Ичера – още едно от селцата в подножието на Сливенския Балкан, пренасящо неусетно в минали времена и кътащо много история. И при това - само на 23 км от областния център Сливен по пътя за Котел. Хубавото е, че Ичера е в близост до Жеравна, Медвен, Котел и Катунище и спокойно може да бъде включено заедно с тях в една семейна автомобилна обиколка. Но за разлика от Жервана, примерно, тук комерсът отсъства.
Най-ранните следи за появяването на Ичера водят към ранносредновековната крепост „Сикера“ от IV — V век. Смята се, че от названието Сикера произхожда и днешно име на Ичера.
Селото често е сменяло местонахождението си, за което говорят находки и различни имена на местности: Манастира, Дивеците, Селски дол, Черковенски рът, Махаленски рът. По време на Руско-турската война през 1828–29 г. голяма част от полските селяни в Сливенско били принудени да напуснат селата, поради палежите на турците, отмъщаващи си за подкрепата на българите за руската армия. Едно от тези села било село Матей. Повечето от матейци емигрирали в Русия, но четири семейства останали в Ичера (откъдето минал керванът): Драгомани, Карамани, Мокрета и Жекоолар. В селото е имало най-различни занаяти: горски работници, килимари, ковачи, колари, калайджии, собаждии, бъчвари, дърводелци, шивачи, кундурджии, сарачи, бръснари, воденичари, фурнаджии, касапи...
Днес от тях не е останало нищо - само някои стари къщи и дюкяни. Но и само с тях, както и с типично провинциалното си спокойствие, Ичера за мен е едно малко старопланинско райче, което ме очарова не на последно място с оранжевите си макове, с прекрасния люляк, с един герест петел, с любопитните котки и с тия чудни стари къщя над калдъръмените улички...
Така че, Ичера несъмнено е подходящо място за селски туризъм, почивка и отдих както през зимата така и през лятото. Има и един доста хубав хотелски комплекс, изграден във възрожденски стил. Иначе забележителностите в самото село, освен старата църква и един поддържан дървен мост, не са много – но пък сокаците са наистина уютни и умиляващи.
Традициите в Ичера се опазват най-вече с организирането на ежегодния сбор – среща на родените тук и разселили се из страната и по света стари жители на Ичера и техните наследници. Съборът обикновено се организира през втория уикенд на август на месността Ямата край селото.
Текст и снимки от Стоян Радулов
Няма коментари:
Публикуване на коментар