Картините на Владимир Димитров-Майстора: Това е Моята България

Наричаме го най-българският художник. В неговите моми, в жътварките и мадоните, в маковете и ябълките търсим „миниатюрния“ портрет на България. Винаги ще онемяваме пред скромността на този изключителен талант, подписвал се с едва ли не подигравателното прозвище „рисувач“, което навярно никой съвременен художник не би добавил към името си.
"И досега си спомням летните ваканции, които винаги прекарвах при вуйчо си в Шишковци – пише неговата племенница Емилия Паскалева. – Всеки ден още в тъмно той тръгваше към полето с триножника, с дървените кутии с бои и няколко четки. Облечен беше в най-обикновена престилка, изпоцапана с боя... Трудно е да се каже какво най-много го привличаше в природата. Но винаги търсеше в нея нежността... Откриваше я на неочаквани места, но много често в цветята и преди всичко в маковете. Цял живот не престана да ги рисува и дори казваше, че е научил всички начини, по които цветовете се нареждат около тичинките... Разбира се, не по-малко интересни му бяха и хората. Дълго търсеше моделите си и често ги откриваше на съборите, на които много обичаше да ходи. Там се събираха много хора, но никак не беше лесно да склони да нарисува някого. Съществуваше поверие, че изобразеният е като вградената жертва и смъртта му е неизбежна, защото душата и силата му са взети.
Известно е, че в живота на Майстора не е имало по-голяма страст от рисуването. Това осмисля цялото му съществуване, но... той имаше и още едно силно увлечение. Свиреше на тамбура. И много обичаше да пее – особено народни песни. Това като че ли беше втората му наслада след рисуването."
На преклонна възраст Майстора споделя: "Едва стигнах до скиците, и животът си отиде... Трябват два живота, за да се дойде до истинското овладяване на занаята..."
Васил Стоилов - друг наш голям майстор на четката, близък приятел и почитател на Майстора, е записал в ръкописите си следното: "За Майстора живописната творба непременно трябва да отразява вечния живот: това беше лайтмотивът на всяка негова мисъл и заключителен акорд на философските му размисли за изкуството..." Важно е да отбележим тогава, че силно влияние за формиране на художника са оказали философските възгледи на Толстой, особено след като Майстора се връща от фронта (също като Толстой).
От неговите съвременници може би най-точно изразената оценката излиза от критика Чавдар Мутафов: "Ето живописецът! Истинският живописец, най-големият, който има нашето изкуство... Владимир Димитров-Майстора носи в себе си душата на някогашните ни майстори, на цяло едно минало и сигурно на цяло едно бъдеще."

На Владимир Димитров - Майстора. И на България. С преклонение!

"Eтъра" - където времето не спира своя ход

Възраждането е "най-българското време" – както го нарича Захари Стоянов. Закъснелият, но състоял се български Ренесанс. Времето, когато народът на България получава струите на своя нов живот. Време на личности като Паисий, Левски, Ботев и Бенковски. Време на стремления и надежда, основани на вглеждане в исконните човешки ценности и платени с жертва. Затова, както пише Симеон Радев в своя знаменит труд "Строителите на Съвременна България", именно във Възраждането "трябва да се търсят добродетелите на духа и на волята, чрез които българският народ възмогва над трудностите на една малка държава и над рисковете на една бурна история..."
За да се върне в миналото, освен чрез спомените, човек често разтваря книга, влиза в библиотека, разглежда отрупаните с думи рафтове. Но когато иде реч за създаване на истински впечатления за миналото на една нация, най-добре е да се посетят някои от местата, където са нейните корени...
Същото желание е и причината през 20-ти век на един от притоците на Янтра край Габрово да бъде създаден уникалния етнографски комплекс на открито – "Етъра". За километър, както обичат да казват екскурзоводите, тук се изминават няколко века. Срещата с онова вълнуващо време, когато хората денем се трудели в дюкяните и работилниците, а нощем се кълнели пред пистолета и камата в името на свободата, е наистина вълнуваща.
"Етъра" е първият по рода си музей от подобен род в България и до сега си остава най-големият. Самото му създаване е ново, своеобразно Възраждане. Неповторимата му атмосфера е постигната с реставрирани, пренесени тук паметници или с майсторски изработени копия на оригинали от епохата Възраждането. Възстановен е не само външният вид на работилници и дюкяни, но и оригиналното производство. На обща площ от около 70 декара се запознаваме с повечето от съществуващите по онова време трийсетина традиционни занаята в балканския градец. Не случайно навремето наричали Габрово "Българския Манчестър", тъй като негови произведения стигали до Виена, Марсилия, Анадола и Кайро.
Цялото миниатюрно красиво селце е плод на дългогодишния труд на самоотвержения изследовател и потомък на онова славно минало – габровеца Лазар Донков. Години наред този доблестен човек е събирал и проучвал произведенията, сечивата и майсторските рецепти на резбари, бакърджии, кавалджии, звънчари, билкари, самарджии, ножари, тъкачи, гайтанджии и тъкачи. Накрая сам е избрал мястото на музея, открит през 1964 година...
Неустоимо изкусителни са тук кафето на пясък, локумите, захарните петлета, симидите и другите специалитети на майсторите шекерджии и фурнаджии. Всичко е както някога. Има дори църква с килийно училище.
Още от входа на "Етъра" калдаръмената пътека води до задвижваните от речната вода десетина воденици, валявици, тепавици и дърводелски стругове. След Часовниковата кула и през каменния мост се стига до улицата на изкуствата и занаятите, с нейните къщи. Впрочем чаршията представя 16 образци на балканската архитектура. Оборудването, механизмите и инструментите, които се използват тук, са автентични, събрани са от околните селища. Както в миналото, занаятчиите произвеждат и сами продават изделията си. Така посетителите могат да наблюдават старинната технология, оригиналните инструменти, да разговарят с майсторите; и да отнесат със себе си ръчно изработен предмет от метал, кожа, глина, дърво, вълна и козина...
В "Етъра" може да бъде разбран примера на възрожденците, когато българският народът е успял да подреди и осъществи на практика националните си цели. Затова дори едно кратко пътуване до място като това е истински лечебен елей за душата. А поуките и мъдростта на прадедите – незагасващо послание.
Най-точно го е казал самият Лазар Донков. Думите му са изрязани върху паметна чешма в
"Етъра": "Вятър замита стъпките ни – първо страстите, после времето ни поглъща. Съгради се тази чешма, защото камъкът е по-траен от нас, а водата – вечна."