Александър Батенберг: Като умра, нека бъда принесен в милата България

„Идете в България, все ще ви остане най-накрая един приятен спомен”. С това иронично пожелание първият канцлер на Обединена Германия Ото фон Бисмарк окуражава двадесет и две годишния тогава принц Александър Батенберг да приеме българския престол.
Бисмарк по това време е един от главните подбудители и застъпници за освобождението на България, домакин на Берлинския конгрес и спасител на мира в Европа посредством подписания през 1878 г. Берлински договор. Известен е с това, че след освобождението ни цени високо духа и непоколебимата воля на българите и ги нарича "прусаците на Балканите". Когато Бисмарк си говори с Александър, са минали само две години, откакто руският император Александър ІІ е дал изричното си разрешение младият европейски принц да се запише в Руската армия. Така той участва в Руско-турската война (1877-1878) в състава на Лейбгвардейския Улански полк. Държи се достойно по време на похода на Предния Руски отряд  с командир, генерал-лейтенант Йосиф Гурко  в Южна България, за което е награден с „Георгиевски кръст“ IV степен.
И ето, че на 17 април 1879 година Батенберг е избран от Първото Велико народно събрание след Освобождението за княз на България измежду трима кандидати. Не е минало много време и пред младия владетел идва предизвикателството на сръбската агресия и разразилата се Сръбско-Българска война, която българската войска печели. Но една от най-големите му заслуги е, че по негово време се извършва Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Но не толкова за за живота му искам да ви разкажа, понеже повече за него можете да научите в "Памет: Князът между короната и изгнанието", а за почитта на народа ни към личността му, след като Александър Батенберг издъхва в Грац, Австрия, на 17 ноември 1893 година, едва 36-годишен.

Александър І Батенберг, фотографията е изработена в ателието на Ив.Карастоянов, София, около 1885 г.

Изглед към Мавзолея на Батенберг в началото на ХХ век

Саркофагът в мавзолея малко след полагането на тленните останки на княза

Княз Александър Батенберг І в град Бяла като подпоручик в Руско-Турската война, 20 август 1877 г.

„Като умра, нека бъда принесен в милата България, в тая България, за благото на която посветих най-скъпите си години на живота си и пожертвувах и най-скъпото от живота си - честта си.”
Такова е предсмъртното желание на първия княз на новоосвободената ни държава. Изпълнявайки последната му воля, останките му са пренесени в София. Българското общество, дълбоко признателно на Батенберг за заслугите му към отечеството, в знак на почит решава да изгради специален мавзолей.
Малко известен факт обаче е, че до завършване на мавзолея през 1898 г. тялото на Александър I е положено в ротондата "Свети Георги". Рихард фон Мах, немски офицер на служба в българската армия, разказва за църквата в дните, когато там е положено тялото на бившия княз. Той пише: "Днес вътрешността е облечена с черен плат. Дълбоките ниши в стените крият завоювани сръбски топове; стените са украсени с бляскави оръжия. В средата се издига на четири тънки стълба един балдахин от черно сукно със сребърни краища; в ъглите масивни светилници със свещи. Въпреки числото на свещите, вътре изглежда мрачно; светлите бои на лентите по венците са сякаш потъмнели. Кичести палми са се надвесили над мястото, гдето ще бъде положен ковчегът." Самата Ротонда пък е украсена отвън с национални и траурни знамена, и дори е запечатана в една картина от 1893 г.
В края на 1897 г. мавзолеят вече е готов и останките на княза са пренесени във вечния си дом на 3 януари 1898 г. с държавни почести.
Мавзолеят днес се намира на столичния булевард „Васил Левски” № 81 сред китна градинка. Заема площ от само 80 квадратни метра, а височината му е 11 метра. Построен е по проект на швейцарския архитект Херман Майер, като интериорът е украсен от известния български художник Харалампи Тачев. Така се оказва, че княз Александър Батенберг е единственият български владетел с известен гроб и мавзолей в пределите на страната. Мавзолеят се стопанисва от Националния военно-исторически музей, откъдето се грижат и за посещенията в него.

Мавзолеят на княз Александър Батенберг І в София днес