Клисурският манастир „Св. св. Кирил и Методий” край село Бързия възкръсна като феникс

Храмът „Св. св. Кирил и Методий” в Клисурския манастир край село Бързия

Архимандирт Антим, протосингел на Видинската митрополия на БПЦ

"Манастирите не са места, на които да се възхищаваме само на тяхната физическа красота. Преди всичко това са места на подчертано божие присъствие, което е твърде осезателно за всяка една чиста душа", разказва ми архимандрит Антим, протосингел на Видинската света митрополия на Българската православна църква. Откривам го в Клисурския манастир, където преди това бе игумен. "Всеки по свой начин усеща присъствието на Бога, на божият мир и благодат - продължава архимандритът. - Манастирите са места, които свързват Земята с Небето. Места, които сам Бог по някакъв начин е избрал и е посочил на благочестиви люде, че точно това място е избрано от Бога и може тук да се възнасят молитви към Господа на небесата и да се прославя Божието име."
Такова едно място е и Клисурският манастир край село Бързия в Берковския Балкан, посветен на светите братя Кирил и Методий. Съдбата не винаги е била добра към него - възникнал през 1240 г., в годините на робството той неколкократно бил разрушаван. Затова и бил познат сред местните хора дълго време като "Пустият манастир". Природата обаче била щедра - и сред вековните букови и кестенови гори, църковният живот се завърнал под хълбоците на планината.
"Малко преди края на робството - в 1867 година, един духовник на име архимандрид Антим Дамянов, родом от град Берковица, който наследява от своите родители голямо състояние - те са били берковски занаятчии... И всичко, което наследява, го влага за възкресяването на светата обител... Като построява малка манастирска църква, впоследствие и манастирски сгради. За кратко време събира около себе си монашеско братство и полага основите на духовен живот, който не е секвал и до днес", казва още архимандрит Антим. "По времето на първия игумен - Антим Дамянов, се отварят и вратите на първото килийно училище за региона... Оттам насетне цяла плеяда игумени със своите братства са вложили духовния си устрем, сили, за да просъществува тази света обител, която в наши дни се радва на своето благосъстояние, на множеството поклонници и посетители, които идват тук.
В древността светата обител е била посветена на Свети Николай Мириклийски Чудотворец и нейното прозвище е била Врешнички манастир, по името на реката, коят оминава зад манастира - река Врещница. Но в последствие, когато е почнало възставовяването на манастира през 19-ти век, в съседство е село Клисура, което сега носи името Бързия, но повечето дарители и спомоществователи са били от това село Клисура, и затова те са добили правото вече манастирът да се титулува Клисурски манастир. Тогава манастирът е посветен и на българските равноапостоли - братята Кирил и Методий."
В сегашния си вид църквата на манастира е реставрирана след Освобождението, когато самоковски майстор изработва забележителен иконостас. Стенописана е отвътре.
Към обителта наскоро бе учреден и музей, в който се съхраняват уникални реликви, значими не само за историята на българската църква, но и за българската държава. В него могат да се видят например одеждите и атрибутите на първия български екзарх Антим Първи - значима личност за държавата ни след 1878 година.
Днес Клисурският манастир е четвъртият по големина и посещение в България.

Архимандрит Антим разказва още: "От 2008 година с благословението на негово високопреосвещенство видинският митрополит Дометиан Клисурският манастир функцоинори като девическа света обител. В него се поселиха шест монахини - българки от Македония, които продължиха достойно развитието и духовното обновление на Клисурската света обител, наследено от предишното ръководство. И днес в светата обител има много такива дейности, които изразяват и показват древните монашески занаяти. Като е организирано иконописно ателие, в което самите монахини изработват по каноничен начин светите икони, одежди, богослужебна утвар, одеяния, които се употребяват при богослужение в православната църква.
Можем да дадем заключение, че Клисурският манастир е една пълноценно функционираща света обител, с пълноценен духовен живот. И всеки, който търси Бога, който иска духовно да се усъвършенства, той може да посети едно такова място като Клисурската света обител, да се потопи в тази божествена хармония, защото много често и аз самият съм чувал оценката на хората, които казват, че Бог е бил твърде щедър, когато е творил това място, този кът на божествената природа. И ние, хората, когато черпим сили от божествената природа, нека да ги употребяваме за нещо градивно, нещо добро. Нека да ги употребяваме за духовно усъвършенстване. Нека да ги употребяваме в полза на нашите ближни, за да живеем в мир, радости и всяко благополучие."

Текст и снимки Стоян Радулов

Възпоминания от Батак

„..О, злочест Батак! Благоговея пред твоето величие, ще благоговее и историята...”

Захари Стоянов, из „Записки по българските въстания”

„... Както Мисолонги потресе цяла Европа, вдъхнови поетите и доведе флотите й при Наварин, така и Батак изпълни със страшния си ек двата свята... Излишно е да прибавим, че без Батак нямаше да има свободна България.”

Иван Вазов

"Българските мъченици", худ. Константин Маковски

"Клането в Батак", худ. Антони Пиотровски

Априлското въстание в Батак е обявено през нощта на 21 април 1876-та година. Десет дена след това градът е свободен от законите на турската власт. Възторгът и радостта нямали граница. Народът ликувал сбоводата, която жадувал цели пет века.
Въстанието е апотеозът на една дълга борба на българския народ срещу турския поробител. През целия ХІХ век Батак е възрожденски център, хайдушко гнездо, а неговите жители се славят под името „непокорните”.  В Баташкия Балкан са бродили Страхил Войвода, Гол вода, Паякът, хайдут Тодор Банчев - саратник на Левски.

На 21 февруари 1876-та тук пристига лично Панайот Волов и в къщата на Петър Горанов се създава революционен комитет, полага се клетвата. Баташките въстанници са се клели в слънцето, което ги грее, в земята, която ги храни, и в млякото, което са бозали, че ще останат верни на своята Родина.

В Априлското въстание учяства цялото население на Батак. Била е създадена почти армия - защото е имало командири - петдесетник, стотник, петстотник, хилядник.
Всички височини около Батак са били въстаннически позиции.

Но само десет дни Батак е свободен. На 30 април в неговите околности осъмва осемхиляден турски башибозук с раководител Ахмед Ага - Барутанлията, чиято заповед е била да се пресуши коренът на батачани. Оттам насетне в продължение на пет денонощия боевете преминават през всяка къща и двор.
Историята  и съдбата на баташките мъченици са направили така, че църквата „Света Неделя” в Батак да се превърне в светиня за всеки българин, а държавата да я обяви за национална историческа културна ценност.

Към 2 май боевете се приближават към центъра на селото и малкият храм се превръща в последна крепост за хората. В нея и на големия двор се събират около 2000 души - основно жени, стари хора и малки деца. Два дни те се опитват да бранят като в цитадела, на третия от безизходица се затварят вътре в храма. Децата умирали от глад и жажда, майките копаели с голи ръце земята под църквата за малко влага, квасили устните на новородените със зехтин от кандилата или с кръвта на вече убитите. Но турците били безмилостни. Те докарват със себе си коли със слама, тенекии с газ и кошери с пчели. Наред с куршумите, които хвърлили вътре, те пуснали пчелите и хвърлили запалената слама. Вътре цялата дървена част и иконостасът пламнали. Това принудило хората да отворят трите врати за въздух. Тогава започнала страшната и ужасна борба, защото батачани се биели кой с каквото намери, буквално с дървения кръст и с Библията. Така най-диво и най-страшно Априлското въстание е потушено в Батак. Във въстанието загиват пет хиляди от шестхилядното население на Батак.

Всяка педя земя е напоена с човешка кръв, цялото село - обхванато от пламъци, навсякъде е имало трупове на изгорени или изклани хора. Три дена Стара река е текла кървава. Изгаря и училището "Св. св. Кирил и Методий" със затворените вътре 200 жени и деца. Тогава учител в Батак е бил Димитър Тонджоров, родом от Самоков - самият той - съсечен жив пред входа на сградата, опитвайки се да спаси затворените вътре невинни.

По ирония на съдбата църквата „Света Неделя” оцеляла след въстанието, за да напомня съдбата на батачани. Те я съградили за 75 дни с дарения и собствен труд през 1813 година. Майсторите били Марко Зисо и Петър Чомпъл от Брацигово. Осветил я Пазарджишкият епископ Дионисий. Отвън изглежда малка, защото е вкопана в земята, но лаконичните й форми и каменни стени я правят внушителна.  По купола отвътре, в олтарната част и страничните малки куполи са запазени стенописи от времето преди въстанието, които и днес личат.

До откриването на класното училище в Батак през 1835 г. в храма свещениците учели децата на четмо и писмо. Първите писмени сведения за църквата „Света Неделя” в Батак се откриват в пътепис на руския монах Партений. В нея и пред нея са направени и единствените няколко снимки на останките от баташките новомъченици след потушаването на въстанието.
Това е малката църква на Батак, в която влизаш без да искаш с наведена глава, и голямата църква на България, от която излизаш с гордо вдигната глава.

И до днес се помнят последните думи на дядо Трендафил Керелов - родолюбец, въстаник и кмет на селото, убит от Ахмед Ага заедно с единия му син, а именно: "Чеда мои, смъртта за свободата на Отечеството е свято причастие. Няма страшна смърт, страшно е робството". 
Поуката: Трябва да сме в битката за нашето сегашно и за нашето бъдно време, като сме в преображенията на онази цивилизация, която създаваше и възраждаше нашия народ - с толкова смелост и с толкова неописуемо себеотрицание. Да не губим вярата в своето бъдеще, защото вярата е Бог, а Бог е "пътят, истината и животът".

Братя Ангел и Стефан Керелови - петстотници, 1884 г.

Една от най-ранните снимки на храма "Св. Неделя" в Батак след клането, 1878 г.

След зверствата, 1878 г.

Марга Горанова, съпруга на водача на въстанието в Батак - Никола Горанов.
С кости е изписано отстрани – „Останки от 1876 година“

Няколко снимки, направени скоро след потушаването на Априлското въстание в Батак и съхранени в местния музей, говорят сами. От тях крещи ужасът на Батак, за който пишат и журналистът Макгахан, и авторът на „Записките по българските въстания” Захари Стоянов, и националният ни писател Иван Вазов.

От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите... много е далече,
нямам татко, майка: ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.
...
Най-известното стихотворение на Вазов, посветено на Батак, не е просто човешката му и творческа реакция на зверското потушаване на Априлското въстание. То е родено след негова среща очи в очи... След въстанието в Батак остават много малки деца, които изгубват своите родители, своите близки и тръгват из цяла България да търсят своето препитание и  храна. Някои от тях дори заминават за Русия и остават да живеят там до края на живота си. В музея на Батак са показани снимки на част от тях, някои - вече като възрастни хора. Тук можете да научите за съдбата на едно такова осиротяло дете. Тогава 9-годишният Иван Тодоров Ганев като по чудо достига до Пловдив. Там, на улицата,  гладен, измръзнал, бос, го намира самият Иван Вазов. По разказа на това дете, по неговата съдба писателят по-късно създава своето стихотворение "От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?".  Иван Вазов се е грижел за малкия Иван. След години той става офицер в Българската армия.

Иван Ганев след Освобождението служи като офицер
във военните гарнизони в Асеновград, Пловдив и Бургас

...
Като ги изклаха, чичо, аз видях...
С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;
а пък ази плачех, па ме беше страх.
Само бачо Пеню с голям глас извика...
И издъхна бачо... А един хайдук
баба ми закла я под вехтата стряха
и кръвта потече из наший капчук...
А ази бях малък и мен не заклаха.
...
но нашето село, чичо, запустя,
и татко, и мама веки не станаха.
Ти, чичо, не си чул заради Батак?
А аз съм оттамо... много е далече...
....
На 17 май 2006 година баташките мъченици са канонизирани за светци най-напред от Българската старостилна православна църква.  А на 3 април 2011 г. с  ореола на светостта ги окичва и Българската православна църква. Разказите на очевидци и запазените свидетелства са достатъчни доказателства за мъченичество. Такъв е разговорът на отец  Петър от Батак с поробителите: „Три думи, попе, ще ти кажем. Ако ги, попе, изпълниш, нема да те заколим. Ще ли са, папаз, потурчиш? Поп Петър смело отвърнал: „ Главата си я давам, вярата си не давам!”
И турците го обезглавили. Според църквата това събира в себе си цялото пространно житие на новомъчениците от Батак.  Силна и категорична е и изразената от оцелелите батачанки още в  1877 г. оценка: „Да оставим онова, което не се връща от оня свят, та да не търсим мъжете си, които, за да не станат турци, та да изгубят душите си, както искаха кръвниците, по-добре се предадоха да ги изсекат на сечник като свети мъченици“.


"Баташките новомъченици", иконописно ателие на манастира св. Велика Княгиня Елисавета (Феодоровна) Етна, Калифорния, САЩ

Днес денят 17 май е особен ден и за православието, и за Батак, защото тогава официално с панихида в църквата-костница „Света Неделя” се почитат загиналите за народ и вяра баташки новомъченици. Пред вечния огън в Батак и пред основните крепости на Априлското въстание в града се поднасят венци и цветя, на площад „Освобождение” се провежда тържествена заря-проверка.

Текст Стоян Радулов, стихове Иван Вазов, снимки от Исторически музей - Батак

Изумителни находки от тракийско време в Средногорието

Много места в България претендират да бъдат наричани новият Перперикон. Но само на по-малко от един квадратен километър северно от Стрелча, сред шипкови храсти и букова гора се разкрива цял скален комплекс много по-голям от популярния вече скален град. Тук има десетки долменни изсичания като в Бегликташ, шарапани и скални ниши като на Белинташ, скални изсичания за основи на сгради като на Перперикон, скални гробници като при селата Мъженци и Бенковски, оброчища като пред староселските могили. Не случайно! В полето на Стрелча и близката околност са издигнати десетки могили. Известна е само една от тях – Жаба могила, където е открита първата тракийска колесница. Недалеч е мястото, където е открито Панагюрското златно съкровище. Близо са още античният некропол при село Красново, Староселският култов комплекс и слънчевата обсерватория при село Старо Железаре. Изобщо земята около Стрелча е изумително богата на артефакти от онова митично и магично тракийско време. Снимките показват само „върхът на айсберга”. Другото е въпрос на дългогодишни и системни археологически разкопки - в името на историческата истина и богатото минало на земите ни, за което въпреки всичко знаем удивително малко...
Текст Стоян Радулов, снимки Нина Радулова

Очите на Господ или мистичната красота на пещера "Проходна"

В България има места, които изглеждат невероятно. Но малко са като това. Човек си казва, че няма начин гледките, които се откриват пред него, да са истински. Но все пак те са там. И със сигурност съществува обяснение – защо, кога и как са се образували.
Пещерният тунел "Проходна" в Карлуковският карстов район изглежда страховито и респектиращо. И изключително мистериозно с неговия феномен, наречен от местните хора "Окната" - две огромни дупки в централната зала с формата на очи - сякаш природата е имала нещо тайно наум, когато ги е създавала. За тях се вярвало, че свързват небето и Земята и затова ги наричат още Очите на Господ.
Формирането им е започнало преди милиони години в карбонатните скали, когато Проходна е била дъно на море. Днес това е най-дългият пещерен тунел в България, с дължина 365 метра и височина на входовете 56 метра, а те са два - малък и голям.
Ако попитате някой географ, какво точно виждате в момента, със сигурност ще ви даде лаконичен отговор. "Ами това е карст – цялата област е такава, изпълнена е с форми на равнинно-платовидния карст – въртопи, мостове, пещери... В района има над 240 пещери, половината от които са проучени". Но за вас ще остане нещо непонятно и със сигурност ще се почувствате недоволни от краткия и неясен отговор. Всъщност става дума за особен вид релеф, образуван от взаимодействието между скалите и водата – в зона, където се пресичат и действат различни природни сили. Общо взето водата се просмуква и разяжда скалите...
За Проходна и Окната има и куп легенди, бивалици и небивалици за скрити иманета...  Но всъщност смият пещерен тунел е най-голямото богатство на района - тук се обучават алпинисти и пещерни спасители, а природният феномен Очите на Господ е превърнал пещерата в популярна туристическа атракция и в декор за чуждестранни и български филми, сред които и „Време разделно”...
Всъщност, чувството и мястото не могат да се опишат с думи прости. Нито пък снимките могат да ги покажат в целия им мащаб. Проходна трябва да се види, да се усети.

Текст и снимки Стоян Радулов