков, а продуцент е Георги Крумов.
Филмът може да бъде проследен и в програмата на Телевизия Туризъм. Всичко актуално за нея ще откриете на www.see.bg - сайтът на Телевизия Туризъм - TVT / Виж България!
За риболова на муха или "В окото на рибата" / документален филм
Наричат мухарството „аристократичен риболов“, може би защото занимаващите се с него, условно погледнато, са малко по-напреднали в риболовното изкуство. Ето защо, когато ни се удава удобен случай да потънем по-дълбоко в материята и да проверим що за философия крие това риболовно изкуство, екип на Телевизия Туризъм пристига в старопланинското село Вонеща вода. Понеже тук през два августовски дни се провежда поредният, този път Седми национален мухарски събор. Домакин е Мухарският клуб „Стримерите” от Русе, но под патронажа на Федерацията на мухарите в България. Така че, ако искате да узнаете и до какви висини може да стигне философията на мухарския риболов - това е новият филм на Телевизия Туризъм „В окото на рибата”. Приятно гледане!
Сценарист Надка Яламова. Редактор и режисьор Стоян Радулов. Оператор Николай Василев. Монтаж Татяна Михайлова. Звук Борислав Дрянков. Продуцент Георги Крумов. Телевизия Туризъм.
Возкресението на Клисурския монастир / късометражен документален филм
„Манастирите не са места, на които да се възхищаваме само на тяхната физическа красота. Преди всичко това са места на подчертано божие присъствие, което е твърде осезателно за всяка една чиста душа. Манастирите са места, които свързват Земята с Небето”. Това разказва архимандрит Антим, протосингел на Видинската митрополия в късометражния документален филм "Возкресението на Клисурския монастир", посветен на място, където обичам да се завръщам.
Точно такова мистично, привличащо и успокояващо ме място е и Клисурският манастир край село Бързия в Берковския Балкан. Обителта посветена на светите братя Кирил и Методий, но съдбата й не винаги е била добра към нея... Днес обаче манастирът е възкръснал обновен и населен с монахини, българки от Македония...
Но, стига толкова... Приятно гледане ви желая.
Сценарист и режисьор на "Возкресението на Клисурския монастир" е Стоян Радулов, текста чете Мариана Лечева, оператори са Станимир Чернев, Питър Костов и Живка Петракиева, монтажът е на Татяна Михайлова, звукът - на Борислав Дрянков, а продуцент - Георги Крумов.
Абонамент за:
Публикации (Atom)