Панагюрски колонии - "убавиня"-та" на панагюрци

От Стоян Радулов _____________
Ако някога сте пътували из Средногорието, до Панагюрище или Златица, няма как да не сте чували за малкия планински курорт Панагюрски колонии. В книгата си „Княжество България” Константин Иречек пише: „Няма другаде тоя разкошен тъмнозелен венец, който се извива над Панагюрище. Няма друга планина с такава заоблена форма, с такива улегнато-извити линии, с такива китни гори и цветисти поляни. Леснодостъпна, нежна, тиха, кротка и гостоприемна е Същинска Средна гора. От върха Братия се открива такъв просторен и великолепен изглед, какъвто няма втори в Европа.” И прав е бил пътешественикът... Пък и панагюрци, известни със своята практичност, не оставят природата само за „убавиня”, както казват сами. Сред това горско и нископланинско великолепие в началото на ХХ век намира своето място първата лятна детска колония.
Та, за началото ще ви разкажа сега, провокиран и от няколко стари картички от 20-те и 30-те години, когато всичко наоколо е било „девствено”, а туризмът – в „проходилка”.
  

 Старите пощенски картички показват изгледи от Панагюрски колонии през 20-те,30-те и 40-те години на ХХ век. Едни от тях са издадени в Панагюрище, от студиото на Райко Н. Белопитов и син, а други – от книжарница "Наука” на Ст. Т. Хантов, с фотограф Григор Пасков през 1932 г., или от студиото на самия фотограф "Гр. Пасковъ" - София, през 1940 г.

Осемнадесет години преди излизането на Женевската декларация за правата на детето от 1923 г., Илия Янкулов, тогава учител в Панагюрище, през 1905 г. дава идеята за основаване на лятната детска колония. Резултатите от направената сред 1060 ученика анкета показва, че 67% от учениците не са напълно здрави. Учителят Атанас Кирилов прави публично достояние изнесените факти. По инициатива на околийския хигиенен съвет и с подкрепата на кмета Георги Дедев и панагюрски общественици, местните законодатели приемат предложението за изграждането на лятна детска колония. Ентусиазмът на панагюрци е невиждан. Коларите превозвали нужните за строежа камъни безплатно, дърводелците набавяли материал от общинските гори, дарявали се керемиди и вар, събирали се помощи за обзавеждане на колонията. Така първата група от нуждаещи се деца от бедни семейства летува на Колониите през лятото на 1907 година.
Около старото блато, даващо началото на река Медетска, постепенно се появяват малки вилички, по околните баири и слънчеви поляни се строят малки хотели и почивни станции. Легендата разказва, че по време на Османското робство в мочурището минаващ турчин затънал заедно с коня си. Затова пребиваващите наоколо го нарекли с хулното название “читак” и оттогава мястото носи името “Читашки гьол”. По тия места в хайдушкия си период е върлувал и Орчо войвода. Тук е причаквал турските кервани, минаващи през богатото Панагюрище, за да ги обира и да спастря париците и стоката „за каузата” на бъдещото Освобождение...
Блатото в центъра на селището днес е превърнато в красиво изкуствено езеро с малък парк около него. Колониите са разположени на 1050 м надморска височина в южните склонове на Централна Същинска Средна гора, на 15 км северно от Панагюрище и горе-долу същото разстояние, но южно от Златица.
Благоприятният климат, изобилието на букови гори, обширните поляни и самобитната красота на природата са предпоставка през първата половина на ХХ век курортът да се разрасне  и да стане популярен сред градската буржоазия на София. Започва да се конкурира дори с Чам кория, днешният Боровец. През 20-те години Колониите на панагюрци са предпочитано място за лятна почивка. Строят се лятната учителска станция, множество частни вили, прокарана е и телефонна линия.
След извършени геолого-проучвателни работи обаче, през 1961 г. започва строителството на Минно-обогатителния комбинат ”Медет”, официално открит през декември 1964 г. Така курортът се преобразява в миньорско селище, населено предимно с млади хора, дошли от всички краища на България за работа в тогавашния национален обект. Селището „оживява” и по думите на панагюрския поет Андрей Каменградов, който прекарва много от дните си там, “мечтите дишат, мечтите живеят”. Набързо се строят бараки и паянтови блокчета. Изникват детска градина и училище, а години по-късно – и културен дом. Преди миньорския, тук кипи бригадирски труд. Но се трудят и трудоваци (хора, наказани от тоталитарната власт с трудова повинност, включително бивши лагерници от Белене) или войници. „Реално съм изтърпял 3650 дни трудова повинност през годините 1951, 1952, 1953, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960”, например разказва Димитър Баталов в биографичния си фейлетон „Моите сезони” (на малката снимка). На Колониите той е отбил и военната си повинност.

На снимките по посока на часовниковата стрелка: Димитър Баталов като повинник на Колониите (1951-1953 г.); със семейството си години по-късно; баща му - Иван Баталов, след 5-годишно "превъзпитание" в Белене през 1957 г.

По билото на Централна Стара планина

 

 

Хубава е много Стара планина:
лете стада, буки нея веселят,
зиме сняг облича нейни рамена,
пролет при крака й шипъци цъфтят.
Иван Вазов

Снимките са от района на хижите "Незабравка" и "Добрила" над Сопот, през Костенурката в посока хижа "Левски", водопад Карловското пръскало и хижа "Хубавец".

Приказният декор на Белоградчишките скали

Белоградчишките скали - най-впечатляващата скална формация в България. Намират се в Западна Стара планина, на около 180 километра от столицата София и обхващат район, дълъг 30 и широк 15 километра.
"Смятам, че ничия човешка душа не би могла да се приближи до изненадващия белоградчишки декор без да бъде поразена от мощта на дълбоко и завладяващо впечатление." Това пише за тях още във втората половина на ХІХ-ти век известният пътешественик и етнограф Феликс Каниц.
Скалите са изградени от конгломерати, пясъчници и варовикови натрупвания. Образуването им започнало преди 230 милиона години, когато районът бил дъно на море. По-късно, в следствие действието на естествените природни сили – дъжд, вятър и слънце, скалите се изветряли, като така се образували причудливите им форми, оприличавани на митични същества и хора, животни и птици, с които са свързани много легенди.
Според разположението си, скалите образуват няколко групи. Започват още при село Белотинци. Могат да бъдат видяни и около селата Фалковец и Боровица. А в подножието на връх Венеца са набраздени от дълбоки долове и каньони. Около самия Белоградчик скалите имат имена, например Ученичката, Монасите, Конникът, Дервишът, Мадоната и Мечката.
Сред най-високата група скали до града пък е изградена Белоградчишката крепост. През І-ви век тя била малка и служела за укритие, използвана е и от римляните, за което говорят намерените там при проучвания монети. В края на ХІV-ти век, по време на Втората българска държава, стратегическото разположение на крепостта е оценено от владетеля Иван Срацимир. Тогава тя е доукрепена и разширена. Днешният си внушителен вид крепостта придобива в началото на ХІХ-ти век, когато е цялостно преустроена от френски и италиански инженери по поръчка на турския султан.

Текст и снимки Стоян Радулов

Из екопътеката в Ландшафтен парк "Златна Панега"

Ландшафтен парк "Златна панега" се намира по течението на река Златна Панега и е оформен около каньона й малко преди Луковит. Там реката се е врязала на места до 100-150 метра в иначе равнинното и скучно плато на Карлокувско-Луковитския карстов район. В разстояние на няколко километра е оформена екопътека с мостчета и места за почивка, която следва реката. Снимки Стоян Радулов