„При всеки поглед нови красоти, тук весели долини, там планини гиганти, земята пълна с цвете, небето със брилянти, Отечество любезно, как хубаво си ти!... Ти рай си, да; но кой те тебе оценява? Не те познават даже децата ти сами и твойто име свято не рядко ги срами!...Ох, аз ще те обриша от калта и в твоя чистий блясък ще те покажа, и с удара на твойта красота аз хулниците твои ще накажа...” Иван Вазов

В 10 града в България стъпват по ул. „Панагюрище”

Елате на улица „Панагюрище”. Ама не в бунтовния град. А на други 10 места в България. Защото се оказва, че в точно толкова населени места хората тачат подвига на априлци, кръщавайки улици на столицата на Четвърти революционен окръг.
Ако в България има място, където да е събрано накуп цялото желание на българина за свобода и себеопределение, за родова, религиозна и нравствена идентичност, то това несъмнено е Панагюрище. Местните хора са изпитвали неутолима жажда за политическа еманципация от Османската империя. За разлика от други въстания, в които „робът няма какво да губи освен оковите си”, революцията в Панагюрище е дело на богати занаятчии и търговци, всеки от които жертва благосъстояние, дом, род в името на Свободата. Панагюрската република просъществува едва 10 дни - от 20 до 30 април 1876 г. След това въстанието е удавено в кръв, а от полъха на свободата остават опожарените къщи, но и живите въглени на надеждата. Саможертвата обаче си заслужава - посято е зрънцето на духа, на образованието, на собствената култура.”
Това написа m,ep 2014-та журналистът Димитър Илиев в един голям столичен ежедневник. И хубавото е, че колчем някъде из малката ни страна се спомене името на Панагюрище, хората общо взето го свързват с хубаво. Горди са с постигнатото от предците ни и в тяхна памет кръщават улици в градовете си.

Улица "Панагюрище" във Варна
На улица "Панагюрище" във Варна е Етнографският музей
Улица "Панагюрище" в Плевен
Улица "Панагюрище" в Хасково
Улица "Панагюрище" в Ямбол
Къде живееш? Живея на ул. „Панагюрище”...
В Плевен, също град на паметна епопея, това е малка, почти невзрачна уличка в стария жилищен квартал „Воден” с блокове-мастодонти. А в Търговище тя се намира в панелния комплекс „Изток-1”. В жилищна зона е и ул. „Панагюрище” в Пловдив – намира се в северната част на града под тепетата, в ж.к. „Захарна фабрика”. Там тя е пресечка на булевардите „Дунав” и „България”, близо до кварталите „Кършияка” и „Филипово”. А в последния, знаем, е и „Панагюрската гара”. Оттам тъкмо на 3 декември 1933 г. цар Борис ІІІ подкарва влака за откриването на новата ж.п. линия от Пловдив до Панагюрище...
Не си мислете, че и в София не са минали, без да кръстят уличка на Панагюрище. Но за разлика от централната „Оборище”, „Панагюрище” е  в малко поизоставена стара промишлена зона недалеч от кръговото кръстовище на пл. „Сточна гара”, но затова пък е пресечка на известната столична улица „Раковска”.
Впрочем, в промишлена зона на края на кв. „Изгрев” е и ул. „Панагюрище” в Хасково. Там тя води до областното поделение на митниците. А най-странното е, че изглежда така, сякаш е в... съвременно Панагюрище.
В Ямбол обаче улицата, кръстена на нашия град, е в центъра, в небезизвестния кв. „Каргон” и отвежда до забележителната църква „Св. Троица”. Този храм, в който често служи сливенският владика, е един от най-старите в града, построен е още през XVII в. Един сребърен дискос от 1692 г., съхраняван в Ямболския исторически музей, доказва съществуването му от тогава. През периода на Възраждането към църквата е открито килийно училище. А след Освобождението в двора на църквата е погребан ямболския народен будител Ради Колесов.
Кажете сега, че думите Възраждане и Панагюрище не са тясно свързани. Затова ще се убедите и във Варна. Защото в морската ни столица улица „Панагюрище” е в самия център, близо до пешеходните зони и на нея се намира неповторимият Етнографски музей. Любимо място. Стара възрожденска къща, строена някъде около 1860 г. и намираща се днес на № 22, пази културата и бита на хората от Варненския край от втората половина на XIX и началото на XX в. Експозицията в нея е дело на арх. Камен Горанов, художника доц. Асен Стойчев и етнографите Мария Николова и Георги Вълков. В музея са изложени демонстрации на основните поминъци на българите от Варненско – земеделие, животновъдство, пчеларство, риболов, лозарство и занаяти, като бъчварство, медникарство, кожухарство и абаджийство (шивачи). Интересен артефакт в изложбата е малък плуг "дьолмеджа", който се е използвал за оран до началото на XX в.
Изобщо – красиво, уютно и нравоучително е тук. В етнографския музей на Варна, на ул. „Панагюрище”. Пък и от миналото лято на нея е разположено и едно от 35-те указателни табла за туристическите забележителности и маршрути в морската ни столица.
А че във Варненско ни тачат, ще се убедите от факта и че съвсем близо има още две улици, кръстени на Панагюрище – в малкото езерно и пристанищно градче Белослав, както и малко по на юг, в село Долни Чифлик, недалеч от река Камчия.

Текст Стоян Радулов
снимки авторът и Google Street View България

Няма коментари:

Публикуване на коментар