Койчово кале - още средновековие край Панагюрище

Крепостта "Койчово кале" е една от най-новите археологически находка в Пазарджишка област. Открита е при случайни изкопни работи в края на 2009 г. в близост до панагюрския рудник "Асарел" в полите на Същинска Средна гора. Отстои на около 8 километра от Панагюрище в северозапдна посока. Намира се на около 930 метра надморска височина, на самия връх Койчов камък, откъдето и съвременното й име. Достъпът до нея е обаче е затруднен, не невъзможен - просто рудникът, обяснимо, е със специален пропусквателен режим.
Първите проучвания на крепостта бяха ръководени от панагюрския археолог Георги Абдулов - тогава директор на местния исторически музей, и финансирани от местната минна компания. Те показват, че крепостта е изградена в края на IV и началото на V век - по времето на ранно византийската империя, като част от Средногорския отбранителен лимес (линия). Това били размирни времена за ранната Византийска империя, което и наложило изграждането на система от крепости, укрепени валове и важни военни пътища. Така военните отряди, които са обитавали крепостта, са охранявали пътя, минаващ през долината на р. Луда Яна, Вран камък и Смолския проход и свързвал Сердика (Триадица, София) с Филипопол (Пълдин, Пловдив) и Тракия - по това време областта спадала към крайстоличната зона (хитерланд) на столицата Константинопол. Това билвторият по важност път в тези посоки, след трасето между  Пазарджик, Ихтиман, Вакарел и София. Той осигурявал още чрез Етрополския проход и връзката на Северна България с Тракия. Това го правилж изключително важен, не само през Средновековието, но и по-късно, по време на турското робство. И двата пътя са еднакви по дължина и за това били и еднакво използвани, като всеки имал своите предимства.

От V до VII век крепостта е била в пределите на Византия, а през VIII, IX и X век - в пределите на българската държава. Вероятно когато България пада под византийско робство, крепостта е превзета. Няма следи от пожар - което показва, че или е напусната от обитателите си, или те са се предали с бяло знаме - доброволно. След това е ликвидирана. За пояснение - това е времето на Самуиловите войни с Византийската империя по времето на императорите Йоан Цимисхи и впоследствие - Василий ІІ Българоубиец.
През ноември 2009 г. бяха заключителните работи по извършените първи археологически разкопки и осъществената първична консервация на крепостта "Койчово кале".
Минавайки през мястото, където се предполага, че е била изградена кръгла отбранителна кула, е крепостната стена. Разкрита е цялата северна стена, която е с дължина приблизително 45 метра и височина до 30 метра. Укреплението е с много издължена форма - 135 х 45 метра. Стената е с дебелина 1,50 метра, със запазен градеж на височина 2,30 метра. Към крепостната стена е открита потерна - малка тайна порта на укрепление. Тя е служила за военни комуникации и е с ширина 1,10 метра. След нея по продължение на градежа се намира основната входна врата на крепостта. На фуга са долепени зидовете на сграда, ползвана от бранителите на крепостта - това са жилищни помещения или кула. Изследвани са шест сгради, както и една пещ за керамика със строително приложение. Върху помещенията до стената е била изградена палисада - отбранително съоръжение във вид на дървена платформа от дебели греди, заострени на върха. До наши дни е оцеляла част от пода, който е глинен, със запазени фрагменти от питоси - големи глинени съдове. Предполага се, че подът е бил с по-голяма площ.
Вероятното българско име на крепостта е "Асар", от което произлиза и наименованието „Асарел”. То идва от арабско-турската дума "хисар", "хисарлък" - крепост, укрепление, каменна грамада. С подобни имена в Панагюрско са кръстени още хълмиста местност с ниви и гори, малка бара, приток на Панова река, както и Асарелското бърдо - източните борови ридове край река Асарел в западните ридове на местността Локвите.

Текст Нина и Стоян Радулови

Снимки Нина Радулова

Моята България / снимки

Снимки Стоян Радулов

Панагюрище – земята на Април `1876

От Оборище до Маньово бърдо над Панагюрище – по стъпките на априлци

Оборище. Останали живи участници от събранието (1907, горе) и рисунка на самото събрание (долу)

Ако месеците си имаха градове, то април несъмнено принадлежи на Панагюрище. Най-важното и досега най-тачено събитие тук е Априлското въстание срещу османските поробители от 1876 година. Всяка година през април Панагюрище става неофициалната столица на България, а кулминацията на честванията на на 1 и 2 май с тържествен митинг-заря и народен събор на местността Оборище.

Оборище и по пътеката към него

„Пътнико! Свали шапка, макар отдалеч, поклони се, преди да отминеш!”. Каменна плоча с този надпис на пътя между Панагюрище и село Оборище отвежда към мястото на Първото Велико българско народно събрание в местността Оборище. Там на 14 април 1876 г. се събират 80 свободолюбиви българи от цялата страна, за да вземат последните решения за избухването на Освободителното въстание, известно днес като Априлското. Паролата е „Да живей България!”, клетвата е „Смърт или свобода”.
Днес един скромен паметник символизира това изключително единство на българите, решимостта им за мечтаната свобода, но и примера им за демократизъм, ни напомня защо на българския парламент стои надписът „Съединението прави силата”.
Тясна асфалтирана пътечка и няколко дървени моста водят между средногорските буки до това „чудно място”, както го нарича Захари Стоянов. А завети на революционери и възрожденци, върху гранитни плочи припомнят смисъла от родолюбивото дело. Така че, пътнико, ако се заслушаш внимателно, може и да чуеш в ромола на р. Панова гласове и песни от онова време, пренасяни от бука на бука и „ от век на век”, както е възкликнал Вазов...
Паметникът в местността Оборище е издигнат през 1928 г. и пази имената на участниците в събранието, напомняйки за чистотата, героизма и саможертвата на революционерите. Изчегъртано от поколенията е името на предателя...
За честването на 100-годишнината от избухването на въстанието в един малък саркофаг до основния паметник е съхранено послание към идните поколения.

Панагюрище става център на ІV Революционен окръг (Пловдивски), след като през септември 1875 г. въстанието, избухнало в България, е потушено „без никакви резултати”, както пише Никола Обретенов, и след оттеглянето на Христо Ботев. Тогава революционерите решават да се „използва общото въодушевление на народа и да се предизвика по-голямо въстание”.
Гюргевският Революционен комитет, в чийто заседания участват Георги Бенковски, Панайот Волов и Георги Икономов, разделя страната на четири такива окръга.
„Панагюрци са едни от най-здравите стълбове на общото дело”, пише първият историк на Априлското въстание Димитър Страшимиров. Дори векилите (старейшини) на града са членове на революционния комитет. На 7 февруари 1876 г.  комитетът в Панагюрище,  създаден от Левски, се възражда и попълва с нови членове. За председател е избран Павел Бобеков, който по-късно става председател и на Привременното правителство по време на въстанието.

Мемориален комплекс "Априлци" в Панагюрище

На героите от въстанието и на хилядите жертви, дало Панагюрище в него, е посветен и мемориален комплекс „Априлци” в самия град, който се вижда от всяка негова точка. Издигнат е на историческия хълм Маньово бърдо над Панагюрище, където са водени едни от последните боеве преди потушаването на бунта. Внушителният паметник е построен по проект на видните български архитекти Иван Николов и Богдан Томалевски и изтъкнатите скулптури Секул Крумов, Величко Минеков и Димитър Даскалов. Разгърнат на няколко декара площ, неговите 500 стъпала символизират годините на робството, а различните суклпутрни композиции пресъздават моменти от национално-освободителните борби и техния апогей –  Априлското въстание. Комплексът е пример за народната признателност и е открит на 1 май 1976 г. за честването на 100-годишнината на Априлското въстание, заедно с централния площад на Панагюрище, кръстен „20 април”.

Разхождайки се из града пък ще видите и паметници на всички апостоли на въстанието – на Георги Бенковски и Георги Икономов, на Павел Бобеков и на Захари Стоянов, на байрактаря на Хвърковатата чета Крайчо Самоходов, на знаменития Орчо Войвода, на Райна Княгиня...

Текст и снимки Стоян Радулов
из фотоалбума "Панагюрище. Земята на Април 1876-та" 

LOVE.PANAGYURISTE

This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it. 

__________________________________ 

Страницата LOVE.PANAGYURISTE популяризира българския град Панагюрище в Европа и по света във Фейсбук. Това е градче с богата и дълга история, уникална култура и гостоприемни хора. Научете повече за него, посетете го и го обикнете.

Тутевата и Лековата къщи в Панагюрище

Тутевата къща
В къщата на Иван Тутев на 20 април 1876 г. с възгласите на Бенковски „Бунт! На оръжие!” преждевременно е обявено началото на въстанието в Панагюрище, насрочено иначе за 1 май. Присъстват Захари Стоянов панагюрците Тодор Белопитов и Тома Георгиев. Причината е в „кървавото писмо”, проводено по куриер от Тодор Каблешков от Копривщица. Заради предателството на Ненко Балдовеца (делегат на Оборище, чието име днес е изчегъртано от паметника там. В Копривщица Каблешков обявява началото на въстанието и пише писмо с кървав отпечатък до Революционния комитет в Панагюрище. Апостолите развяват знамето, ушито от сестрата на Левски – Мара, за хвърковатата чета на Бенковски, тъй като знамето на Райна още не е готово. А за знаменосец е определен Крайчо Самоходов.

В тази къща е написано възванието към народа за обявяване на Априлското въстание: „Братя българе! Дойде вече краят на зверските злодеяния... От днес в името на българский народ ние обявяваме или свобода, или смърт... Напред, братя! Бог е с нас!”

Тутевата къща е строена през 1873-1874 г. и изографисана година по-късно от панагюреца Иван Мърков Гълъбов. На предната фасада е стенописана желязната църква „Св. Стефан” в Истанбул. Иван Тутев е бил търговец от стар войнугански род. Къщата е реставрирана през 1990-1993г. Експозицията пресъздава обстановката на онзи съдбовен ден – гостната стая, в която отсядат апостолите, стаята на писарите, които преписват възванието към българския народ. Изложено е и копие на Карловското знаме.

Лековата къща

Иван Леков строи тази къща до основната за своите гости,най-скъп от които е Васил Левски, преспивал тук по времена обиколките си, подготвяйки бъдещата революция за„чиста и свята” българска република.

След събранието на Оборищетук се събира комисията, която трябва да разработи общияплан на въстанието.  „В продължение на пет дена, при буйни и сериозни разисквания под председателството на Бенковски,  Волов и Иконовом, планът бе изработен и подписан от всички комисари, при все, че някои от тях не бяха напълно съгласни с него”, пише по-късно един от свидетелите Тома Георгиев.

Лековата къща е построена след Кримската война и е изографисана през 1873 г., а собственикът й, Иван Леков, богат търговец, е революционен деец и участник в Априлското въстание. Изключителната стенописна украса отвътре и отвън на сградата е изпълнена от местния майстор Иван Зографов. В салона впечатлява “Ко елото на живота”,отразяващо харак терната за епохата житейска философия.

Впечатляващ е и фигуралният стенопис над вратата за мазето, показващ самочувствието на

българина и говорещ за неговата самооценка и нуждата от истинска свобода.

Къщата е открита за посещения наново през 2005 г. след основна реставрация.

Текст и снимки Стоян Радулов, из фотоалбума "Панагюрище. Земята на Април 1876-та" 
Повече за възрожденските къщи на Панагюрище научете тук.

LOVE.PANAGYURISTE

This page is to promote the town Panagiurishte in Bulgaria, Europe. It is a town with a rich and ancient history, unique culture and hospitable people. See it and love it. 

__________________________________ 

Страницата LOVE.PANAGYURISTE популяризира българския град Панагюрище в Европа и по света във Фейсбук. Това е градче с богата и дълга история, уникална култура и гостоприемни хора. Научете повече за него, посетете го и го обикнете.